Кухата игла

Най-после двамата стояха изправени един срещу друг. Стори ми се, че се уловиха за гушите. Ботрьоле излъчваше страшна енергия, смелост, самолюбие, желание за борба, нехайство пред опасността.

В погледа на Люпен долових радостта на дуелист, който най-после среща сабята на достоен съперник.

— Статията дадена ли е?

— Не още.

— Тук ли е?… У вас?

— Не съм толкова глупав! Да ми я вземете!…

— Тогава?

— Тя е у един от редакторите, запечатана в двоен плик. Ако до полунощ не ида в редакцията, той ще я даде за набор.

— Ах, проклетият обесник! Всичко е предвидил!

Виждаше се, че не се побира в кожата си от яд. Упоен от победата, Ботрьоле изпусна нещо.

— Мълчи, хлапако! — рязко извика Люпен. — Ти не знаеш с кого имаш работа! Не разбираш ли, че ако исках… Бога ми, караш ме да се смея!

Настъпи тържествено мълчание. Люпен направи крачка напред и с глух глас заповяда, като го гледаше втренчено:

— Веднага ще идеш в редакцията на „Гран журнал“.

— Не.

— Ще скъсаш статията си.

— Не.

— Ще идеш при главния редактор и ще му кажеш, че си се излъгал.

— Не.

— После ще напишеш друга статия за трагедията в Амбрюне, в която ще потвърдиш известните на всички слухове.

— Не.

Люпен грабна една желязна линия от бюрото и без никакво усилие я счупи на две. Погледна го страшно побледнял. Избърса потта от челото си. Свикнал да не среща никакво противодействие на волята си, подлудяваше от съпротивата на това дете.

Улови с ръце раменете на Изидор и разчленено произнесе:

— Ти ще направиш това, Ботрьоле, ще кажеш, че последните сведения са те убедили в смъртта ми и че в нея не може да има никакво съмнение. Ще кажеш това, защото аз го искам от теб, защото трябва да повярват, че съм мъртъв. Но главно, ще го кажеш, защото, ако не го кажеш…

— Защото, ако не го кажа?

— Баща ти ще бъде отвлечен тази нощ, както бяха отвлечени Ганимар и Шерлок Холмс.

Изидор се усмихна.

— Не, ще кажа само истината. Статията ще се появи така, както съм я написал. Всички ще узнаят, че Люпен е жив, и едновременно с това ще узнаят причината, поради която иска да го смятат за мъртъв.

И спокойно прибави:

— И баща ми няма да бъде отвлечен.

Двамата пак замълчаха, като не преставаха да се гледат втренчено. Настъпи дълбоко мълчание, което винаги предшества смъртоносния удар. Кой щете да го нанесе?

— Тази нощ — промълви Люпен, — в три часа сутринта, ако не дам друго нареждане, двама мои приятели трябва да проникнат в стаята на баща ти, да го отвлекат и да го заведат при Ганимар и Шерлок Холмс.

В отговор Изидор звънко се изсмя.

— Баща ми не е в Савоя. Той сега се намира на другия край на Франция, в центъра на голям град, пазен от двайсет наши приятели, които имат заповед да не свалят очи от него, докато борбата ни не свърши. Желаеш ли да научиш подробности? Той е в Шербур, в жилището на човек от арсенала — арсенал, който нощно време се заключва и в който дори през деня не може да се проникне без специално разрешение и без водач.

Изправи се пред Люпен и го загледа като дете, което се криви на приятеля си.

— Е, какво ще кажеш за това, учителю?

Люпен остана неподвижен. Нито един мускул на лицето му не трепна. За какво мислеше? Какво щеше да реши? Всеки, който познаваше дивата сила на неговата гордост, знаеше, че е възможна само една развръзка: моментално и окончателно смазване на неприятеля. Пръстите му конвулсивно се свиха. За миг си помислих, че ще се хвърли върху Изидор и ще го удуши.

— Какво ще кажеш, учителю? — повтори той.

Люпен грабна телеграмата, която бе хвърлил на масата, и му я подаде:

— Дръж, дете, и прочети!

Учуден от ласкавото обръщение на Люпен, Ботрьоле изведнъж стана сериозен. Разтвори телеграмата, вдигна очи и промърмори:

— Какво значи това?… Нищо не разбирам…

— Ще разбереш по мястото, от което е изпратена телеграмата. Виж: Шербур.

— Да… да… — промълви Изидор. — Шербур… и после?…

— После? Мисля, че е много ясно:

„Вдигането на колета изпълнено… Приятелите заминаха с него, ще чакат нареждане до осем часа сутринта. Всичко е наред.“

Какво неясно има тук? Думата „колет“ ли? Е, разбира се, не можеха да пишат господин Ботрьоле-баща! Какво ти се вижда неясно? Начинът на отвличането? Как е бил отвлечен баща ти от арсенала, въпреки двайсетте телохранители? Това е детска игра за нашето изкуство! С една дума, колетът е вдигнат и изпратен. Какво ще кажеш, дете?

Изидор се мъчеше да запази самообладание със страшно усилие на волята. Устните му явно трепереха. Конвулсивно стискаше зъби и напразно се опитваше да спре погледа си в една точка. Промърмори няколко несвързани думи, млъкна, а след това ненадейно закри лице с ръце и избухна в ридания.

— Ох, татко… татко!…

Непредвидена развръзка, която напълно удовлетворяваше самолюбието на Люпен и в която имаше нещо безкрайно трогателно и по детски наивно.