Кухата игла

Ботрьоле се върна в замъка, зададе няколко въпроса на слугите и намери съдебния следовател в една от стаите на първия етаж. Господин Фийол пишеше. Срещу него седеше секретарят му. Секретарят излезе и следователят попита:

— Какво ви се е случило, господин Ботрьоле? Ръцете ви са окървавени.

— Дребна работа — отвърна младежът. — Просто премятане, предизвикано от това въже, което се оказа опънато пред велосипеда ми. Моля само да обърнете внимание на факта, че въжето е взето от замъка. Преди двайсетина минути на него имаше дрехи за сушене.

— Възможно ли е това?

— Тук, в самия замък, има някой, който ме следи. Той ме вижда, чува, следи всяка моя стъпка и отгатва намеренията ми.

— Сигурен ли сте?

— Сигурен съм. Вие трябва да го откриете, което лесно ще направите. Аз действах по-бързо от очакванията на противниците ни. Сигурен съм, че те също ще се заловят енергично за работа. Усещам, че опасността приближава.

— Стига, стига, Ботрьоле…

— Скоро ще се уверите. А сега да бързаме. Първо искам да изясня следния въпрос. Вие на никого ли не сте разправяли за листчето, което приставът намери и ви предаде пред мен?

— Не, на никого. Но нима отдавате някакво значение на листчето?

— Дори голямо значение. Хрумна ми нещо, което, признавам, сега не може да се докаже, защото още не съм успял да разгадая шифъра. Заговорих ви, за да не се връщам повече към тази тема.

Внезапно Ботрьоле улови господин Фийол за ръката.

— Тихо… подслушват ни…

Пясъкът изскърца. Младежът се затича към прозореца и се наведе.

— Няма никой… Но по лехата се виждат следи… Много лесно ще се извадят отпечатъците от обущата. — Затвори прозореца и се върна на мястото си. — Вие виждате, че неприятелят не взема дори предпазни мерки… няма вече време за това. Той също усеща, че часът наближава. Нека побързаме и поговорим, защото той не иска да говоря.

Постави на масата документ и го разгърна.

— Първо, една забележка. Върху хартията виждаме само точки и числа. В първите три реда и в петия, с който ще трябва да се заемем, защото четвъртият изглежда от съвсем друг характер, няма число, по-голямо от 5. Лесно може да предположим, че всяко число отговаря на една от петте гласни в азбуката. Нека напишем резултата.

Той написа на едно отделно листче:

e.a.a..e..e.a.

а..а... e.e. .e.oi.e..e.

.ou..e.o...e..e.o..e

ai.uu.e ..eii.e

После продължи:

— Както виждате, засега нищо не излиза. Ключът е много лесен, защото са се задоволили да заменят гласните с числа, а съгласните с точки. Но и твърде мъчен, дори неразгадаем, защото не са си направили труда ла измислят по-сложен шифър.

— Във всеки случай загадката е много неясна.

— Ще се помъчим да я изясним. Вторият ред е разделен на две части, при което втората много наподобява една дума. Сега, ако опитаме да заменим в тази дума точките със съгласни, постепенно ще се убедим, че единствените съгласни, които логично могат да се прибавят към гласните, ще образуват само една дума: демоазел.

— Значи става дума за госпожица Жевър и госпожица Дьо Сен Веран?

— Сигурно.

— И нищо друго ли не виждате в това?

— Забелязвам, че последният ред се дели на две. И ако продължим да заместваме със съгласни, веднага ще видим, че единствената съгласна, която можем да вместим между двугласните

ai и ui

е буквата g. Получаваме началото на думата

aigui. Естествено е, че с другите две точки и с последното „e“ ще се получи думата aiguille

 — игла.

— Наистина се получава думата игла.

— Най-после, в последната дума има три гласни и три съгласни. Първите две могат да бъдат само съгласни. Като продължавам работата и турям една подир друга всички съгласни, идвам до заключението, че могат да се образуват само четири думи: река, доказателство, плач и куха. Изхвърлям първите три думи, които не могат да се вържат с думата игла и остава думата куха.

— По този начин се получава „куха игла“1. Допускам, че предположението ви е вярно, но то води ли ни до нещо?

— Не — замислено промълви Ботрьоле, — до нищо не ни довежда засега… по-късно ще видим… струва ми се, че много неща се крият в странното съчетание на двете думи „куха игла“. Но в дадения момент най-много ме интересува самата хартия… Нима още фабрикуват такъв пергамент с цвят на слонова кост?… После оръфаните краища… и, най-накрая, следата от червен восък отзад…

В този момент секретарят Бреду влезе и съобщи, че главният прокурор е пристигнал неочаквано. Господин Фийол стана.

— Долу ли е господин главният прокурор?

— Не, господин прокурорът не е слизал от колата си. Той минава покрай Амбрюне и ви моли да излезете до оградата. Искал да ви каже само една дума.

— Интересно — промърмори следователят. — Извинете, веднага се връщам.

Излезе. Чуха се стъпките му, които се отдалечаваха. Тогава секретарят затвори вратата, заключи я и тури ключа в джоба си.

— Какво правите? — изненада се Ботрьоле.

— Тъй ще ни бъде по-удобно да поприказваме.

Младежът се спусна към другата врата, която водеше към съседната стая. Той разбра: Бреду се оказа съучастник на престъпниците!