Кухата игла

— Не си чупете пръстите, млади приятелю! Ключът от втората врата е също у мен.

— Тогава през прозореца… — извика Изидор, но Бреду вече стоеше пред прозореца с револвер в ръка.

Неприятелят най-неочаквано и грубо хвърли маската си.

— Сега ще бъдем кратки — промърмори секретарят и извади часовника си. — Добрият господин Фийол ще се разходи до вратата. Там, разбира се, няма никой. Тогава ще се върне. Имаме на разположение около четири минути. Една минута ми е необходима да скоча от прозореца, да мина през малката врата, да се кача на мотоциклета, който е на пътя. Значи остават три минути. Те са достатъчни.

Бреду имаше безобразно телосложение: грамадно тяло, дълги, тънки крака като на паяк и грамадни ръце. Костеливото лице и ниското чело издаваха упорит характер. Изидор усети слабост в краката, залитна и се видя принуден да седне.

— Какво желаете?

— Листа. От три дни го търся.

— Той не е в мен.

— Лъжеш. Когато влязох, видях, че го сложи в портфейла си.

— А после?

— После ли? Ще обещаеш, че ще бъдеш благоразумен. Ти ни изкарваш от търпение! Остави ни на мира и си гледай работата!

Той се приближи с насочен револвер. Говореше с глух глас, но разчленено. Изразът на очите му плашеше. Изидор потрепера. За пръв път изпитваше чувство за опасност. Виждаше се изправен пред силен, неумолим противник.

— А после? — попита със задавен глас.

— После… Ще бъдеш свободен… Настъпи мълчание.

Бреду пак заговори:

— Остава само една минута. Решавай! Хайде, не прави глупости! Ние винаги и навсякъде сме по-силните… По-скоро листа…

Изидор не помръдна. Бледен, уплашен, той все пак се владееше. На двайсет сантиметра от себе си виждаше дулото на револвера. Присвитият пръст леко натискаше спусъка. Достатъчно беше още мъничко да го натисне…

— Листа — повтори Бреду. — Иначе…

— Ето го — извади портфейла си Изидор и му го подаде.

— Отлично! Благоразумен си. Ще поговоря на другарите за теб…

Скри револвера и завъртя дръжката на прозореца. В коридора се чу шум. Внезапна мисъл го спря. Прегледа портфейла.

— Гръм и мълния! — ревна. — Листа го няма… Ти ме изигра. Той скочи пак в стаята. Чуха се два изстрела. Изидор бе извадил револвера си, стреля, но не улучи. Двамата се скопчиха и паднаха на паркета. На вратата започна силно чукане. Младежът обаче се оказа бързо победен от противника. Настъпваше краят. Една ръка с нож се вдигна над него и се спусна. Почувства страшна болка в рамото и падна.

Усети: някой бъркаше във вътрешния джоб на палтото му и изваждаше документа. През полуотворените си клепачи видя как Бреду скачаше от прозореца.

* * *

Вестниците, които на следващия ден описваха разигралите се напоследък в замъка Амбрюне събития: обирането на параклиса, откриването на трупа на Арсен Люпен и трупа на Раймонд, нараняването на Ботрьоле от Бреду, секретаря на следователя, съобщиха и последните новини:

„Изчезването на Ганимар и отвличането посред бял ден в

сърцето на Лондон на Шерлок Холмс, когато се е готвел да се качи на влака за Дувър.“

И тъй, бандата на Люпен, която за момента се оказа смутена от необикновената проницателност на един седемнайсет годишен хлапак, премина в нападение и навсякъде тържествуваше. Двамата главни противници на Люпен — Холмс и Ганимар, бяха отстранени. Изидор Ботрьоле бе лишен от възможност да се бори. Правосъдието бе безсилно. Никой вече не можеше да се бори със злото.

Глава четвърта

ЕДИН СРЕЩУ ДРУГ

Шест седмици след тези събития аз, историографът на Арсен Люпен, седях сам в квартирата си. Разреших на слугата да излезе. Горещината навън не ме блазнеше да направя същото. Взех вестник и зачетох. На най-видно място в „Гран журнал“ пишеше следното:

„Господин Изидор Ботрьоле ни съобщи, че ще направи най-напред пред нас разкритията си. Утре, сряда, преди още правосъдието да бъде уведомено, «Гран журнал» ще публикува истината за драмата, която се разигра в Амбрюне.“

— Какво мислите за това, драги мой?

Подскочих от изненада. Пред мен се намираше Арсен Люпен, за когото вестниците пишеха, че е умрял в подземието. Каква изненада!

— Вие!… Вие?… — прошепнах.

— Да, аз… Не вярвам да имате нето против, нали?

В този момент звънецът иззвъня.

— Не се безпокойте. Аз ще отворя.

След малко се върна с висок, бледен младеж и се обърна към мен:

— Приятелю, позволете ми да ви представя господин Изидор Ботрьоле — и веднага насочи поглед към младия човек. — Много ви благодаря, господин Ботрьоле, че не дадохте на вестниците обещаните изявления и се съгласихте на тази среща.

Ботрьоле се усмихна.

— Моля да се знае, че всъщност аз се подчиних поради заплахата да пострада баща ми.