Кухата игла

— Кога? Вашите хора не са напускали развалините. И после, къде биха го пренесли? Най-много на неколкостотин метра, защото един умиращ не се пренася на голямо разстояние… В такъв случай щяхте да го намерите. Не, той е там. Приятелите му не биха могли да го скрият на по-сигурно място. Там са завели доктора, когато полицаите се затичаха към пожара като деца.

— Но как живее? За да живее, са нужни храна, вода!

— Нищо не мога да ви кажа… Нищо не знам, но той е там, заклевам се, така съм сигурен, сякаш го виждам. Той е там!

— А ако умре? — прошепна господин Фийол.

— Ако умре и неговата банда узнае това, пазете госпожица Дьо Сен Веран, защото отмъщението ще бъде ужасно.

След няколко минути въпреки настояването на господин Фийол, който на драго сърце би оставил при себе си този чудесен помощник, Ботрьоле замина за Диеп, защото ваканцията му свършваше. В пет часа пристигна в Париж, а в осем часа влизаше заедно с приятелите си в лицея Жансон.

След внимателно, но безрезултатно претърсване на развалините на Амбрюне Ганимар се върна в Париж с бързия вечерен влак. Като влезе у дома си, намери следното писмо:

„Господин главен инспектор,

Събрах няколко допълнителни сведения, които сигурно ще Ви заинтересуват. От една година насам Арсен Люпен — живее в Париж под името Етиен дьо Водре. Това име сигурно често сте срещали в светската хроника и в спортните новини. Никой не знае с какво се занимава. Постоянната му квартира е на улица Марбьоф № 36. Моля Ви да обърнете внимание, че улица Марбьоф се намира до пощенски клон 45. От четвъртък, 23 април, един ден преди нападението в Амбрюне, никой нищо не знае за Етиен дьо Водре. Приемете моята благодарност за вниманието, което проявихте към мен.

Изидор Ботрьоле

П. П. Не мислете, че ми е било трудно да събера тези сведения. Сутринта, когато се извърши престъплението, имах щастливото хрумване да разгледам каскета на беглеца, преди да бъде подменен от фалшивия файтонджия. Името на шапкаря бе достатъчно, за да науча името и адреса на купувача.“

На другия ден сутринта Ганимар отиде на улица Марбьоф № 36. След като поразпита портиерката, заповяда да отключат квартирата, но не намери нищо подозрително освен малко пепел в камината. Преди четири дни идвали двама негови приятели, които изгорили всички писма. В момента, когато излизаше, Ганимар срещна пощенския раздавач, който носеше писмо за господин Дьо Водре. То беше от Америка и съдържаше следните няколко реда:

„Господине,

Потвърждавам отговора, които дадох на агента Ви. Изпратете картините на Дьо Жевър така, както досега. Ако успеете, прибавете към тях всичко останало, в което много се съмнявам.

Една непредвидена работа ме накара да замина. Сигурно ще пристигна едновременно с това писмо. Ще ме намерите в Гранд хотел.

Харлингтън“

Същия ден Ганимар се снабди със заповед за арестуване и доведе в полицейския участък сър Харлингтън, обвинен в укривателство и участие в кражба.

И тъй, в продължение на двайсет и четири часа, благодарение на показанията на един седемнайсетгодишен хлапак, всички възли на интригата се развързаха. Всичко това подейства като гръмотевичен удар на публиката, предизвика възторга и любопитството й. Журналистите описаха в дълги репортажи ученика по риторика, неговата пленителна наивност и пълна увереност. Изидор Ботрьоле стана герой и публиката жадуваше да научи всички подробности за него. Репортерите се заловиха за работа. Но най-интересното, което откриха, се оказа едно произведение. Напечатано на пишеща машина в десет екземпляра, то обикаляше между учениците на лицея и имаше следното заглавие:

„Арсен Люпен, неговият метод — класически и оригинален“

. Авторът се оказа Изидор Ботрьоле. Произведението преливаше от критика и жестока ирония и всички предрекоха успех на младия ученик в борбата с Люпен.