Книгата на живота

— Време е, дами — каза Линда и енергично плесна с ръце. После раздаде кафяви свещи на останалите членове на лондонския сбор. Кафявият бе благоприятен цвят за откриване на изгубени неща. Той заземяваше заклинанието — нещо, от което определено имах нужда, като имах предвид опита ми. Всяка вещица зае мястото си извън кръга карти и всички запалиха свещите си с прошепнати заклинания. Пламъците бяха неестествено големи и ярки — истински вещерски свещи.

Линда отведе Изабо на мястото й точно под южния бряг на Англия. Сара застана срещу нея, над северния бряг на Шотландия. Линда обиколи три пъти по посока на часовниковата стрелка внимателно подредените вещици, карти и вампир, като ръсеше сол, за да направи защитен кръг.

След като всичко беше готово, махнах запушалката на мастилото. Характерният аромат на смола от драконова кръв изпълни въздуха. В мастилото имаше и други съставки, сред които и доста капки от собствената ми кръв. Ноздрите на Изабо рязко се разшириха, когато долови металния привкус. Потопих перото в мастилницата и опрях сребърния връх в тясна ивица пергамент. Бяха ми нужни два дни да намеря някого, склонен да ми изработи перо от забулена сова — много повече, отколкото щеше да ми е нужно в Лондон от елизабетинската епоха.

Буква по буква, започвайки от края на пергамента и продължавайки към центъра, написах името на лицето, което търсех.

Т, Н, Дж., Ъ, У, Т, Е, С

Т Дж УЕСТЪН

Сгънах внимателно пергамента, за да скрия името. Сега бе мой ред да тръгна покрай свещения кръг и да направя друго обвързване. След като прибрах компендиума на господин Хабермел в джоба на пуловера си заедно с пергамента, започнах обиколката от мястото между огнената и водната вещица. Минах покрай Тамсин и Изабо, Линда и Касандра, Сара и Сибил.

Когато се върнах на изходна позиция, покрай външната страна на солта се появи проблясваща линия, която освети изумените лица на вещиците. Обърнах лявата си ръка с дланта нагоре. За момент по показалеца ми трепна цвят, но изчезна, преди да успея да определя какъв беше. Дори без него дланта ми заблестя със златни, сребърни, черни и бели линии от силата, която пулсираше под кожата. Те се заизвиваха и вплетоха в десетия възел с формата на уроборос, който обгръщаше изпъкналите сини вени на китката ми.

Пристъпих през тясната пролука в проблясващата линия и затворих кръга. Силата забушува през него, като ревеше пронизително да бъде пусната. Кора също искаше да излезе. Бе неспокойна, непрекъснато мърдаше и се изпъваше в мен.

— Търпение, Кора — казах, докато прекрачвах внимателно солта и стъпвах върху картата на Англия. Всяка крачка ме приближаваше до мястото, представляващо Лондон. Накрая стъпалата ми спряха върху Сити. Кора разпери криле, разпъвайки кожа и кости и надавайки недоволен писък.

— Лети, Кора! — заповядах аз.

Най-сетне свободна, тя се понесе из помещението, пръскайки искри от крилете и огнени езици от устата си. Докато набираше височина и откриваше въздушните течения, които можеха да й помогнат да стигне до целта си, плясъкът на крилете й постепенно се забави. Кора зърна портрета си и изгука одобрително, след което потупа стената с опашка.

Извадих компендиума от джоба си и го задържах с дясната си ръка. Сгънатото парче пергамент отиде в лявата. Разперих широко ръце и зачаках, докато нишките, свързващи света и изпълващи криптата на Грейфрайърс, се виеха и пълзяха по мен, търсейки вървите, които бях поела в ръцете си. Когато се срещнаха, вървите се издължиха и разшириха, изпълвайки цялото ми тяло с енергия. Стегнаха се на възли около ставите ми, създадоха защитна мрежа около утробата и сърцето ми и продължиха по вените и пътищата, прокарани от нерви и сухожилия.

Изрекох заклинанието си:

Липсващи листаИзгубени и намерениКъде е УестгьнНа тази земя?

Духнах върху пергамента и името на Уестън блесна, когато червеното мастило избухна в пламъци. Събрах огнените букви в дланта си, където те продължиха да горят ярко. Отгоре Кора кръжеше бдително над картата, без да изпуска нищо от поглед.

Зъбчатите колела на компендиума забръмчаха и стрелките на главния циферблат започнаха да се движат. Рев изпълни ушите ми, когато ярка златна нишка изскочи от устройството и се разпъна навън, докато не достигна двете страници от Книгата на живота. След това от позлатения циферблат се проточи втора нишка, която запълзя към една карта в краката на Линда.

Кора се спусна и скочи на мястото, надавайки ликуващ крясък, сякаш бе уловила изненадана плячка. Светна името на градче, ярко избухване на пламъци, след което останаха овъглени очертания на букви.

Заклинанието беше направено и ревът намаля. Енергията отслабна в тялото ми и възлите се разхлабиха, но вървите не се прибраха в ръцете ми. Останаха си по местата, минаваха през мен, сякаш бяха оформили нова телесна система.

Когато силата се оттегли, леко се олюлях. Изабо понечи да пристъпи към мен.

— Не! — извика Сара. — Не нарушавай кръга, Изабо.