Кухата игла

„Отворено писмо до господин Масибан от Академията за писмени паметници и литература

Господин директор,

На 17 март 1769 г. излезе една малка книга под заглавие: Тайната на Кухата стрела.

Цялата истина, разкрита за пръв път. Сто екземпляра, напечатани от мен за съда.

В девет часа сутринта същия ден авторът, много млад, добре облечен човек, чието име не е известно, започнал да разнася книгата си на главните членове на съда. В десет часа, когато предал вече четири книги, той бил арестуван от един гвардейски капитан, който го отвел в кабинета на краля и веднага се върнал да събере раздадените вече екземпляри. Когато стоте екземпляра били събрани, преброени, грижливо прелистени и проверени, кралят ги хвърлил лично в огъня с изключение на един екземпляр, който запазил.

След това възложил на капитана от гвардията да отведе автора на книгата при господин Дьо Сен Map, който затворил арестувания отначало в Пинерол, а после в крепостта на остров Сент Маргьорит. Очевидно този човек не е бил друг, а прочутият човек с Желязната маска.

Никога истината или поне част от истината не би станала известна, ако гвардейският капитан, който присъствал на срещата, не използвал момента, когато кралят се обърнал, и не измъкнал от камината една книжка.

След шест месеца капитанът бил намерен убит на шосето между Кайон и Мант. Убийците ограбили всичките му дрехи, но не забелязали в десния джоб един диамант с голям блясък и стойност.

Между документите му намерили ръкописна бележка. В нея той не говорел за измъкнатата от огъня книга, но давал резюме на първите глави. Ставало дума за тайна, позната на кралете на Англия, изгубена от тях в момента, когато короната на лудия клетник Хенри VI минала върху главата на Йоркския дук, разкрита на френския крал Карл VII от Жана д’Арк и после станала държавна тайна, предавана от крал на крал в запечатано писмо, което намирали при смъртния одър на всеки пореден покойник с надпис: «За краля на Франция».

Тази тайна се отнасяла до съществуването и мястото на огромно съкровище, притежавано от кралете, което се увеличавало от век на век.

След сто и четиринайсет години Людовик XVI, задържан в Тампъл, извикал настрана един от офицерите, натоварени да бдят над кралското семейство, и му казал:

— Господине, вие нали имахте при моя прадядо, великия крал, един прадядо, който е служил като капитан?

— Да, ваше величество.

— Е, добре, можете ли вие да бъдете човек… Поколебал се. Офицерът довършил фразата:

— … който не ще ви издаде? О! Ваше величество…

— Тогава изслушайте ме.

Кралят извадил от джоба книжка, от която откъснал една от последните страници. Но после променил решението си:

— Не, по-добре да я препиша…

Взел лист хартия, който откъснал така, че запазил само малко правоъгълно парченце, и написал пет реда точки, линии и цифри. След като я преписал, кралят изгорил откъснатата от книгата страница, а листа с ръкописния текст сгънал на четири, запечатал го с червен восък и му го дал.

— Господине, след смъртта ми ще предадете това на кралицата и ще й кажете: «Госпожо, това ви изпраща кралят… за ваше величество и за сина ви…» Ако тя не разбере…

— Ако не разбере…

— Ще прибавите: «Отнася се до тайната за Стрелата.» Кралицата ще разбере.

Тогава хвърлил книгата в жарта и тя изгоряла в огнището.

На 21 януари той се качил на ешафода.

Понеже кралицата била преместена в Консиержери, трябвало да минат два месеца, докато офицерът изпълни задачата. Най-после с хитрост той успял да се озове при Мария-Антоанета.

Извикал високо, за да го чуе:

— Госпожо, това ви го изпраща кралят, за ваше величество и за сина ви.

И той й предал запечатаното писмо.

След като се уверила, че пазачите няма да я видят, тя счупила печатите и сякаш се изненадала, като видяла неразгадаемите редове. После изведнъж разбрала.

Усмихнала се горчиво и офицерът доловил думите:

— Защо така късно?

Започнала да се колебае къде да скрие опасния документ. Най-после отворила своя часослов и пъхнала листчето в тайното джобче между кожата на подвързията и пергаментовата обвивка.

