Кухата игла

„Драмата в Амбрюне

В тези редове съвсем не си поставям за цел да обясня с всички подробности грижливата работа на мисълта ми, чрез която успях да възстановя пълната картина на драмата, или по-скоро на двойната драма в Амбрюне. Според мен това описание представлява относителен и дори банален интерес. Не, просто ще се огранича да изложа двете главни идеи, които ме ръководеха в усилията да открия истината, и ще предам цялата история такава, каквато е, като следвам реда на действията.

Ще ми възразят може би, че някои от фактите не са доказани и оставям широко поле за хипотези. Вярно е. Но аз мисля, че предположенията ми са основани на много положителни данни и фактите се налагат по безспорен начин.

И така, обяснявам първата поставена задача: как смъртно раненият Люпен е живял в продължение на четиринайсет дни без лекарства, без храна на дъното на тъмната дупка?

Да започнем от първата страница на драмата. В четвъртък, шестнайсети април, в четири часа сутринта Арсен Люпен, изненадан по време на един от най-смелите си обири, побягва към развалините и пада ранен от куршум. Пълзи, пада, става, воден от надеждата да стигне до параклиса. Там се намира подземието, открито случайно от него. Ако успее да стигне там, може да се спаси. Чрез едно последно, отчаяно усилие той се приближава на няколко метра от параклиса, когато го изненадва шум от стъпки. Неприятелят пристига — госпожица Дьо Сен Веран.

Това е прологът или първото действие на драмата.

Какво става между двамата? Не е мъчно да се досетим. В краката на девойката лежи ранен човек, изтощен от загубата на кръв, който след малко ще бъде заловен. Нима тя ще го предаде?

Ако е убиецът на Жан Дювал, тя ще остави на съдбата да реши. Той бързо й казва истината за убийството при самозащита, което е извършил чичо й, граф Дьо Жевър. Какво да прави? Никой не ги вижда. Слугата Виктор пази малката врата. Другият, Албер, оставен при прозореца на салона, ги изгубва от погледа си. Ще предаде ли тя човека, когото е ранила?

Безгранично състрадание, което всяка жена ще разбере, обзема девойката. Упътвана от Люпен, тя му превързва раната с кърпичката си, за да не остават следи от кръв. После с ключа, който й дава, отваря параклиса. Той влиза, поддържан от девойката. Тя заключва след него. Отдалечава се. Пристига Албер.

Ако в този миг или в следващите няколко минути някой бе влязъл в параклиса, Люпен щеше да бъде уловен… Но посещението става шест часа по-късно. Люпен е спасен. И то от кого? От момичето, което едва не го е убило.

От този момент госпожица Дьо Сен Веран става негова съучастница. Тя вече не само не може да го предаде, но трябва да продължава да му помага. Впрочем ако нейният женски инстинкт я задължава да му помага, той развива у нея и хитрост, тя предвижда всичко. Дава на следователя лъжливо описание на Арсен Люпен (трябва само да си спомним различните описания на двете братовчедки). Тя разпознава съучастника на Люпен, преоблечен като файтонджия. Тя го кара да повика доктор за операция. Сигурно тя сменя каскета и, най-после, кара да напишат известната заплаха срещу самата себе си. Може ли някой да я подозира след всичко това?

Тя смущава следователя господин Фийол, като заявява, че ме е видяла предния ден в малката гора, и ме принуждава да млъкна, когато се готвя да съобщя първите си впечатления на съдебния следовател. Опасна маневра наистина, защото събужда моето подозрение и го насочва срещу нея.

В продължение на четиридесет дни снабдява Люпен с храна и лекарства (попитайте аптекаря в Увил, той ще покаже рецептите, по които е давал лекарства на госпожица Дьо Сен Веран), грижи се за него, превързва го и успява да го излекува.

Първата наша задача е разрешена и пред нас се разкрива картината на драмата в замъка Амбрюне. Арсен Люпен намира тук, в замъка, помощ, за да се укрие и оживее.

Той е жив. Сега се появява втората задача. Изниква въпросът: защо Люпен, жив, свободен, отново начело на своята банда, всемогъщ както винаги, прави отчаяни опити да внуши на правосъдието и обществото, че е мъртъв?

