Кресчендо

Белег от дамгосване? Отместих поглед към прозорчето на вратата. Вътре край масите за билярд се бяха струпали тела, раздаваха се юмруци във всички посоки. Вече не виждах мъжа с червения потник, но разбирах защо го бях разпознала. Напомняше ми за Чонси, а Скот ни най-малко не ми напомняше. Запитах се дали това би могло да означава, че и той е зъл като Чонси. А Скот не е.

Оглушителен шум раздра тъпанчетата ми и Пач ме дръпна рязко към земята. Край нас се разлетяха късчета стъкло. Някой бе стрелял по прозореца на задната врата.

— Махай се от тук — избута ме Пач към улицата.

Обърнах се:

— Ти къде отиваш?

— Марси все още е вътре. Тя ще ме закара.

Дробовете ми сякаш спряха да работят, в тях нямаше въздух.

— Ами аз? Ти си моят ангел пазител.

Пач забоде поглед в моя:

— Вече не, ангелче.

И преди да успея да възразя, той се вмъкна през вратата и потъна в хаоса.

На улицата отключих джипа, дръпнах седалката напред и с бясна скорост излязох от паркинга. Значи вече не беше моят ангел пазител? Сериозно ли говореше? И то само защото му казах, че така искам? Или го каза, за да ме уплаши? Да ме принуди да съжалявам, задето заявих, че не го искам. Е, ако вече не беше моят ангел пазител, то е, понеже се старая да постъпя правилно! Опитвах се да улесня нещата и за двама ни. Опитвах се да го предпазя от архангелите. Казах му точно защо съм постъпила така, а той ми опяваше, като че ли аз съм виновна за цялата бъркотия. Като че ли го исках! Вината беше по-скоро негова. Искаше ми се да хукна обратно и да му кажа, че не съм безпомощна. Че не съм някаква пешка в големия му и пълен със злини свят. И че не съм сляпа. Прекрасно виждах, че нещо става между него и Марси. Всъщност бях напълно сигурна. Забрави. По-добре ми е без него. Той беше измет. Кретен. Неблагонадежден кретен. Не се нуждаех от него за нищо.

* * *

Спрях джипа пред къщата. Краката ми още трепереха и дъхът ми излизаше накъсано от гърлото. Осезателно усещах тишината наоколо. Джипът открай време си беше нещо като убежище, но днес ми се струваше чужд и самотен, и твърде голям за сам човек. Отпуснах глава върху волана и се разплаках. Не мислех за това, че Пач кара Марси у дома с нейната кола — просто оставих топлия въздух от парното в колата да гали кожата ми и вдишвах мириса на Пач.

Поседях така приведена и ридаеща, докато стрелката за горивото не се премести с половин деление. Изтрих очите си и въздъхнах тревожно и продължително. Тъкмо щях да изключа двигателя, когато забелязах, че Пач е на верандата и се е облегнал на подпорните греди.

За момент си помислих, че е дошъл да провери как съм, и от очите ми бликнаха сълзи на облекчение. Но всъщност бях взела джипа му. Беше дошъл за колата си. След отношението му към мен тази вечер не допусках, че има друга причина.

Той тръгна по алеята и отвори вратата.

— Добре ли си?

Кимнах сковано. Щях да му отговоря, обаче гласът ми все още беше някъде в областта на корема. Мислите ми се въртяха около нефилима със студените очи и не можех да престана да се питам какво е станало, след като си тръгнах от „Зи“. Измъкнал ли се беше Скот? А Марси?

Разбира се, тя да. Пач несъмнено се беше погрижил.

— Защо нефилимът с червената блуза искаше пари? — попитах и се преместих на другата предна седалка. Все още ръмеше и макар да знаех, че Пач не усеща хладната влага на дъжда, не мислех, че е редно да го държа навън.

След миг той се качи на шофьорското място и затвори двама ни в джипа. Преди две вечери жестът му щеше да ми се стори интимен, а сега бе просто непохватен и напрегнат.

— Събираше средства за кървавото нефилимско общество. Иска ми се да имах по-ясна представа какво планират. След като им трябват пари, най-вероятно са за оръжия. Или за това, или за да подкупват паднали ангели. Но защо, кой и как нямам представа. — Той поклати глава. — Трябва ми вътрешен човек. За пръв път фактът, че съм ангел, ме поставя в неизгодно положение. Няма да ме пуснат да припаря до операцията.

За част от секундата ми хрумна, че е възможно да ме моли за помощ, но аз не бях нефилим. Имах нищожно количество нефилимска кръв във вените, което можеше да се проследи четиристотин години назад до моя нефилимски предтеча Чонси Ланже. Но иначе си бях човек. Мен също нямаше да ме допуснат вътре, точно като Пач.

— Ти каза, че Скот и нефилимът с червения потник са членове на едно и също кърваво общество, но те явно не се познаваха. Сигурен ли си, че Скот е замесен?

— Замесен е.

— Тогава защо не се познават?

— Допускам, че засега ръководителят на обществото държи членовете на разстояние един от друг, за да бъдат в неведение. Ако не са солидарни, няма шанс вражески заговор да ги разцепи. Нещо повече, ако не знаят колко са силни, не могат да издадат сведения на врага. Падналите ангели няма как да научат нищо, ако самите членове на обществото не знаят нищо.