— Защо така късно?… — казала тя.

И наистина, ако е можел да я спаси, този документ идвал много късно, защото през октомври, на свой ред, кралица Мария-Антоанета се качила на ешафода.

И ето че офицерът, прелиствайки семейните книжа, намерил ръкописа на своя прадядо. Оттогава винаги посвещавал свободното си време на работа по осветляването на тайната. Прочел всички латински автори, прегледал хрониките на Франция и съседните страни, посетил манастири, дешифрирал книги, грамоти, трактати и успял да намери някои цитати, разпилени през вековете.

В книга III на Цезаровите «Записки за Галската война» се разказва, че след поражението на Виридовикс от Титул Сабин вождът на келтите бил отведен при Цезар и за да се откупи, открил тайната на Иглата…

В договора от Сен Клер Сюр Епт между Карл Простия и Рол, водач на северните варвари, името на Рол е придружено с всичките му титли, между които четем: «господар на тайната на Иглата».

В Саксонската хроника (издание на Жибсон, стр. 134), когато се говори за Вилхелм Силния (Вилхелм Завоевателя), се разказва, че дръжката на знамето му свършвала със стоманено острие като игла…

В една доста двусмислена фраза при разпита й Жана д’Арк признава, че има да каже още една тайна на краля на Франция, на което съдиите й отговорили: «Ние знаем за какво се отнася и тъкмо затова, Жана, ще загинете.»

— В името на Иглата! — псувал понякога добрият крал Анри IV.

Някога Франсоа I, приветствайки първенците от Хавър през 1520 година, произнася следната фраза, запазена в дневника на един буржоа от Онфльор:

«Кралете на Франция крият тайни, които поддържат реда и съдбата на градовете.»

Всички цитати, господин директор, всички предания за Желязната маска, гвардейския капитан и неговия правнук намерих днес в една брошура, написана от този правнук и публикувана през юни 1815 г., в навечерието на Ватерло, сиреч в тревожно време, когато разкритията, които тя съдържа, минали незабелязано.

Какво значение има брошурата? Никакво, ще кажете вие и ние ще трябва да се съгласим с вас. Това е първото впечатление; но какво бе смайването ми, когато разтворих «Записките» на Цезар и намерих в посочената глава фразата, отбелязана в брошурата! Същото констатирах и в договора от Сен Клер Сюр Епт, саксонската хроника, която проверих.

Най-после, има още по-точен факт, отбелязан от автора на брошурата от 1815 г. По време на френската кампания като офицер на Наполеон той позвънил една вечер (понеже умрял конят му) на вратата на един замък. Посрещнал го стар кавалер на Сен Луи. От разговора със стареца той научил, че замъкът, разположен на брега на Крьоз, се нарича «Замък на Иглата» и бил построен и кръстен от Людовик XIV, а по изрична заповед на великия крал бил украсен с камбанарийки и една стрела като игла. Той носи дата 1680 г.

1680 година! Една година след публикуването на книгата и арестуването на Желязната маска. Всичко станало ясно: Людовик XIV, като предвиждал, че тайната може да бъде разгласена, построил и кръстил замъка, за да даде на любопитните естествено обяснение на античната мистерия. Кухата игла? Замък с островърхи камбанарийки, разположен на брега на Крьоз и принадлежащ на краля. Изведнъж всички решили, че са разбрали загадката, и издирванията престанали.

Сметката е била вярна, защото след повече от два века господин Ботрьоле се уловил на въдицата. И тъкмо това целях аз, господин директор, пишейки писмото. Ако Люпен, под името Анфреди, е наел от господин Валмер замъка на Иглата на брега на Крьоз, ако е затворил там двамата си пленници, то е, защото той е допускал успех на издирванията на господин Ботрьоле, а за да получи мира, който е желаел, му е хвърлил историческата въдица на Людовик XIV.

Ние сме принудени да направим безспорното заключение, че Люпен със собствените си познания, без да познава други факти освен тези, които познаваме и ние, е успял с чародейството на необикновен гений да разгадае неразгадаемия документ, че Люпен, последен наследник на френските крале, познава кралската тайна на Кухата игла.“