Кресчендо

— Аз бях по-назад, не видях добре, съжалявам. — Нарочно се мъчех да не й съдействам, не ми се искаше да водим този разговор. Затова ли ме канеше на партито си? За да създаде у мен усещането, че сме приятелки, и аз да й кажа каквото знам за случилото се предната вечер?

— Нищо ли не видя? — повтори Марси и сбърчи чело със съмнение.

— Не. Учила ли си за теста днес? Аз запомних по-голямата част от периодичната таблица, но последният ред все ми убягва.

— Пач водил ли те е на билярд там? Виждала ли си подобни работи преди?

Все едно не я чух. Разгърнах учебника си.

— Чух, че с Пач сте скъсали — опита тя нов подход.

Поех си въздух, но малко късно, понеже лицето ми вече пареше.

— Кой сложи точка? — попита Марси.

— Има ли значение?

Марси се намръщи:

— Знаеш ли какво? Ако няма да ми отговаряш, забрави за партито.

— И бездруго нямаше да дойда.

Тя завъртя раздразнено очи.

— Ядосана си, понеже снощи бях с Пач в „Зи“. Просто се забавлявахме. Нищо сериозно.

— Да, точно така изглеждаше — отвърнах с доза сарказъм.

— Не ревнувай, Нора. Двамата с Пач сме наистина много добри приятели. Но ако те интересува, мама познава много добър психолог, специалист по връзките. Кажи ми, ако искаш да те свържа. Но пък като се замисля, доста скъпо взема. Знам, че майка ти има направо фантастична работа…

— Един въпрос, Марси. — От тона ми лъхаше ледено предупреждение, но ръцете ми трепереха в скута. — Ти какво ще направиш, ако утре се събудиш и научиш, че баща ти е бил убит? Мислиш ли, че ако майка ти работи на половин ден в „Джей Си Пени“, ще можете да си плащате сметките? Следващия път, когато заговориш за семейството ми, се постави на мое място поне за минута. За една съвсем мъничка минутка.

Тя ме изгледа, но толкова безстрастно, че едва ли изобщо се замисли над думите ми. Единствената личност, която занимаваше Марси, бе нейната собствена.

* * *

След часовете заварих Ви на паркинга. Беше се проснала на капака на доджа си с навити ръкави и се печеше.

— Трябва да поговорим — заяви тя, когато я наближих. Надигна се, седна и смъкна очилата си на носа, колкото да се виждаме. — Двамата с Пач сте сритали конете, нали?

Покатерих се върху капака на колата до нея.

— Кой ти каза?

— Риксън. Да знаеш, че се обидих. Аз съм ти най-добрата приятелка, не е редно да научавам такива работи от приятел на приятел. Или по-точно от приятел на бившето ти гадже — добави тя след кратък размисъл. Постави ръка на рамото ми и го стисна: — Как се чувстваш?

Не много добре. Обаче това беше едно от нещата, които се мъчех да заровя дълбоко в сърцето си, но нямаше да се получи, ако непрекъснато го обсъждам. Облегнах се на предното стъкло и вдигнах тетрадката си, за да засенча слънцето.

— Знаеш ли кое е най-лошото?

— Че от самото начало бях права и сега трябва да изтърпиш да чуеш: „Нали ти казах!“.

— Много смешно.

— Не е тайна, че Пач носи неприятности. Той разиграва номера с момчето, което се нуждае от изкупление, но уловката е, че лошите момчета не се нуждаят от изкупление. На тях им харесва да са лоши. Харесва им усещането за мощ, което получават, задето всяват паника и страх в сърцата на всички майки.

— Страхотно… прозрение.

— За теб винаги, скъпа. И още…

— Ви!

Тя размаха ръце.

— Изслушай ме. Оставила съм най-хубавото за накрая. Според мен е добре да премислиш приоритетите си по отношение на момчетата. Трябва да ти намерим някой бой скаут, който да те научи да цениш свестните мъже в живота си. Например Риксън.

Завъртях очи и я удостоих с поглед, който казваше „Майтапиш се, нали?“.

— Мразя този поглед — призна Ви. — Риксън е наистина свестен тип.

Продължихме да се взираме една в друга още известно време.

— Добре де, може би бой скаут е малко преувеличено — призна Ви. — Но смисълът на всичко това е, че можеш да имаш полза от един свестен млад мъж, който не се облича само в черно. Между другото, това за какво е? Защо Пач се изживява като командос?

— Снощи видях Марси и Пач заедно — признах с въздишка. Ето, казах го.

Ви примигна няколко пъти, докато смели информацията.

— Моля? — зяпна тя.

Кимнах:

— Видях ги. Тя го прегръщаше. Бяха заедно в една билярдна зала в Спрингвейл.

— Проследила си ги?

Искаше ми се да я скастря, че заслужавам повече уважение, но успях само да заявя с равен глас:

— Скот ме покани да играем билярд. Отидох с него и там ги срещнахме. — Искаше ми се да разкажа на Ви случилото се до този момент, но и на нея, както и на Марси, не можех да обясня всичко. Как да й кажа за нефилима с червения потник, който проби масата с щеката?

Ви явно отчаяно се мъчеше да намери някакъв отговор.

— Е, както вече ти казах, щом си видяла светлина в края на тунела, просто не се обръщай назад. Може би Риксън има някой приятел. Друг, не Пач… — сконфузено замълча тя.

— Не ми трябва гадже. Трябва ми работа.

Ви направи нескрита гримаса.

— Пак ли ще говорим за работа? Не разбирам какво му е приятното.