Книгата на живота

— Да оставим за момент митохондриалната ДНК. Тя ще ни каже само какво общо има Даяна с предшествениците й по женска линия. — Щеше да се заеме с митохондриалната ДНК по-нататък. — Искам да разбера какво я прави уникална.

— Какво те тревожи? — Мириам познаваше достатъчно добре Матю, за да усети, че премълчава нещо.

— Като начало, способността й да зачене от мен. — Той пое дълбоко дъх. — Освен това се сдоби с нещо като дракон, докато бяхме в шестнайсети век. Кора е огнедишащ дракон. И неин питомник.

— Питомник ли? Мислех си, че тия истории за вещиците и питомниците са човешки митове. Нищо чудно, че преобразяващият й ген е толкова странен — промърмори Мириам. — Огнедишащ дракон. Само това ни трябваше. Чакай малко. Държи ли го вързан или нещо подобно? Можем ли да му вземем кръвна проба?

— Може би — неуверено каза Матю. — Не съм сигурен обаче, че Кора ще се съгласи да й вземем проба от устата.

— Чудно ми е дали двете с Даяна не са генетично свързани... — Гласът на Мириам замря, явно беше заинтригувана от възможностите.

— Да си намерила нещо във вещерската хромозома на Даяна, което би могло да контролира плодовитостта? — попита Матю.

— Това е съвсем ново искане, а ти знаеш, че учените обикновено не откриват нищо, освен ако не го потърсят — язвително подхвърли Мириам. — Дай ми няколко дни и ще видя какво мога да направя. Даяна има толкова неидентифицирани гени във вещерската си хромозома, че понякога се чудя дали наистина е вещица. — Тя се разсмя.

Матю запази мълчание. С пълна сигурност знаеше, че Даяна е тъкачка, а дори Сара нямаше представа.

— Спестяваш ми нещо — леко обвинително отбеляза Мириам.

— Изпрати ми доклад за онова, което си успяла да идентифицираш — помоли той. — Ще поговорим повече след няколко дни. Погледни и моя ДНК профил. Съсредоточи се върху гените, които още не сме идентифицирали, особено ако са в близост до гена на кръвожадността. Виж дали нещо няма да ти направи впечатление.

— Доообре — проточи Мириам. — Имаш сигурна интернет връзка, нали?

— Толкова сигурна, колкото може да се намери с парите на Болдуин.

— Значи е много сигурна — промърмори под нос тя. — Ще се чуем по-късно. И, Матю?

— Да? — намръщи се той.

— Още смятам да те ухапя заради това, че не уби Бенджамин, когато имаше възможност.

— Първо ще трябва да ме хванеш.

— Това не е проблем. Достатъчно е само да хвана Даяна. После направо ще ми паднеш в ръцете — каза тя и прекъсна връзката.

— Мириам отново е във върхова форма — вметна Фернандо.

— Винаги е можела да се възстановява изумително бързо след криза — с обич рече Матю. — Помниш ли, когато Бертран...

Някаква непозната кола зави по алеята.

Матю се втурна към нея, следван плътно от Фернандо.

Сивокосата жена зад волана на очуканото тъмносиньо „Волво“ изобщо не изглеждаше изненадана, че се е озовала пред двама вампири, единият от които невероятно висок. Вместо това свали спокойно прозореца.

— Вие трябва да сте Матю — каза тя. — Аз съм Вивиан Харисън. Даяна ме помоли да се отбия да видя Сара. Безпокои се за дървото в топлата стая.

— Каква е тази миризма? — обърна се Фернандо към Матю.

— Бергамот — отвърна Матю и присви очи.

— Често срещан аромат! Освен това аз съм счетоводителка, а не само първожрица на сбора — възмутено заяви Вивиан. — Какво очаквахте, да мириша на огън и сяра ли?

— Вивиан? — Сара стоеше на прага, примижала на слънцето. — Да не се е разболял някой?

Вещицата слезе от колата.

— Никой не се е разболял. Срещнах Даяна в магазина.

— Виждам, че си се запознала с Матю и Фернандо — каза Сара.

— Запознах се. — Вивиан ги изгледа от глава до пети. — Богинята да ни пази от красиви вампири. — Тя тръгна към къщата. — Даяна спомена, че имаш малко неприятности.

— Нищо, с което да не можем да се справим — намръщено уточни Матю.

— Винаги казва така. Понякога дори е прав. — Сара направи знак на Вивиан да приближи. — Влез вътре. Даяна направи чай с лед.

— Всичко е наред, госпожо Харисън — каза Матю, крачейки до вещицата.

Даяна се появи зад Сара. Погледна ядосано съпруга си, сложила ръце на кръста си.

— Наред ли? — остро попита тя. — Питър Нокс уби Ем. В огнището расте дърво. Аз съм бременна от теб. Изхвърлиха ни от Сет-Тур. А Паството може да цъфне всеки момент и да ни принуди да се разделим. Всичко това наред ли ти се струва, Вивиан?

— Онзи Питър Нокс, който си падаше по майката на Даяна ли? Той не беше ли член на Паството? — попита Вивиан.

— Беше. Но вече не — отвърна Матю.

Вивиан размаха пръст към Сара.

— А ти ми каза, че Ем е получила инфаркт.

— Инфаркт си беше — зае отбранителна позиция Сара. Вивиан сви отвратено устни. — Това е самата истина! Синът на Матю каза, че именно това е причината за смъртта.

— Много си добра в казването на истини и лъжи едновременно, Сара. — Гласът на Вивиан омекна. — Емили беше важна част от нашата общност. Също като теб. Трябва да знаем какво се е случило в действителност във Франция.

— Дали Нокс е виновен или не, няма да промени нищо. Емили ще си остане мъртва. — Очите на Сара се напълниха със сълзи. Тя ги изтри енергично. — И не искам сборът да се замесва. Прекалено опасно е.