Книгата на живота

Нощта беше тъмна, осветена единствено от звездите. Скоро щеше да настъпи полунощ, моментът между нощта и деня. Гласовете на кръстопътя зазвучаха по-силно.

— Трябва да вървя. — Минах покрай Матю и тръгнах надолу.

— Ние трябва да вървим — поправи ме той и ме последва, — Няма да те спирам и да се намесвам, но не мога да те пусна сама в гората.

— Там има сила, Матю. Тъмна сила. Усещам я. И тя ме зове, откакто слънцето залезе!

Матю ме хвана за лакътя и ме изведе навън. Не искаше никой друг да чува остатъка от този разговор.

— Тогава отговори на този зов — озъби се той. — Кажи „да“ или „не“, но не очаквай да седя тук и да чакам търпеливо да се върнеш.

— А ако кажа „да“? — остро попитах.

— Ще се изправим срещу нея. Заедно.

— Не ти вярвам. Преди заяви, че не искаш да се месиш в живота и смъртта. Точно такава сила ме очаква на кръстопътя в гората. И аз я искам! — Отскубнах се от хватката му и забих пръст в гърдите му. — Мразя се заради това, но я искам!

Извърнах се от отвращението, което знаех, че ще се появи в очите му. Матю обърна лицето ми обратно към себе си.

— Знаех, че в теб има мрак, още откакто те открих в Бодлианската библиотека, когато се криеше от другите вещици на Мабон.*

* Есенно равноденствие, носещо името на божество от уелската митология — Б. пр.

Дъхът ми секна. Той не откъсваше поглед от мен.

— Усетих съблазънта му и тъмнината в мен се отзова. Трябва ли и аз да мразя себе си? — Гласът на Матю се сниши до едва доловим шепот. — А ти?

— Но ти каза...

— Казах, че не искам да се месиш в живота и смъртта, а не че не би могла да го направиш. — Матю взе ръцете ми в своите. — Бил съм покрит в кръв, държал съм бъдещето на човек в ръцете си, решавал съм дали сърцето на жена ще бие отново. Нещо в собствената ти душа умира всеки път, когато правиш избор вместо друг. Видях какво ти причини смъртта на Жулиет, както и на Шампие.

— И в двата случая нямах избор. — Шампие щеше да отнеме всичките ми спомени и да нарани хората, които се опитваха да ми помогнат. Жулиет пък се беше опитала да убие Матю — и щеше да успее, ако не бях призовала богинята.

— Напротив, имаше. — Матю целуна пръстите ми. — Ти избра смърт за тях и живот за мен, живот за Луиза и Кит, макар че те се опитаха да те наранят, живот за Джак, когато го доведе в дома ни на Блекфрайърс, вместо да го оставиш да умре от глад на улицата, живот за малката Грейс, когато я спаси от огъня. Независимо дали го осъзнаваш или не, всеки път ти плащаш цената.

Знаех каква цена бях платила за оцеляването на Матю, макар че той нямаше и представа — животът ми принадлежеше на богинята дотогава, докогато тя поиска.

— Филип беше единственото друго създание, което познавам и което е вземало решения на живот и смърт така бързо и инстинктивно като теб. Цената, която плати той, бе ужасна самота, която растеше с времето. Дори Изабо не можеше да я прогони. — Матю опря чело в моето. — Не искам такава да бъде и твоята съдба.

Моята съдба обаче не ми принадлежеше. Време беше да го кажа на Матю.

— Нощта, когато те спасих. Помниш ли я? — попитах глухо.

Матю кимна. Не обичаше да говори за нощта, когато и двамата едва не изгубихме живота си.

— Девицата и старицата бяха там. Двата аспекта на богинята. — Сърцето ми биеше лудо. — Извикахме Изабо, след като ми помогна да се съвзема, и аз й казах, че съм ги видяла. — Затърсих по лицето му знак, че ме разбира, но той още изглеждаше озадачен. — Не аз те спасих, Матю. Богинята го направи. Аз я помолих.

Пръстите му се впиха в ръката ми.

— Кажи ми, че не си сключила сделка с нея.

— Ти умираше, а аз нямах достатъчно сила, за да те спася. — Вкопчих се в ризата му. — Кръвта ми нямаше да е достатъчна. Но богинята извлече живота от онзи стар дъб, за да мога да те нахраня от вените си.

— А в замяна? — Хватката на Матю се стегна и той ме повдигна, докато краката ми почти се откъснаха от земята. — Твоите богове и богини не раздават дарове, без да поискат нещо в замяна. Знам го от Филип.

— Казах й да вземе когото и да било, каквото и да било, само и само да те спаси.

Матю внезапно ме пусна.

— Емили?

— Не — поклатих глава. — Богинята искаше живот за живот, не смърт за живот. Тя избра моя. — Очите ми се напълниха със сълзи, когато видях изражението на лицето му. — Не знаех какво е решението й, докато не изтъках първото си заклинание. Тогава я видях. Тя ми каза, че още има работа за мен.

— Ще оправим това. — Матю направо ме повлече към портата на градината. В тъмната нощ маргаритките бяха единствените ми ориентири. Стигнахме бързо кръстопътя. Матю ме бутна в центъра.

— Не можем — запротестирах аз.

— Ако успееш да изтъчеш десетия възел, ще можеш да отмениш всяко обещание, което си дала на богинята — грубо рече той.

— Не! — Стомахът ми се сви и гърдите ми пламнаха. — Не мога просто да махна с ръка и да накарам сделката ни да изчезне.