Трябва да си спомним, че госпожица Дьо Сен Веран се отличава с красотата си. Портретите, които вестниците разпространиха след изчезването й, дават слаба представа за хубостта й. И ето, става нещо, което не е можело да не стане. Люпен, който в продължение на четиридесет дни вижда край себе си прелестната девойка, който жадува за присъствието й, когато я няма, страстно се влюбва в нея. Благодарността преминава в любов, възхищението — в страст. Тя е неговото спасение, но също и негова радост, мечта в самотните часове, негова светлина, надежда, живот. Той уважава девойката и не може да я използва за връзка с бандата. И наистина, в действията на бандата се забелязва колебание.

Госпожица Дьо Сен Веран не споделя оскърбителното за нея чувство, съкращава посещенията си и ги прекратява, когато той оздравява. Отчаян, обзет от безумна любов, Люпен напуща скривалището и в събота, шести юни, отвлича девойката от замъка с помощта на съучастниците си.

Отвличането трябва да се замаскира. Всички трябва да мислят, че Раймонд дьо Сен Веран е мъртва. И ето, мнимото убийство е изиграно сполучливо и властите имат доказателства за него. Престъплението е установено, престъпление, извършено с цел да се отмъсти за смъртта на главатаря. При това положение (обърнете внимание на чудната изобретателност при измислицата) предположението за смъртта на госпожица Дьо Сен Веран само се налага.

Но да се предизвика предположение още не е достатъчно: трябва да се внуши увереност в него. Люпен предвижда намесата ми. Аз ще разкрия ограбването на параклиса, ще намеря гробницата. И тъй като тя ще бъде празна, цялата история, разработена с много усилия, ще рухне.

Гробницата не трябва да бъде празна!

От друга страна, в смъртта на госпожица Дьо Сен Веран ще се повярва само ако морето изхвърли нейния труп.

Морето ще изхвърли трупа на госпожица Дьо Сен Веран!

Трудностите са големи за всеки друг, но не и за Люпен…

Тъй както той предвиди, аз открих ограбването на параклиса и подземието, където се криеше Люпен. Там намерих неговия труп.

Всеки, който не познава Люпен, би повярвал в смъртта му. Аз нито за миг не допуснах тази възможност. Отначало по инстинкт, а после и с разума си. Веднага забелязах, че камъкът, ударен от търнокопа, се крепеше тъй, че при най-малък удар да падне и смаже главата на фалшивия Арсен Люпен.

Още едно откритие: половин час по-късно трупът на госпожица Дьо Веран е намерен върху скалите на Диеп… или по-точно трупът, който са предполагали, че е на госпожица Дьо Веран, защото на ръката имало гривна, подобна на една от гривните на девойката. Това е единственият белег, по който е установена нейната самоличност, защото трупът бил неузнаваем.

Няколко дни преди това прочетох във «Вижи дьо Диеп», че млада двойка американци се отровили в Анвермьо и същата нощ труповете на двамата изчезнали. Отивам в Анвермьо. Научавам, че самоубийството наистина е станало, но не и изчезването, защото братята на самоубилите се дошли да вземат труповете и ги отнесли след обичайните формалности.

Сигурен съм, че тези братя са били Арсен Люпен и Сие.

Следователно доказателството е налице. Ние знаем причината, подтикнала Люпен да симулира убийството на девойката и слуховете за собствената си смърт. Той обича, но не иска за това да знае никой. За да постигне целта си, не се спира пред нищо. Открадва двата трупа, които му трябват, за да изкара играта докрай. Така той може да бъде спокоен. Всички опасения отпадат. Никой никога няма да потърси истината, която той е скрил.

Никой? Не… Следите могат да бъдат открити евентуално от трима противници: Ганимар, Шерлок Холмс и Изидор Ботрьоле.

Отстранява и тримата. Отвлича Ганимар. Отвлича Шерлок Холмс. На Ботрьоле чрез Бреду нанася удар с нож.

Един момент остава неизяснен. Защо Люпен е положил толкова усилия, за да ми отнеме документа за Кухата игла? Не вярвам да е мислил, че като го отнеме, ще заличи от паметта ми петте реда, написани в документа. Дали той не се страхува, че самият вид на хартията или някоя друга следа ще ми дадат някаква информация?

Това е истината по аферата Амбрюне. При изясняването на аферата са използвани личните ми издирвания и предположения. Но ако очакваме точни факти и доказателства, за да сразим Люпен, или изобщо няма да ги дочакаме, или ще разполагаме с фактите, които ни поднася самият Люпен и които ще доведат до обратни резултати.

Сигурен съм, че когато фактите бъдат установени, те ще потвърдят хипотезата ми във всяко отношение.“