Книгата на живота

— Ние сме твои приятели. Вече сме замесени. — Вивиан потърка ръце. — В неделя е Празникът на жътвата.

— Празникът на жътвата ли? — подозрително рече Сара. — Сборът не го е чествал от десетилетия.

— Обикновено не организираме голямо празненство, вярно е, но тази година Хана О’Нийл прави изключение по случай завръщането ви у дома. И за да ни даде възможност всички да се сбогуваме с Ем.

— Но Матю... Фернандо... — Сара сниши глас. — Съглашението.

Вивиан се разсмя.

— Даяна е бременна. Малко е късно да се безпокоим, че ще нарушим правилата. Пък и сборът знае всичко за Матю. Както и за Фернандо.

— Така ли? — изненада се Сара.

— Така — твърдо рече Даяна. — Смити се сприятели с Матю покрай инструментите, а знаеш какъв клюкар е той. — Сладката усмивка, с която дари Матю, притъпи донякъде жилото на думите й.

— Известни сме като прогресивен сбор. Ако извадим късмет, Даяна ще ни довери какво крие зад прикриващото си заклинание. Ще се видим в неделя. — Вивиан се усмихна на Матю, махна на Фернандо, качи се в колата си и потегли.

— Вивиан Харисън е същински булдозер — измърмори Сара.

— При това наблюдателен — замислено добави Матю.

— Определено. — Сара погледна Даяна. — Вивиан е права. Носиш прикриващо заклинание. При това добро. Кой ти го направи?

— Никой. Аз... — Неспособна да излъже и въпреки това нежелаеща да каже истината на леля си, Даяна затвори уста. Матю се намръщи.

— Добре. Не ми казвай. — Сара тръгна ядосано към топлата стая. — И няма да ходя на онзи празник. Целият сбор е пощурял на тема вегетарианство. Няма да има нищо за хапване освен тиквички и онзи пудинг с лимони на Хана, който изобщо не става за ядене.

— Вдовицата започва да идва на себе си — прошепна Фернандо и вдигна палци към Даяна, докато влизаше след Сара в къщата. — Връщането в Медисън беше добра идея.

— Обеща да й кажеш, че си тъкачка, когато се установим тук — каза Матю, когато двамата с Даяна останаха сами. — Защо не си го направила?

— Не съм единствената, която пази тайни. И не говоря само за кръвната клетва, нито дори за факта, че вампири убиват други вампири, страдащи от кръвожадност. Трябваше да ми кажеш, че Юг и Фернандо са били двойка. И определено трябваше да ми кажеш, че Филип е използвал болестта ти като оръжие през всички онези години.

— Сара знае ли, че Кора е твой питомник, а не някакъв сувенир? И че си срещнала баща си в Лондон? — Матю скръсти ръце на гърдите си.

— Моментът не беше подходящ — подсмръкна Даяна.

— О, да, вечно изплъзващият се подходящ момент — изсумтя Матю. — Той никога не настъпва, Даяна. Понякога просто трябва да захвърлим предпазливостта и да се доверим на онези, които обичаме.

— Аз имам доверие на Сара. — Даяна прехапа устна. Не беше нужно да завършва. Матю знаеше, че истинският проблем бе липсата й на доверие в себе си и в собствената си магия. Поне не пълно.

— Да се поразходим — предложи той и й подаде ръка. — Можем да поговорим за това по-късно.

— Много е горещо — възпротиви се Даяна, макар че пое ръката му.

— Аз ще те разхладя — с усмивка обеща той.

Даяна го погледна с интерес. Усмивката на Матю стана по-широка.

Жена му — неговото сърце, неговата партньорка, неговият живот — слезе от верандата в обятията му. Очите й бяха сини и златисти като лятното небе и Матю искаше единствено да се хвърли с главата напред в ярките им дълбини, но не за да се изгуби, а за да бъде намерен.

9.

— Нищо чудно, че не отбелязваме Празника на жътвата — промърмори Сара, докато отваряше предната врата. — Ама че са ужасни тези песни за края на лятото и идването на зимата, да не говорим за акомпанимента с тамбурина на Мери Басет.

— Музиката не беше чак толкова зле — запротестирах аз. Гримасата на Матю показваше, че Сара има пълното право да мърмори.

— Имаш ли още от онова темпераментно вино, Фернандо? — Сара включи осветлението в коридора. — Искам да пийна нещо. Главата ме цепи.

— Темпранийо. — Фернандо хвърли одеялото за пикник на пейката. — Темпранийо. Не забравяй, на испански е.

— Френско, испанско, каквото и да е. Имам нужда от питие — отчаяно се оплака тя.

Дръпнах се да направя път на Аби и Кейлъб. Джон беше заспал в ръцете на баща си, но Грейс беше съвсем будна и се загърчи, за да слезе.

— Пусни я, Аби. Никаква поразия не може да направи — каза Сара и тръгна към кухнята.

Аби пусна Грейс и малката веднага затопурка към стълбите. Матю се разсмя.

— Инстинктите й са направо изумителни, когато става дума за беля. Никакви стълби, Грейс. — Аби се завтече и я грабна, след което я пусна обратно на пода и посочи към дневната.

— Защо не оставите Джон в топлата стая? — предложих. Момченцето беше изоставило маската на Спайдърмен и сега носеше тениска със свръхгероя.

— Благодаря, Даяна. — Кейлъб подсвирна. — Разбирам какво искаше да кажеш за дървото, Матю. Значи просто е пораснало от огнището?