Книгата на живота

— Повечето вещици, практикуващи висша и тъмна магия имат свой собствен гримоар. Такава е традицията — обясни Сара, докато ровеше в шкафа. — Не. Май не е тук.

Въпреки разочарованието заради липсата на гримоара изпитах и облекчение. Вече имах една мистериозна книга в живота си и не бях сигурна, че искам още една, дори тя да можеше да хвърли светлина върху въпроса защо Емили се е опитвала да призове духа на майка ми в Сет-Тур.

— О, не. — Сара отстъпи с ужас от шкафа.

— Плъх ли видя? — Опитът ми в Лондон ме беше научил, че тези животинки могат да се спотайват във всеки прашен ъгъл. Надникнах в дълбините на шкафа, но видях само някакви мръсни буркани с билки и корени, както и стар радиочасовник. Кафявият му шнур висеше от лавицата като опашката на Кора и се поклащаше леко. Кихнах.

Сякаш по даден знак в стените започна някакво странно метално дрънчене, сякаш някой слагаше монети в джубокс. Последвалото музикално стържене, напомнящо на стара грамофонна плоча, пусната на 33 вместо на 45 оборота, скоро се смени с разпознаваема песен.

Наклоних глава настрани.

— Това да не е... „Флийтуд Мак“?

— Не. Само не пак! — Сара бе пребледняла, сякаш бе видяла призрак. Озърнах се, но единственото невидимо присъствие в стаята беше Стиви Никс и една уелска вещица на име Рианон. През седемдесетте песента била едва ли не химн за десетки вещици и вълшебници.

— Май къщата се буди. — Може би именно това разстройваше леля ми.

Сара се хвърли към изхода и вдигна резето, но вратата не помръдна. Тя заблъска дъските. Музиката зазвуча по-силно.

— И на мен това не ми е любимото парче на Стиви Никс — казах в опит да я успокоя. — Поне няма да продължи вечно. Следващата песен може да ти хареса повече.

— Следващата песен е „Над главата ми“. Знам наизуст целия проклет албум. Майка ти го слушаше през цялото време, докато беше бременна. Месеци наред. И точно когато Ребека сякаш се отърва от пристрастеността си, излезе следващият албум на групата. Същински ад. — Сара заскуба косата си.

— Сериозно? — Винаги бях гладна за подробности за родителите ми. — Струва ми се, че „Флийтуд Мак" е по-скоро група като за баща ми.

— Трябва да спрем музиката. — Сара отиде при прозореца, но и той не се отваряше. Тя удари безсилно рамката.

— Дай аз да опитам. — Колкото повече натисках, толкова повече се засилваше музиката. Последва кратка пауза, след като Стиви Никс престана да чурулика за Рианон. Няколко секунди по-късно Кристин Маквий ни съобщи колко било приятно да си над главата си. Прозорецът си остана затворен.

— Това е кошмар! — избухна Сара. Тя запуши уши, втурна се към гримоара и прелисти страниците. — Лек за ухапване от куче на Прудънс Уилард. Метод на Пейшънс Северънс за подслаждане на вкиснало мляко. — Прелисти още няколко страници. — Заклинание на Клара Бишъп за спиране на течение от комина! Това може да свърши работа.

— Но това е музика, а не пушек — възразих, надничайки над рамото и към редовете текст.

— И двете се носят по въздуха. — Сара запретна ръкави. — Ако не свърши работа, ще опитаме нещо друго. Може би гръмотевица. Бива ме с гръмотевиците. Това може да прекъсне енергията и да прогони звука.

Затананиках си с песента. Грабваше по типичния за седемдесетте начин.

— Само не започвай и ти — облещи се Сара. После отново се обърна към гримоара. — Дай ми малко очанка, ако обичаш. И включи кафеварката.

Послушно отидох до стария контакт и пъхнах шнура на кафеварката. От контакта изхвърчаха оранжеви и сини искри. Отскочих назад.

— Трябва ти бушон, за предпочитане купен през последното десетилетие. Иначе ще вземеш да подпалиш къщата — казах на Сара.

Тя продължи да мърмори, докато слагаше хартиен филтър в кафеварката и сипа в него богата колекция от билки.

Тъй като бяхме затворени в килера и Сара като че ли не се нуждаеше от помощта ми, нищо не ми пречеше да поработя върху думите, които да вървят със заклинанието ми против кошмари за деца. Отидох при шкафа на майка ми и намерих черно мастило, перо и лист хартия.

Матю почука по прозореца.

— Добре ли стe и двете? Надушвам нещо изгоряло.

— Малък проблем с тока! — извиках и размахах перото във въздуха. После си спомних, че Матю е вампир и ме чува идеално през камък, тухли, дърво, че дори и през стъкло на прозорец. Продължих по-тихо: — Нищо страшно.

"Над главата ми" свърши и започна "Правиш любенето забавно". Хубав избор, помислих си и се усмихнах на Матю. На кого му трябва диджей, когато си имаш магическо радио?

— Ох. Господи! Къщата премина на втория им албум — изстена Сара. — Мразя "Слухове".

— Откъде идва тази музика? — намръщи се Матю.

— От стария радиочасовник на мама. — Посочих го с перото. — Много си падаше по "Флийтуд Мак". — Погледнах към леля ми, която рецитираше думите от заклинанието на Клара Бишъп, запушила ушите си с длани. — Но това не се отнася за Сара.

— Аха. — Матю престана да се мръщи. — Е, тогава ви оставям. — Той опря длан в стъклото, пожелавайки ми безмълвно довиждане.