Книгата на живота

— Не е нужно да съобщаваме на целия сбор, Сара, но не можем и да държим всички на тъмно. Трябва да изберем на кого да кажем и какво точно да кажем.

— Ще бъде далеч по-трудно да обясним бременността на Даяна, отколкото да намерим добро обяснение за сиянието й — изтъкна очевидното Сара. — Тепърва започва да й личи, но с близнаци скоро ще й бъде невъзможно да скрие корема.

— Точно затова трябва да сме напълно честни — намеси се Аби. — Вещиците надушват полуистината със същата лекота, с която и лъжата.

— Това ще бъде тест за лоялността и непредубедеността на сбора — замислено рече Кейлъб.

— А ако се повалим на теста? — попита Сара.

— Това би ни разделило завинаги — отвърна той.

— Може би е по-добре да се махнем. — Знаех от личен опит до какво могат да доведат подобни разцепления и още имах кошмари за станалото в Шотландия, когато вещица се обърна срещу вещица и започнаха процесите в Беруик. Не исках да съм виновна за унищожаването на сбора в Медисън и да принудя хората да напуснат домовете и фермите, притежавани от семействата им в продължение на поколения.

— Вивиан? — Кейлъб се обърна към водачката на сбора.

— Решението трябва да се остави на Сара — каза Вивиан.

— Навремето бих смятала, че цялата тази история с тъкането трябва да се сподели. Но видях вещици да правят ужасни неща едни на други. Нямам предвид единствено Емили. — Сара ме погледна, но не се впусна в подробности.

— Мога да държа Кора вътре — през повечето време. Дори мога да престана да ходя в града. Но няма да съм в състояние да крия вечно, че съм различна, колкото и добра да е прикриващата ми магия — предупредих ги аз.

— Това ми е ясно — спокойно рече Вивиан. — Но не става въпрос само за тест, а и за възможност. Когато вещиците са се заели да унищожат тъкачите в далечното минало, ние сме изгубили не само живот. А кръвни линии, вещина, познание. И то само защото сме се страхували от сила, която не сме разбирали. Това е шансът ни да започнем отначало.

— „Буря ще бушува и океан ще застене — зашепнах аз, — щом Гавраил на море и на суша застане. И надуе ли тръбата си страшна, стар свят умира и нов се ражда.“

Наистина ли се намирахме насред точно такава промяна?

— Къде научи това? — остро попита Сара.

— Баба Алсъп ми го каза. Било е пророчеството на нейната учителка, майка Урсула.

— Знам чие пророчество е, Даяна — каза Сара. — Майка Урсула е била прочута с изкуството си и голям ясновидец.

— Така ли? — Запитах се защо баба Алсъп не ми го беше казала.

— Да, така. Като историк си ужасно невежа за вещерската традиция — скастри ме Сара. — Проклета да съм. Научила си се как да тъчеш заклинания не от друг, а от ученичка на Урсула Шиптън. — В гласа й се долавяше истинско уважение.

— В такъв случай не сме изгубили всичко, стига да не изгубим теб — тихо рече Вивиан.

Аби и Кейлъб натовариха микробуса си със столове, останала храна и деца. Бях на алеята и им махах за довиждане, когато Вивиан дойде при мен с кутия картофена салата в ръка.

— Ако искаш Сара да излезе от състоянието си и да престане да зяпа онова дърво, разкажи й повече за тъкането. Покажи й как го правиш, поне доколкото можеш.

— Все още не съм много добра, Вивиан.

— Това е още една причина да се възползваш от помощта й. Сара може и да не е тъкачка, но знае за архитектурата на заклинанията повече от всяка вещица, която съм срещала. Това ще й даде цел, след като Емили я няма. — Вивиан стисна окуражително ръката ми.

— А сборът?

— Кейлъб казва, че това е тест — отвърна тя. — Да видим дали можем да го минем.

Вивиан потегли по алеята и фаровете на колата й осветиха старата ограда. Върнах се в къщата, изключих осветлението и се качих горе при съпруга си.

— Заключи ли външната врата? — попита Матю и остави книгата си. Беше се изпънал на леглото, което едва побираше дългото му тяло.

— Не можах. Бравата е секретна, а Сара е изгубила ключа. — Погледът ми се насочи към ключа на спалнята, който къщата ни беше пробутала по-рано. Спомените за онази нощ ме накараха да се усмихна.

— Доктор Бишъп, да не би да се чувствате развратна? — Тонът на Матю беше колкото изкусителен, толкова и ласкаещ.

— Женени сме. — Изритах обувките си и започнах да разкопчавам блузата си. — Мой съпружески дълг е да имам плътски желания, в които си замесен и ти.

— А мое съпружеско задължение е да ги удовлетворявам. — Матю се озова мълниеносно от леглото до бюрото. Нежно дръпна пръстите ми и разкопча копчето. После следващото и следващото. Всеки сантиметър разголена плът получаваше целувка и лек натиск на зъбите му. Пет копчета по-късно леко треперех на влажния летен въздух.

— Колко странно, че трепериш — промърмори той и плъзна ръце зад гърба ми, за да разкопчае сутиена. Устните му докоснаха сърповидния белег до сърцето ми. — Не ми се виждаш студена.

— Всичко е относително, вампире. — Стиснах кичур от косата му и той се засмя. — Сега, ще ме любиш ли, или просто искаш да ми премериш температурата?