Книгата на живота

Сърцето ми се изпълни. Любенето с Матю не беше всичко, което исках да правя, но той определено беше единственият за мен. Искаше ми се помежду ни да няма стъкло, за да мога да му го кажа.

Стъклото е само пясък и огън. Струйка дим по-късно и на перваза имаше само купчина пясък. Протегнах ръка през празната рамка и плеснах ръката му.

— Благодаря, че намина да ни видиш. Интересен следобед. Имам много да ти разказвам.

Матю примигва към сплетените ни ръце.

— Правиш ме много щастлива, да знаеш.

— Старая се — със стеснителна усмивка рече той.

— И успяваш. Мислиш ли, че Фернандо ще успее да спаси Сара? — Сниших глас. — Къщата заклещи вратите и прозорците на килера и тя е на път да избухне. След като излезе, ще има нужда от цигара и силно питие.

— Фернандо от доста време не е спасявал жена в беда, но съм сигурен, че помни как се прави — увери ме Матю. — Къщата ще го пусне ли?

— Дай и пет минути или докато музиката спре, което стане първо. — Дръпнах ръката си и му изпратих въздушни целувка. В нея имаше доста повече огън и вода от обичайното, както и достатъчно въздух, за да се лепне с мляскащ звук на бузата му.

Върнах се при работната маса и потопих перото на майка ми в мастилото. Миришеше на къпини и орехи. Благодарение на опита ми с експериментите по писане в елизабетинската епоха успях да запиша заклинанието за възглавничките за сън на Сара без нито едно петно.

ОгледалоПроблясваЧудовища треперятКошмарите прогонваДокато не сеСъбудим

Духнах леко върху мастилото. Реших, че се получи доста сносно. Много по-добро от заклинанието ми за огън, а и достатъчно лесно, за да бъде запомнено от децата. Когато семенниците се изсушат и покритието им бъде махнато, щях да запиша заклинанието с малки букви направо върху сребристата повърхност.

Смъкнах се от високия стол, изгаряйки от желание да покажа творението си на Сара. Беше достатъчно да видя лицето й, за да реша да изчакам, докато леля ми не си получи цигарата и уискито. Десетилетия наред се беше надявала, че ще проявя някакъв интерес към магията. Можех да изчакам още двайсет минути за диплома по Заклинания за сън 101.

Леко потръпване зад мен ме предупреди за призрачно присъствие миг преди да усетя нежно като пух докосване по раменете ми.

— Добра работа, фъстъче — прошепна познат глас. — И отличен музикален вкус.

Завъртях глава, но зад мен нямаше нищо, освен едва доловимо зелено петънце, но нямаше нужда да видя баща си, за да знам, че е там.

— Благодаря, татко — тихо рекох аз.

11.

Матю прие новината за уменията на майка ми във висшата магия по-добре, отколкото бях очаквала. Той отдавна беше подозирал, че съществува нещо между непретенциозния занаят и ярките спектакли на стихийната магия. Изобщо не се изненада, че като пореден белег, аз съм нещо по средата и мога да практикувам такава магия. Шокира го единствено това, че талантът ми е предаден по майчина линия.

— Ще се наложи в крайна сметка да погледна по-внимателно митохондриалната ти ДНК — каза той и подуши мастилото на майка ми.

— Звучи добре. — За първи път Матю показваше някакво желание да се върне към генетичните си изследвания. Бяха минали дни, без изобщо да спомене Оксфорд, Болдуин, Книгата на живота или кръвожадността. И макар да бе възможно да е забравил, че в Ашмол 782 има генетична информация, аз не бях. След като ръкописът отново се озовеше в ръцете ни, щяхме да имаме нужда от научните му умения, за да го дешифрираме.

— Права си. Вътре определено има кръв, наред със смола и акация. — Матю разклати мастилото. Сутринта бях научила, че акацията е източник на гума арабика, заради която мастилото не се разтичаше много.

— Така и предполагах. В използваните в Ашмол 782 мастила също има кръв. Явно практиката е била по-разпространена, отколкото си мислех — отбелязах.

— Има и малко тамян — додаде Матю, подминавайки споменаването ми на Книгата на живота.

— Аха. Ето откъде бил онзи екзотичен аромат. — Прерових останалите бутилки с надеждата да намеря още нещо, което да привлече любопитството му на биохимик.

— Както и от кръвта, разбира се — иронично подхвърли Матю.

— Ако кръвта е на майка ми, това би хвърлило още повече светлина върху моята ДНК — изтъкнах. — Както и върху таланта ми за висша магия.

— Хммм — неопределено отвърна Матю.

— Какво ще кажеш за това? — Махнах тапата на бутилка със синьо-зелена течност и въздухът се изпълни с аромата на лятна градина.

— Това е от перуника — определи той. — Помниш ли как търсеше зелено мастило в Лондон?

— Значи това е било фантастично скъпото мастило на майстор Плат! — Разсмях се.

— Изработено от внесени от Франция корени. Поне така твърдеше той. — Матю огледа масата и съдовете, пълни със сини, червени, зелени, пурпурни и лилави течности. — Май имаш достатъчно мастило за известно време.

Прав беше — имах достатъчно за следващите няколко седмици, — толкова, колкото бях склонна да планирам, макар че лявото ми кутре туптеше в очакване на бъдещето.