Книгата на живота

Свекърва ми явно си мислеше, че всичко това е лудост. В отсъствието на Матю тя бе готова да ме защитава от всичко вместо него. Но Сара бе права. Никой не биваше да наруши кръга освен мен. Затътрих се към мястото, откъдето бях започнала да тъка заклинанието си. Сибил и Тамсин се усмихнаха окуражаващо, когато пръстите на лявата ми ръка трепнаха и се раздвижиха, освобождавайки кръга. Оставаше единствено да се помъкна около него обратно на часовниковата стрелка, за да разваля магията.

Линда бе много по-бърза и енергично измина обратния си път. Веднага щом приключих, Изабо и Сара се хвърлиха към мен. Лондонските вещици се завтекоха към картата, показваща местоположението на Уестън.

— Dieu! От векове не бях виждала подобна магия. Матю е бил прав, когато ми каза, че си могъща вещица — с възхищение възкликна Изабо.

— Много добро заклинание, мила. — Сара открито се гордееше с мен. — Нито миг съмнение или колебание.

— Получи ли се? — Определено се надявах да се е получило. Трябваше да почивам седмици наред, за да направя второ заклинание с подобни мащаби. Отидох при картата и събралите се около нея вещици. — Оксфордшър?

— Да — със съмнение рече Линда. — Но се боя, че май не сме задали достатъчно конкретен въпрос.

На картата се виждаха овъглените очертания на село с типично английското име Чипинг Уестън.

— Инициалите бяха записани, но забравих да ги включа в думите на заклинанието. — Сърцето ми се сви.

— Твърде рано е да се признаваш за победена. — Изабо вече беше извадила телефона си и набираше номер. — Фийби? В Чипинг Уестън живее ли Т. Дж. Уестън?

Вероятността Т. Дж. Уестън да живее в селище на име Уестън не беше хрумвала на никого. Зачакахме отговора на Фийби.

На лицето на Изабо внезапно се изписа облекчение.

— Благодаря. Скоро ще си бъдем у дома. Кажи на Март, че Даяна ще има нужда от компрес за главата и студени кърпи за краката.

Главата и стъпалата наистина ме боляха, а краката ми се подуваха с всяка минаваща минута. Погледнах с благодарност Изабо.

— Фийби каза, че в Чипинг Уестън наистина има Т. Дж. Уестън — доложи Изабо. — Живеел в така нареченото Имение.

— О, чудесно. Чудесно, Даяна. — Линда ми се усмихна лъчезарно. Другите лондонски вещици заръкопляскаха, сякаш току-що бях изпълнила някакво особено сложно соло за пиано, без да сбъркам нито една нота.

— Тази нощ ще се помни дълго — рече Тамсин с треперещ от емоции глас. — Тъкачка се върна в Лондон и свърза минало и бъдеще, за да могат старите светове да умрат и да се родят нови.

— Това е пророчеството на майка Шиптън — отбелязах. Веднага разпознах думите.

— Урсула Шиптън се е родила с името Урсула Сутел. Леля й Алис Сутел е моя прародителка — уточни Тамсин. — Била е тъкачка, също като теб.

— Ти си роднина на Урсула Шиптън! — възкликна Сара.

— Да — отвърна Тамсин. — Жените в рода ми пазят живо знанието за тъкачите, макар че имаме само една тъкачка, родена за повече от петстотин години. Но Урсула предсказала, че силата не е изгубена завинаги. Тя видяла годините на мрак, когато вещиците ще забравят тъкачките и всичко, което представлявали те — надежда, прераждане, промяна. Предвидила е и тази нощ.

— Как така? — Помислих си за няколкото реда от пророчеството на майка Шиптън, които знаех. Изобщо не бяха свързани със събитията от тази нощ.

— „И живите ще се боят / от дракона години наред, / но времето спомена ще заличи. / Изглежда странно. Но ще се случи“ — изрецитира Тамсин. Тя кимна и останалите вещици продължиха в един глас:

И преди расата отново да изгрее,сребърна змия ще се появи на света,да избълва хора, досега непознати,за да се смесят със земята, що станастудена в сърцето свое. И ще могат теПът да озарят за бъдещите умове.

— Драконът и змията? — Потръпнах.

— Те предсказват идването на нов златен век за създанията — обясни Линда. — Отдавна го чакаме, но всички сме щастливи, че доживяхме да го видим.

Толкова много отговорности. Първо близнаците, после издънката на Матю, а сега и бъдещето на видовете ни? Ръката ми докосна издутия корем, в който растяха децата ни. Чувствах, че ме дърпат в прекалено много посоки, вещицата в мен се бореше с учения, съпругата, а сега и с майката.

Погледнах стените. През 1591 година всяка част от мен се съчетаваше идеално с другите. През 1591 година бях себе си.

— Не се безпокой — меко рече Сибил. — Отново ще станеш едно цяло. Твоят вампир ще ти помогне.

— Всички ние ще ти помогнем — увери ме Касандра.

27.

— Спри тук — нареди Галоуглас. Ленард настъпи спирачките на мерцедеса, те се задействаха моментално и колата безшумно закова пред портала на Старата ложа. Тъй като никой не беше готов да чака в Лондон новини за третия лист освен Хамиш, който беше зает да спасява еврото от срив, бях с целия си антураж. Фернандо ни следваше в един от безбройните джипове на Матю.