Кухата игла

Господин Фийол и парижката публика сякаш му завидяха. Следователят все още не можеше да установи връзката на Харлингтън с бандата на Люпен. Мракът около четирите откраднати картини си оставаше все така неразбулен.

Напълно естествено обществеността се обърна отново към Изидор Ботрьоле за помощ. Но младежът категорично заяви, че иска първо да издържи юлските си изпити. Накрая обеща на 6 юни да се занимае с това престъпление.

Настъпи и 6 юни. Половин дузина журналисти дебнеха Изидор на гарата Сен Лазар. Двама от тях дори искаха да го придружат. Той помоли да го оставят и замина сам. В купето нямаше други хора. Много уморен от работа през последните няколко нощи, скоро заспа дълбоко. Събуди се, когато влакът наближаваше Руан. На облегалката на отсрещната седалка забеляза лист, на който пишеше:

„Не се бъркайте в чужди работи, защото ще загазите!“

— Отлично! — засмя се Изидор. — В противниковия лагер има объркване. Това сплашване е грубо и глупаво като заплахата на фалшивия файтонджия. Какъв стил! Веднага личи, че не е на Арсен Люпен.

Влязоха в тунела преди Руан. В Руан младежът се разходи по перона. Вече се готвеше да се качи във вагона, когато прочете върху първата страница на извънредното издание на „Журнал дьо Руан“ следните няколко реда:

„В последния час. Телефонират ни от Диеп, че тази нощ в замъка Амбрюне проникнали неизвестни лица, вързали госпожица Жевър и отвлекли госпожица Дьо Сен Веран. На петстотин метра от замъка са намерени следи от кръв и окървавен шарф. Има основание да се предполага, че нещастната девойка е убита.“

Изидор Ботрьоле остана неподвижен чак до Диеп. Свит на две, с лакти на коленете и облегнато на ръцете лице, той мислеше. В Диеп нае файтон. На прага на Амбрюне срещна съдебния следовател Фийол, който потвърди ужасната новина.

— Не знаете ли нещо повече? — попита Изидор.

— Не. И аз тъкмо пристигам.

В този момент приставът се приближи до господин Фийол и му подаде пожълтяло смачкано листче, което били намерили близо до мястото, където бяха открили шарфа. Господин Фийол го разгледа и подаде на Ботрьоле.

— Това листче едва ли ще ни помогне с нещо… Ботрьоле го повъртя в ръцете си. Оказа се покрито с точки и знаци.

Глава трета

ТРУПЪТ

Към шест часа вечерта, след като си свърши работата, господин Фийол чакаше заедно със своя секретар файтона, който трябваше да ги закара в Диеп. Изглеждаше развълнуван и нервен. На два пъти попита:

— Не сте ли виждали Ботрьоле?

— Не, господин следовател.

— Дявол да го вземе, къде може да е? Цял ден никой не го е виждал.

Изведнъж се сети нещо. Подаде чантата си на Бреду, заобиколи замъка и тръгна към развалините. Близо до голямата арка, покрит с борови игли, Изидор Ботрьоле лежеше на земята. С ръка подпираше главата си. Изглеждате заспал.

— Какво правите, млади момко, спите ли?

— Не спя. Мисля.

— Сигурно сте успели да помислите за много работи?

— Да… Първо аз винаги обмислям събитието и се опитвам да намеря в него основната мисъл, ако мога така да се изразя. После си представям една правдива, логична хипотеза, която се съгласува с главната мисъл. И чак след това проверявам дали фактите съвпадат с предположенията ми.

— Чудна и много сложна система.

— Но затова пък сигурна, докато вашата не може да се похвали със същото.

— Всяка система вече е излишна. Ясно е, че Арсен Люпен е мъртъв!

— Какво от това? Неговата банда остана, а учениците на такъв майстор също са майстори.

Господин Фийол улови Изидор под ръка, заведе го настрана и каза:

— Това са само думи, млади момко. Ето какво е важното. Слушайте хубаво! Ганимар е задържан в Париж и ще дойде чак след няколко дни. От друга страна, граф Дьо Жевър е телеграфирал на Шерлок Холмс, който е обещал съдействието си през другата седмица. Млади момко, не мислите ли, че това е шанс за вас? Да кажете на тези две знаменитости, като пристигнат: „Много съжаляваме, господа, но ние не можехме повече да чакаме. Всичко вече е свършено!“

Простодушният господин Фийол не можеше с по-голяма откровеност от тази да признае безсилието си. Ботрьоле се помъчи да прикрие усмивката си.

— Трябва да призная, господин следовател, че не присъствах на следствието ви само защото се надявах, че сам ще ми съобщите резултатите. Кажете какво узнахте?

— Ето какво. Снощи към единайсет тримата полицаи, които приставът оставил да пазят замъка, получили от него бележка да идат колкото може по-скоро в Увил. Те веднага яхнали конете и пристигнали в Увил…

— Разбрали, че са изиграни, че заповедта е била фалшива и че трябва да се върнат в Амбрюне.

— Това и направили. Отсъствието им продължило час и половина и през това време престъплението било извършено.

— При какви обстоятелства?