Кресчендо

— Искам да сложа край — промълвих тихо. Съзнавах, че не съм честна — предпазвах себе си. Но имах ли друга алтернатива? Не биваше да дам на Пач възможност да ме разубеди. Трябваше да направя онова, което е най-добро за двама ни. Не можех да стоя тук и да стискам зъби, докато онова, на което най-много държах, чезнеше с всеки изминал ден. Не биваше да показвам колко го обичам, след като това само щеше да направи изхода невъзможен. И най-вече, не исках да бъда причината Пач да изгуби всичко, което се бе мъчил да постигне. Ако архангелите търсеха повод да го прогонят завинаги, аз само ги улеснявах.

Пач впери поглед в мен, сякаш не разбираше дали говоря сериозно.

— Така ли? Искаш да сложиш край? Ти получи възможност да обясниш, макар да не ти вярвам, между другото, а сега, когато е мой ред, очакваш просто да приема решението ти и да си тръгна, така ли?

Кръстосах ръце, стиснах си лактите и се извърнах.

— Не можеш да ме принудиш да остана във връзка, която не желая.

Той ме измери с гневен поглед:

— Може ли да го обсъдим?

— Ако толкова искаш да говориш, кажи ми какво търсеше пред къщата на Марси снощи. — Пач обаче имаше право. Не ставаше дума за Марси. Аз просто бях разстроена заради сделката, която съдбата и стечението на обстоятелствата ни предлагаха.

Той разтри лицето си с ръце и се засмя тихо и мрачно.

— Ако снощи бях отишла у Риксън, ти щеше да се чудиш какво става, нали? — изстрелях в отговор.

— Не — отговори той опасно тихо. — Имам ти доверие.

Понеже се боях, че решителността ми ще се стопи, ако не действам незабавно, аз го блъснах в гърдите с длан и го избутах назад.

— Върви си — наредих с дрезгав от напиращите сълзи глас. — Трябва да свърша други неща през живота си. Неща, които не са свързани с теб. Чака ме колеж, работа. Няма да се откажа от всичко заради нещо, на което не е писано да стане.

Пач потръпна.

— Наистина ли искаш това?

— Когато целувам гаджето си, искам да знам как се чувства той!

Веднага съжалих за думите си. Не исках да го нараня — просто исках да приключа възможно най-бързо, преди да рухна и да се разплача. Но бях прекалила. Видях го как застина. Стояхме лице в лице и дишахме тежко.

После Пач излезе и затръшна вратата зад себе си.

Веднага щом вратата се затвори, аз тежко се отпуснах върху нея. Сълзи пареха в очите ми, но не се отрони нито капка. Твърде силен гняв и безсилие бушуваха вътре в мен, затова не усещах почти нищо друго, но подозирам, че в известен смисъл това бе причината в гърлото ми да заседне ридание и пет минути по-късно, когато всичко останало отмине и осъзная пълната тежест на стореното, да усетя как сърцето ми се разбива.

Трета глава

Приседнах в крайчеца на леглото си и зареях поглед в празното пространство. Гневът ми започваше да отшумява, но на мен сякаш ми се искаше да си остана в плен на тези треска завинаги. Празнотата, която усещах, болеше повече от острата и пареща болка, която изпитах, когато Пач си тръгна. Опитах да осмисля случилото се току-що, но в мислите ми цареше пълна бъркотия. В ушите ми отекваха думите, които си изкрещяхме, но звучаха разбъркано, все едно си припомнях кошмар, а не действителен разговор. Наистина ли бях скъсала с него? Наистина ли възнамерявах да е завинаги? Имаше ли начин да избегна съдбата или, в по-непосредствен план, правилата на архангелите? Вместо отговор коремът ме присви и всеки момент щях да повърна.

Засилих се към банята и коленичих пред тоалетната — ушите ми бучаха, дишах накъсано и плитко. Какво бях направила? Нищо непоправимо, със сигурност нищо непоправимо. Утре пак щяхме да се видим и всичко пак щеше да си стане каквото беше. Това беше най-обикновено скарване. Глупаво скарване. Не беше краят. Утре щяхме да осъзнаем колко дребнаво сме се държали и да се сдобрим.

Изправих се с мъка и пуснах кранчето. Намокрих една кърпа и я притиснах към лицето си. Мислите ми сякаш се развиваха по-бързо от кълбо прежда, затова стиснах очи и спрях движението. Ами архангелите? Как бихме могли с Пач да имаме нормална връзка, ако те непрекъснато ни наблюдават? Замръзнах. Може би и в момента ме наблюдаваха. Може би наблюдаваха и Пач. Опитваха се да установят дали е преминал границата. Търсеха извинение да го изпратят в ада и далеч от мен завинаги.

Усетих как гневът ми отново се възпламенява. Защо не ни оставят на мира? Защо са толкова категорично решени да унищожат Пач? Той ми беше казал, че е първият паднал ангел, успял да си върне крилете и да стане ангел пазител. Дали архангелите не бяха ядосани заради това? Да не би да смятаха, че Пач по някакъв начин ги е измамил? Или че с нечестни средства се е оттласнал от дъното? Да не би да искаха да го поставят на мястото му? Или просто не му вярваха?

Затворих очи и усетих как една сълза се спуска отстрани по носа ми. Вземам си думите обратно, помислих си. Отчаяно копнеех да се обадя на Пач, но не знаех дали няма да го изложа на опасност. Възможно ли бе архангелите да подслушват телефонните ни разговори? Как изобщо бихме могли двамата с Пач да проведем откровен разговор, ако те ни слушат?