Кухата игла

Като полудял Ботрьоле хвана желязната врата, която се оказа зазидана в тухлите, силно я блъсна и я притвори. Учудването, радостта, страхът промениха лицето му. Представи си всичко, което се е случвало тук, пред вратата, от двадесет века насам, всички лица, посветени в голямата тайна, влизали през този вход… Келти, гали, римляни, германи, англичани, французи, барони, дукове, крале, а след тях — Арсен Люпен… а след Люпен — Ботрьоле… Той изгуби съзнание…

Задачата бе решена, поне тази задача, която можеше да реши той сам със средствата, с които разполагаше.

Вечерта писа до началника на Обществената безопасност дълго писмо, в което излагаше резултатите от издирванията си и съобщаваше за тайната на Кухата игла. Искаше помощ, за да довърши делото.

В очакване на отговор прекара две нощи в Стаята на госпожиците. Прекара ги, обхванат от страх. Нервите му се опъваха при всеки нощен шум… Струваше му се, че вижда сенки да се приближават към него, идваха… да го убият…

Първата нощ не се случи нищо, но втората нощ, при светлината на звездите и тънкия лунен сърп видя: вратата се отвори, минаха няколко силуета. Преброи ги: два, три, четири, пет…

Стори му се, че носят големи товари. Пресякоха направо нивите до пътя за Хавър и след малко долови шум от автомобил.

Върна се, мина край един чифлик. При завоя на пътя трябваше да се скрие зад дърветата: минаха още хора, натоварени с вързопи. След две минути профуча още един автомобил.

Този път не посмя да се върне на поста си и легна да спи.

Когато се събуди, момчето от хотела му донесе писмо. Отвори го. Оказа се визитната картичка на Ганимар.

— Най-после! — извика Ботрьоле, който чувстваше след тежката борба нужда от помощ.

Посрещна го с протегнати ръце. Ганимар го прегърна.

— Вие сте силен човек, момчето ми!

— Не — отвърна той. — Случаят ми помогна.

— При него няма случайност — каза инспекторът. Той говореше за Люпен винаги тържествено, без да споменава името му.

Седна.

— Значи вече е в ръцете ни?

— Знам убежището му, укрепения замък, а Люпен си е Люпен. Той може да избяга. Но Иглата на Етрета не може да избяга.

— Защо мислите, че ще избяга? — обезпокоен попита Ганимар.

— Нищо не доказва, че сега той е в Иглата. Тази нощ оттам излязоха единадесет души. Вероятно той е бил един от тях.

Ганимар се замисли.

— Прав сте. Най-важното е Кухата игла. За другото да се надяваме, че шансът ще ни помогне. А сега да поприказваме.

Заговори с важен глас:

— Драги Ботрьоле, имам заповед да ви препоръчам запазване на пълна тайна за цялата тази работа.

— Заповед от кого? От префекта на полицията?

— От по-горно място.

— От министьр-председателя?

— От още по-горно място.

— Хайде де!

Ганимар понижи глас.

— Ботрьоле, аз идвам от Елисейския дворец. Тази работа се смята за държавна тайна от голяма важност. Има сериозни причини да се държи в неизвестност тази невидима крепост… особени стратегически съображения… Мястото може да стане център, склад на нови, скоро изобретени оръжия… Таен арсенал на Франция.

— Как може да се запази тайната? Едно време тя е била известна само на краля, а сега на няколко души, без да се брои бандата на Люпен.

— Е, все ще се запази мълчание пет или десет години…

— За да се завладее крепостта, бъдещият арсенал, той трябва да се атакува, за да се изгони от него Люпен. А това не може да стане безшумно.

— Ще се подразбере нещо, но няма да се знае всичко.

— Добре, какъв е вашият план?

— Ето го с две думи. Вие не сте Изидор Ботрьоле и въпросът не е за Арсен Люпен. Вие оставате един хлапак от Етрета. Разхождал се и видял хора да излизат от подземието. Вие предполагате, че има стълба, скрита в брега?

— Да, по брега има няколко такива стълби. Например вдясно от Етрета, срещу Бенувил, е Стълбата на кюрето, позната на всички къпещи се.

— И така, половината от моите хора и аз ще вървим, водени от вас. Аз ще вляза сам или придружен от някого, ще видим. Все ми се струва, че нападението ще стане оттам. Ако Люпен не е в Иглата, ние поставяме капан, в който рано или късно той ще се улови. А ако е там…

— Ако е там, господин Ганимар, той ще избяга от Иглата от другата страна, откъм морето.

— В такъв случай ще бъде незабавно арестуван от другата половина от хората ми.

— Да, но ако, както предполагам, сте избрали момента, когато морето се отдръпва и остават открити основите па Иглата, преследването ще стане пред очите на всички рибари, накацали по скалите.

— Затова ще избера тъкмо часа, когато има прилив.

— В такъв случай той ще избяга с лодка.

— И понеже аз ще имам десетина лодки, той ще бъде пипнат.

— Ако не се промъкне между лодките ви като риба през мрежата…

— Добре, но тогава ще потопя лодката му!

— С какво?

— Сега в Хавър се намира един торпильор. При една телеграма от моя страна той ще се озове в уречения час в околностите на Иглата…

— Колко ще се гордее Люпен! Торпильор!… Виждам, господин Ганимар, че сте предвидили всичко. Не ни остава друго, освен да действаме. Кога ще атакуваме?

— Утре. Посред бял ден, по време на прилива, в десет часа.