Читаем Кухата игла полностью

Като полудял Ботрьоле хвана желязната врата, която се оказа зазидана в тухлите, силно я блъсна и я притвори. Учудването, радостта, страхът промениха лицето му. Представи си всичко, което се е случвало тук, пред вратата, от двадесет века насам, всички лица, посветени в голямата тайна, влизали през този вход… Келти, гали, римляни, германи, англичани, французи, барони, дукове, крале, а след тях — Арсен Люпен… а след Люпен — Ботрьоле… Той изгуби съзнание…

Задачата бе решена, поне тази задача, която можеше да реши той сам със средствата, с които разполагаше.

Вечерта писа до началника на Обществената безопасност дълго писмо, в което излагаше резултатите от издирванията си и съобщаваше за тайната на Кухата игла. Искаше помощ, за да довърши делото.

В очакване на отговор прекара две нощи в Стаята на госпожиците. Прекара ги, обхванат от страх. Нервите му се опъваха при всеки нощен шум… Струваше му се, че вижда сенки да се приближават към него, идваха… да го убият…

Първата нощ не се случи нищо, но втората нощ, при светлината на звездите и тънкия лунен сърп видя: вратата се отвори, минаха няколко силуета. Преброи ги: два, три, четири, пет…

Стори му се, че носят големи товари. Пресякоха направо нивите до пътя за Хавър и след малко долови шум от автомобил.

Върна се, мина край един чифлик. При завоя на пътя трябваше да се скрие зад дърветата: минаха още хора, натоварени с вързопи. След две минути профуча още един автомобил.

Този път не посмя да се върне на поста си и легна да спи.

Когато се събуди, момчето от хотела му донесе писмо. Отвори го. Оказа се визитната картичка на Ганимар.

— Най-после! — извика Ботрьоле, който чувстваше след тежката борба нужда от помощ.

Посрещна го с протегнати ръце. Ганимар го прегърна.

— Вие сте силен човек, момчето ми!

— Не — отвърна той. — Случаят ми помогна.

— При него няма случайност — каза инспекторът. Той говореше за Люпен винаги тържествено, без да споменава името му.

Седна.

— Значи вече е в ръцете ни?

— Знам убежището му, укрепения замък, а Люпен си е Люпен. Той може да избяга. Но Иглата на Етрета не може да избяга.

— Защо мислите, че ще избяга? — обезпокоен попита Ганимар.

— Нищо не доказва, че сега той е в Иглата. Тази нощ оттам излязоха единадесет души. Вероятно той е бил един от тях.

Ганимар се замисли.

— Прав сте. Най-важното е Кухата игла. За другото да се надяваме, че шансът ще ни помогне. А сега да поприказваме.

Заговори с важен глас:

— Драги Ботрьоле, имам заповед да ви препоръчам запазване на пълна тайна за цялата тази работа.

— Заповед от кого? От префекта на полицията?

— От по-горно място.

— От министьр-председателя?

— От още по-горно място.

— Хайде де!

Ганимар понижи глас.

— Ботрьоле, аз идвам от Елисейския дворец. Тази работа се смята за държавна тайна от голяма важност. Има сериозни причини да се държи в неизвестност тази невидима крепост… особени стратегически съображения… Мястото може да стане център, склад на нови, скоро изобретени оръжия… Таен арсенал на Франция.

— Как може да се запази тайната? Едно време тя е била известна само на краля, а сега на няколко души, без да се брои бандата на Люпен.

— Е, все ще се запази мълчание пет или десет години…

— За да се завладее крепостта, бъдещият арсенал, той трябва да се атакува, за да се изгони от него Люпен. А това не може да стане безшумно.

— Ще се подразбере нещо, но няма да се знае всичко.

— Добре, какъв е вашият план?

— Ето го с две думи. Вие не сте Изидор Ботрьоле и въпросът не е за Арсен Люпен. Вие оставате един хлапак от Етрета. Разхождал се и видял хора да излизат от подземието. Вие предполагате, че има стълба, скрита в брега?

— Да, по брега има няколко такива стълби. Например вдясно от Етрета, срещу Бенувил, е Стълбата на кюрето, позната на всички къпещи се.

— И така, половината от моите хора и аз ще вървим, водени от вас. Аз ще вляза сам или придружен от някого, ще видим. Все ми се струва, че нападението ще стане оттам. Ако Люпен не е в Иглата, ние поставяме капан, в който рано или късно той ще се улови. А ако е там…

— Ако е там, господин Ганимар, той ще избяга от Иглата от другата страна, откъм морето.

