Кресчендо

Кретен ли, заговори той в мислите ми хладно и рязко. Опитвам се да спазвам правилата. Не би трябвало да се влюбвам в теб. И двамата знаем, че изобщо не става дума за Марси. Става дума за моите чувства към теб. Трябва да се владея. Навлязъл съм в опасна територия. Влюбването е причината за неприятностите ми. Не мога да бъда с теб така, както бих желал.

— Защо заради мен се отказа да станеш човек, след като си знаел, че не може да бъдем заедно? — попитах с треперещ глас и потни длани. — Какво очакваше от връзката си с мен? Какъв е смисълът… — гласът ми секна и аз неволно преглътнах — … да бъдем заедно?

Какво очаквах от връзката си с Пач? В даден момент сигурно съм се запитала накъде е тръгнала връзката ни и какво ще се случи. Разбира се, че бях. Обаче толкова се уплаших от онова, което провидях в бъдещето, че прогоних неизбежното. Престорих се, че връзката ми с Пач би могла да се получи, понеже усещах, че колкото и време да прекарам с него е по-добре от нищо.

Ангелче?

Вдигнах очи, когато Пач мислено ме повика.

Каквато и да е близост с теб е по-добра от нищо. Няма да те изгубя.

Той замълча и за пръв път, откакто го познавах, в очите му премина сянка на тревога. Но веднъж вече се провалих. Ако дам на архангелите дори най-малкия повод да се усъмнят, че съм влюбен в теб, ще ме изпратят в пъкъла. Завинаги.

Новината ме блъсна като ритник в корема.

— Моля?

Аз съм ангел пазител или поне така ми казаха, само че архангелите не ми вярват. Нямам никакви привилегии, никакво право на уединение. Двама архангели ме притиснаха снощи на разговор и си тръгнах с усещането, че им се иска отново да се провиня. Каквато и да е причината, са решили да предприемат мерки срещу мен. Търсят си извинение да се избавят от мен. В изпитателен срок съм и ако оплета конците, историята ми няма да има щастлив финал.

Вперих поглед в него, понеже смятах, че преувеличава, че не е възможно нещата да са чак толкова зле, но щом зърнах изражението му, разбрах, че е никога не е бил толкова сериозен.

— И сега какво? — запитах се на глас.

Вместо да ми отговори, Пач въздъхна отчаяно. Истината била, че цялата работа ще свърши зле. Колкото и да се пазим, да отстъпваме и да извръщаме поглед на другата страна, съвсем скоро животът ни ще стане на пух и прах. Какво ще стане, когато завърша и замина за колежа? Какво ще стане, когато замина на мечтаната си работа в другия край на страната? Ами когато дойде време да се омъжа и да имам деца? За никого не било добре, че с всеки изминал ден все повече се влюбвам в Пач. Наистина ли съм искала да продължавам така, при положение, че това води единствено към разруха?

За един кратък миг ми се стори, че знам отговора — да се откажа от мечтите си. Съвсем просто беше. Затворих очи и се отказах от мечтите си — все едно бяха балони на дълги и тънки панделки. Дори не бих могла да съм сигурна, че ще се сбъднат. А ако се сбъднеха, не исках да прекарам остатъка от живота си самичка и измъчвана от мисълта, че каквото и да бях постигнала, то не означава нищо без Пач.

И тогава ужасено проумях, че нито един от двама ни не би могъл да се откаже от всичко. Моят живот щеше да продължи да се развива към бъдещето и аз нямах власт да го спра. Пач щеше завинаги да си остане ангел, щеше да продължи цикъла, в който се въртеше, откакто беше паднал.

— Можем ли да направим нещо? — попитах.

— Работя по въпроса.

С други думи, нямаше решение. Намирахме се в задънена улица — архангелите ни притискаха и бъдещите ни животи се бяха устремили в коренно различни посоки.