Книгата на живота

— Е, мътните да ме вземат. — Сара вдигна очилата си на челото. Изгледа ме изумена и се ухили. — Прилича на старата муска, която правеше прабаба ти, само че тя слагаше овча опашка и върбинка, без бобчета.

— Бих сложила бобчетата най-напред — подчертах. — Ще тракат, когато я разтърсиш. И можеш да кажеш на хлапето, че шумът ще пропъди чудовищата.

— Добър щрих — призна Сара. — А семенниците? Ще ги стриеш ли, или ще ги оставиш цели?

— Цели — отвърнах. — Зашити за предната част на възглавничката.

Билките обаче бяха само първата половина от защитната муска. Заедно с тях вървяха и думи. И ако трябваше муската да се използва от някоя друга вещица, тези думи трябваше да бъдат заредени със сила. Лондонските вещици ме бяха научили на много неща, но заклинанията, които пишех, обикновено си оставаха на хартия, инертни за всеки език освен за моя. Повечето заклинания се пишеха в рима, което ги правеше по-лесни за запомняне и по-живи. Аз обаче не бях поетеса като Матю и приятелите му. Поколебах се.

— Нещо не е наред ли? — попита Сара.

— Грамарията ми не става за нищо — признах аз, снишавайки глас.

— Ако имах поне малка представа какво е това, сигурно щях да ти съчувствам — иронично отбеляза Сара.

— Грамария е начинът, по който тъкачът превръща магията в думи. Мога да създавам заклинания и да ги изпълнявам, но без грамария те няма да са достъпни за други вещици. — Посочих гримоара на Бишъп. — Стотици и стотици тъкачи са измислили думи за тези заклинания, а други вещици са ги предавали през вековете. Дори и днес те си запазват силата. А аз съм щастлива, ако моите заклинания запазят силата си за един час.

— Какъв е проблемът? — попита Сара.

— Не виждам заклинанията в думи, а във форми и цветове. — Долната страна на палеца и кутрето ми още бяха леко обезцветени. — Червеното мастило помага за огнените ми заклинания. Също и подреждането на думите върху страницата по такъв начин, че да напомнят на картина.

— Покажи ми — помоли Сара и побутна към мен парче хартия и овъглена пръчка. — Вещерска леска — обясни тя, когато вдигнах въпросително пръчката. — Използвам я като молив, когато се опитвам да препиша за първи път заклинание. Ако нещо се оплеска, последиците са... по-нетрайни с този въглен. — Сара леко се изчерви. Едно от непокорните й заклинания бе причинило циклон в банята. Седмици наред намирахме пръски от плажно масло и шампоан на най-странни места.

Написах заклинанието, с което запалвах неща, като внимавах да не произнеса думите и така да задействам магията. Когато приключих, показалецът на дясната ми ръка светеше в червено.

— Това е първият ми опит в грамарията — казах, погледнах критично творението си и го подадох на Сара. — Един третокласник сигурно ще се справи по-добре от мен.

ОгънГрей навредЪглите осветявайНощта черна прогони

— Е, не е чак толкова зле — отсъди Сара. Погледнах я съкрушено и тя побърза да добави: — Виждала съм и по-лоши опити. Изписването на огън с първите букви на всеки ред е хитро. Но защо триъгълник?

— Такава е структурата на заклинанието. Съвсем просто е, обикновен тройно сплетен възел. — Беше мой ред да разгледам творението си. — Странното е, че мнозина алхимици използват триъгълник, за да означат огъня.

— Тройно сплетен възел ли? — Сара ме погледна над рамките на очилата си. — Пак имаш един от онези твои Йода моменти. — Това беше нейният начин да покаже, че речникът ми за нищо не става.

— Обяснявам го колкото се може по-просто, Сара. Щеше да е по-лесно да ти го покажа, ако вървите не бяха в ръцете ми. — Вдигнах ръце и размърдах пръсти към нея.

Сара промърмори нещо и по масата се търкулна кълбо връв.

— Обикновената връв няма ли да свърши работа, Йода?

Спрях топката със свое заклинание за спиране на движение. То бе изпълнено със силата на земята и имаше гъсталак от тройно сплетени възли около него. Сара трепна от изненада.

— Разбира се — отвърнах, доволна от реакцията на леля си. С рязко движение с ножа отрязах връв с дължина около половин метър. — Всеки възел има различен брой сплитания. Използваш два от тях в занаята си — примката и двойната примка. Това са тъкачните възли, които знае всяка вещица. Нещата стават по-сложни, когато се стигне до третия възел.

Не бях сигурна дали кухненската връв ще успее да покаже какво имам предвид. Възлите с тъкачните върви бяха триизмерни, но тъй като сега работех с обикновена връв, реших да го направя двумерен. Хванах единия край на връвта с лявата си ръка, направих примка надясно, издърпах връвта под едната страна на примката и над другата и свързах краищата. Резултатът беше възел във формата на трилистна детелина, напомнящ триъгълник.

— Виждаш ли, три сплитания — казах. — Пробвай.

Когато махнах ръцете си от връвта, тя се превърна в познатата пирамида с краища, свързани в здрав възел. Сара ахна.

— Страхотно — промърморих. — Обикновената връв върши чудесна работа.

— Звучиш точно като баща си. — Сара побутна възела с пръст. — Значи един от тези е скрит във всяко заклинание, така ли?