Кресчендо

Не бях в състояние да го погледна и не можех да се накарам да си взема думите обратно. Вирнах брадичка и забодох очи в дъждовната пелена над рамото му. По дяволите гордостта му, по дяволите и моята гордост.

— Вземи си думите обратно, Нора — повтори той по-строго.

— С теб не мога да постигна в живота си каквото трябва — казах и се намразих, задето брадичката ми трепереше. — За всички ще е по-лесно, ако просто… се разделим. Всичко съм обмислила. — Не бях. Изобщо не го бях обмислила. Не възнамерявах да изрека тези думи. Обаче една мъничка, ужасна и проклета част от мен искаше Пач да изпита същата болка като моята. — Искам да се махнеш от живота ми. Напълно.

След мъчително мълчание Пач се пресегна покрай мен и напъха нещо дълбоко в задния джоб на джинсите ми. Не съм сигурна дали не си въобразявах, че ръката му се задържа там малко по-дълго от необходимото.

— Малко пари — обясни той. — Ще ти трябват.

Извадих парите.

— Не ми трябват парите ти. — И понеже той не ги взе, аз ги хвърлих в гърдите му с намерението да се шмугна покрай него, обаче Пач хванат ръката ми и я притисна към тялото си.

— Вземи ги. — Тонът на гласа му ми подсказа, че нищичко не знам. Не разбирах нито него, нито света му. Той беше непознат и за мен никога нямаше да има място при него. — Половината от мъжете вътре имат някакво оръжие. Ако нещо се случи, хвърли парите на масата и тръгни към изхода. Никой няма да те последва, ако на масата има една камара пари.

Спомних си за Марси. Дали той не намекваше, че някой може да опита да ме наръга с нож? Досмеша ме. Наистина ли си въобразяваше, че ще ме уплаши? Нямаше никакво значение дали го искам за свой ангел пазител. Работата беше там, че каквото и да кажех, не можех да отменя дълга му. Той беше длъжен да ме предпазва. Фактът, че беше тук в момента, го доказваше.

Пач пусна ръката ми и дръпна вратата, а мускулите на ръката му се стегнаха. Вратата изскърца на пантите си и се затвори зад него.

Шеста глава

Заварих Скот облегнат на билярдната си щека до една маса. Когато влязох вътре, той оглеждаше разположението на топките.

— Намери ли банкомат? — попитах и метнах мокрото си яке върху един метален сгъваем стол, избутан до стената.

— Да, но преди това изпих десет литра дъжд. — Вдигна хавайската си шапка и я разклати за по-убедително внушение. Може би наистина беше намерил банкомат, обаче едва след като беше приключил с онова, което имаше да свърши в пресечката. Колкото и да ми се искаше да разбера какво е то, сигурно нямаше да узная скоро. Пропуснах шанса, когато Пач ме издърпа навън, за да ми съобщи, че нямам работа тук, в „Зи“, и че трябва да си вървя.

Разперих ръце на ръба на билярдната маса и се облегнах с надеждата да изглеждам нехайно, но истината е, че сърцето ми лудо препускаше. Не само се бях скарала с Пач, но и обстановката не ми се струваше никак приятелска. Колкото и да се мъчех, не можех да прогоня спомена, че някой е умрял в локва кръв на една от масите. Дали не е била тази? Оттласнах се от масата и изтупах длани.

— Тъкмо се канехме да започнем да играем — каза Скот. — Петдесет долара и влизаш. Вземи си щека.

Не ми се играеше и бих предпочела да гледам, но след бърз оглед на помещението забелязах, че Пач седи на една маса за покер в дъното. Тялото му не беше точно срещу мен, но знаех, че ме наблюдава. Наблюдаваше всички в стаята. Където и да отидеше, внимателно и обстойно оглеждаше обстановката.

След като узнах това, си лепнах най-ослепителната усмивка, с която разполагах в момента.

— С удоволствие. — Не исках Пач да разбира колко съм разстроена и колко ме боли. Не исках да си мисли, че не си прекарвам добре със Скот.

Само че преди да успея да стигна до рафта с щеките, нисък мъж с очила с телени рамки и пуловерче без ръкави се приближи до Скот. Нищо у него не се връзваше с мястото: беше спретнат, панталоните му бяха изгладени, мокасините — лъснати. Попита Скот едва чуто:

— Колко?

— Петдесет — отговори Скот с леко раздразнение. — Както винаги.

— В тази игра минимумът е сто.

— От кога?

— Ще повторя. За теб минимумът е сто.

Скот почервеня, пресегна се към питието си на ръба на масата и го пресуши на един дъх. Извади портфейла си и натъпка няколко смачкани банкноти в предния джоб на ризата на мъжа.

— Ето ти петдесет. Ще ти платя останалите след играта. А сега си дръпни зловонния дъх от лицето ми, за да се концентрирам.

Нисичкият мъж потупа с молив долната си устна.

— Ще трябва преди това да уредиш сметката си с Дю. Започва да губи търпение. Беше щедър с теб и сега трябва да му върнеш услугата.

— Кажи му, че ще имам парите до осем тази вечер.

— Тази реплика се изтърка преди седмица.

Скот пристъпи по-близо до мъжа и го попритисна.

— Аз не съм единственият, който дължи някакви пари на Дю.

— Обаче той се притеснява, че точно ти няма да си върнеш дълга. — Ниският мъж извади парите, които Скот му беше тикнал в джоба и остави банкнотите да се разлетят по пода.

— Както ти казах, Дю започва да губи търпение. — Изгледа многозначително Скот и се отдалечи.

— Колко пари дължиш на Дю? — попитах аз Скот.

Той ме изгледа гневно.