— В такъв случай ще бъде незабавно арестуван от другата половина от хората ми.

— Да, но ако, както предполагам, сте избрали момента, когато морето се отдръпва и остават открити основите па Иглата, преследването ще стане пред очите на всички рибари, накацали по скалите.

— Затова ще избера тъкмо часа, когато има прилив.

— В такъв случай той ще избяга с лодка.

— И понеже аз ще имам десетина лодки, той ще бъде пипнат.

— Ако не се промъкне между лодките ви като риба през мрежата…

— Добре, но тогава ще потопя лодката му!

— С какво?

— Сега в Хавър се намира един торпильор. При една телеграма от моя страна той ще се озове в уречения час в околностите на Иглата…

— Колко ще се гордее Люпен! Торпильор!… Виждам, господин Ганимар, че сте предвидили всичко. Не ни остава друго, освен да действаме. Кога ще атакуваме?

— Утре. Посред бял ден, по време на прилива, в десет часа.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Безмолвный пациент
Безмолвный пациент

Жизнь Алисии Беренсон кажется идеальной. Известная художница вышла замуж за востребованного модного фотографа. Она живет в одном из самых привлекательных и дорогих районов Лондона, в роскошном доме с большими окнами, выходящими в парк. Однажды поздним вечером, когда ее муж Габриэль возвращается домой с очередной съемки, Алисия пять раз стреляет ему в лицо. И с тех пор не произносит ни слова.Отказ Алисии говорить или давать какие-либо объяснения будоражит общественное воображение. Тайна делает художницу знаменитой. И в то время как сама она находится на принудительном лечении, цена ее последней работы – автопортрета с единственной надписью по-гречески «АЛКЕСТА» – стремительно растет.Тео Фабер – криминальный психотерапевт. Он долго ждал возможности поработать с Алисией, заставить ее говорить. Но что скрывается за его одержимостью безумной мужеубийцей и к чему приведут все эти психологические эксперименты? Возможно, к истине, которая угрожает поглотить и его самого…

Алекс Михаэлидес

Детективы
Поиграем?
Поиграем?

— Вы манипулятор. Провокатор. Дрессировщик. Только знаете что, я вам не собака.— Конечно, нет. Собаки более обучаемы, — спокойно бросает Зорин.— Какой же вы все-таки, — от злости сжимаю кулаки.— Какой еще, Женя? Не бойся, скажи. Я тебя за это не уволю и это никак не скажется на твоей практике и учебе.— Мерзкий. Гадкий. Отвратительный. Паскудный. Козел, одним словом, — с удовольствием выпалила я.— Козел выбивается из списка прилагательных, но я зачту. А знаешь, что самое интересное? Ты реально так обо мне думаешь, — шепчет мне на ухо.— И? Что в этом интересного?— То, что при всем при этом, я тебе нравлюсь как мужчина.#студентка и преподаватель#девственница#от ненависти до любви#властный герой#разница в возрасте

Александра Пивоварова , Альбина Савицкая , Ксения Корнилова , Марина Анатольевна Кистяева , Наталья Юнина , Ольга Рублевская

Детективы / Современные любовные романы / Эротическая литература / Самиздат, сетевая литература / ЛитРПГ / Прочие Детективы / Романы / Эро литература
Девочка из прошлого
Девочка из прошлого

– Папа! – слышу детский крик и оборачиваюсь.Девочка лет пяти несется ко мне.– Папочка! Наконец-то я тебя нашла, – подлетает и обнимает мои ноги.– Ты ошиблась, малышка. Я не твой папа, – присаживаюсь на корточки и поправляю съехавшую на бок шапку.– Мой-мой, я точно знаю, – порывисто обнимает меня за шею.– Как тебя зовут?– Анна Иванна. – Надо же, отчество угадала, только вот детей у меня нет, да и залетов не припоминаю. Дети – мое табу.– А маму как зовут?Вытаскивает помятую фотографию и протягивает мне.– Вот моя мама – Виктолия.Забираю снимок и смотрю на счастливые лица, запечатленные на нем. Я и Вика. Сердце срывается в бешеный галоп. Не может быть...

Адалинда Морриган , Аля Драгам , Брайан Макгиллоуэй , Сергей Гулевитский , Слава Доронина

Детективы / Биографии и Мемуары / Современные любовные романы / Классические детективы / Романы