Книгата на живота

— Онази месингова джаджа, която Ани и Джак наричаха вещерски часовник ли? — Галоуглас се изкиска. — Не ми се вярва да ти е от особена полза, лельо. Не можеше дори да показва свястно часа, а картите с географските ширини на господин Хабермел са малко... причудливи, ако мога така да се изразя. — Хабермел се предаде окончателно, когато го помолих да включи указател за Новия свят, и просто беше избрал координати, за които бях сигурна, че ще ме пратят някъде в Огнена земя.

— Гадаенето е начинът — подчерта Сара. — Ще сложим свещи в четирите основни посоки на света, после ще седнем в центъра с купа вода и ще видим какво ще излезе.

— За гадаене с вода ще ми трябва повече пространство от това. — Стаята за закуска щеше да се напълни с вещерска вода за нула време.

— Можем да идем в градината — предложи Изабо. — Или в балния салон горе. Никога не съм смятала, че Троянската война е подходяща тема за фрески, така че няма да е огромна загуба, ако бъдат повредени.

— Няма да е зле да настроим и третото ти око преди началото — каза Сара и изгледа критично челото ми, сякаш бе радио.

Фийби се върна с малка кутия и я връчи на Изабо.

— Може би е по-добре първо да видим дали това няма да помогне. — Свекърва ми извади компендиума на господин Хабермел от картонената кутия. — Ален взе някои от нещата ти в Сет-Тур. Реши, че ще ти помогнат да се почувстваш повече у дома си тук.

Компендиумът беше прекрасен инструмент, майсторски изработен от позлатен и посребрен месинг, за да блести, и си имаше всичко, от място за хартия и молив до компас, таблици с географски ширини и малък часовник. В момента устройството май беше полудяло — шайбите се въртяха, чуваше се равномерното бръмчене на зъбчатите колела.

Сара впери поглед в инструмента.

— Определено е омагьосан.

— Ще се изтощи. — Галоуглас протегна дебел пръст, готов да побутне стрелките на часовника, за да ги забави.

— Не го докосвай — остро го възпря Сара. — Никога не знаеш как ще реагира омагьосан предмет на нежелана намеса.

— Поставяла ли си го някога близо до рисунката с химическата сватба, лельо? — попита Галоуглас. — Ако си права и играчката на господин Хабермел реагира, когато някой търси Книгата на живота, тогава може би страницата ще я накара да млъкне.

— Добра идея. Рисунката на химическата сватба е в Китайската стая заедно с рисунката на драконите. — Надигнах се тежко. — Оставих ги на масата за карти.

Изабо беше изчезнала, преди да успея да се изправя. Бързо се върна, понесла двата листа, сякаш бяха от стъкло и можеха да се пръснат всеки момент. Веднага щом ги положих на масата, стрелката на компендиума започна да се клатушка бавно от ляво надясно вместо да се върти около оста си. Когато вдигнах страниците, компендиумът започна да се върти отново, макар че този път по-бавно.

— Не мисля, че показва кога някой търси Книгата на живота — отсъди Фернандо. — По-скоро сякаш самият инструмент търси книгата. И тъй като сега усеща някои от страниците, започва да стеснява фокуса си.

— Странно. — Поставих листата обратно на масата и загледах захласнато как стрелката забави движението си и отново се залюля като махало.

— Можеш ли да го използваш, за да намериш последния липсващ лист? — попита Изабо, която се взираше в компендиума с не по-малък интерес.

— Само ако обиколя с него цяла Англия, Уелс и Шотландия. — Запитах се колко ли време ще ми е нужно да повредя деликатния и безценен инструмент, докато го държа в скута си, а Галоуглас или Ленард карат като луди по М40.

— Можеш да направиш насочващо заклинание. С карта и с това устройство би могла да откриеш мястото на липсващия лист — рече замислено Сара, като потупваше устни с пръст.

— Какво насочващо заклинание имаш предвид? — Това беше далеч отвъд използването на звънец, книга и свещ или записването на заклинание върху лайколистна лунна папрат.

— Ще трябва да опитаме няколко и да видим кое върши най-добра работа — отвърна Сара. — После ще трябва да го направиш в подходящите условия, с достатъчно магическа подкрепа, така че да не се изкриви.

— Къде ще намериш магическа подкрепа в Мейфеър? — учуди се Фернандо.

— Линда Кросби — казахме едновременно с леля ми.

В продължение на повече от седмица двете със Сара изпробвахме заклинания в мазето на къщата в Мейфеър и в малката кухня в апартамента на Линда в Блекфрайърс. След като едва не удавихме Табита и станахме причина пожарната да идва на два пъти на Плейхаус Ярд, най-сетне успях да скалъпя няколко възела и магически важни предмети в насочващо заклинание, което би могло — евентуално — да проработи.

Лондонският сбор правеше срещите си в една част от средновековната крипта на Грейфрейърс, която беше оцеляла след серия катастрофи през дългата си история от разтурването на манастира до Втората световна война. Над криптата се намираше домът на Андрю Хабърд — камбанарията на църквата. Беше висока дванайсет етажа и имаше само по едно голямо помещение на всеки етаж. Около нея той бе засадил приятна градина в единия ъгъл на стария църковен двор, който бе оцелял при градските преустройства.

— Ама че странна къща — промърмори Изабо.