Книгата на живота

Вътре в ограденото пространство Сара беше пресъздала част от рая. Някои от широките пътеки на градината водеха до сенчести долчинки, където папрати и други по-нежни растения намираха закрила в сянката на по-високите дървета. Други пресичаха издигнатите зеленчукови лехи с техните рамки и върлини, които се намираха най-близо до къщата. Обикновено те бяха покрити с растения — сладък грах и всякакви бобови, — но тази година бяха голи.

Минах покрай малката учебна градина, където Сара учеше децата на сбора (а понякога и родителите им) на елементарни съчетания от различни цветя, растения и билки. Малките й питомци бяха издигнали своя собствена ограда от бъркалки за боя, върбови клонки и сладоледени клечки, за да отделят тяхното сакрално пространство от по-голямата градина. Лесни за отглеждане растения, като бял оман и бял равнец, помагаха на децата да разберат сезонния цикъл на раждане, растеж, залиняване и угар, който водеше работата на всяка вещица. Един кух пън служеше като контейнер за мента и други инвазивни растения.

Две ябълкови дървета бележеха центъра на градината, а между тях беше опънат хамак. Беше достатъчно широк да побере Сара и Ем и това бе любимото им място за мечтаене и разговори до късно в топлите летни нощи.

След ябълките минах през втора порта и се озовах в градината на професионална вещица. Градината на Сара служеше за същата цел като някоя от моите библиотеки — място за вдъхновение и убежище както и източник на информация и инструменти за работата й.

Открих високите три стъпки стъбла с пурпурни цветя, които искаше Сара. Като внимавах да оставя достатъчно за следващата година, напълних плетената кошница и се върнах в къщата.

Там двете с леля ми продължихме да работим в дружеско мълчание. Тя накълца цветята, от които щеше да направи ароматно масло, и ми върна стъблата, за да завържа около всяко едно връв (никакви китки в този случай, за да не се повредят семенниците) и да ги окача да съхнат.

— Как ще използваш семенниците? — попитах аз, докато връзвах връвта.

— За защитни муски. След няколко седмици започва учебната година и ще се търсят много. Това растение е особено добро за децата, тъй като държи настрана чудовища и кошмари.

Кора, която дремеше над печката в килера, обърна око към Сара и изсумтя, а от ноздрите и устата й блъвна пушек.

— И за теб съм намислила нещо — каза Сара, посочвайки я с ножа си.

Без да се впечатли особено, Кора се обърна. Опашката й увисна като махало, подобният й на пика връх се залюля леко напред-назад. Приклекнах под него и завързах поредния стрък към гредите, като внимавах да не откъсна някой от подобните на хартия овали по него.

— Колко време ще висят, докато изсъхнат? — попитах, докато се връщах към масата.

— Седмица — отговори Сара и вдигна за момент поглед. — Тогава ще можем да обелим кожата на семенниците. Под тях има сребърен диск.

— Като луната. Като огледало — кимнах разбиращо аз. — Отразява кошмара обратно към него самия, така че да не смущава детето.

Сара също кимна, доволна от проницателността ми.

— Някои вещици гадаят на семенници от лайколистна лунна папрат — продължи тя след няколко секунди. — Вещицата от Хамилтън, която преподава химия в гимназията, ми каза, че алхимиците събирали майската роса от тях и я използвали като основа за еликсира на живота.

— За тази цел ще е нужна много лунна папрат — разсмях се, мислейки си за цялата вода, която бяхме използвали с Мери Сидни в експериментите си. — Май ще е по-добре да се придържаме към защитните муски.

— Добре. — Сара се усмихна. — За децата ги поставям във възглавнички за сънища. Те не са така плашещи като кукла или пентаграм от клонки на къпина. Ако искаш да направиш възглавничка, какво би използвала за пълнежа?

Поех дълбоко дъх и се съсредоточих върху въпроса. Възглавничката за сънища не трябваше да бъде голяма — и такава с размерите на дланта ми можеше да свърши работа.

„Дланта ми.“ Обикновено прокарвах пръсти по тъкачните си върви в очакване на вдъхновение и напътствия. Но сега вървите бяха вътре в мен. Когато обърнах длани и разперих пръсти, върху плетеницата от вени на китката, палеца и кутрето на дясната ми ръка се появиха блестящи възли, които засияха в зелено и кафяво — цветовете на занаята.

Бурканите на Сара проблясваха в светлината от прозорците. Тръгнах към тях, като прокарах кутре по етикетите, докато не усетих съпротива.

— Камшиче. — Продължих нататък. — Див пелин.

Използвах пръста като показалец на дъска уиджа и върнах кутрето си назад.

— Анасон. — Надолу. — Хмел. — Нагоре по диагонал към отсрещната страна. — Валериан.

„Как ли ще мирише? Няма ли да е много силно?“

Пръстът ми започна да изтръпва.

— Дафинов лист, няколко щипки розмарин и малко мащерка — добавих.

Ами ако детето все пак се събуди и посегне към възглавничката?

— И пет сухи бобчета. — Странна добавка, но инстинктът ми на тъкачка твърдеше, че те са решаващите.