Кухата игла

Под веселата външност Ботрьоле криеше тревогата си. До сутринта не можа да заспи, обмисляше най-невероятни варианти.

Ганимар се раздели с него и отиде на десет километра от Етрета в Ипор, където от предпазливост извика хората си и нае дванайсет рибарски лодки уж за измерване дълбочината край брега.

В девет и половина, придружен от дванайсет здравеняци, той се срещна с Изидор на брега. Точно в десет стигнаха пред стената. Настъпи решителният миг.

— Но какво ти е, Ботрьоле? Ти си позеленял! — пошегува се Ганимар.

— Ами ти, Ганимар, само да се погледнеш… Изглеждаш така, сякаш е дошъл последният ти час…

Седнаха и Ганимар глътна няколко глътки ром.

— Не че ме е страх — каза той, — но, дявол да го вземе, какво вълнение! Винаги, когато трябва да го пипна, нещо започва да ме души. А сега отворете. Няма опасност да ни видят, нали?

— Не. Иглата е по-ниско от брега, а освен това ние сме на закрито място.

Изидор се приближи до стената и натисна тухлата. Стената се разтвори и се показа входът на подземието.

При светлината на фенерите видяха, че вътрешността има форма на купол, изцяло иззидан от тухли.

Вървяха няколко секунди и се показа стълба. Изидор преброи четирийсет и пет тухлени стъпала, изтъркани от човешки крака.

— Дявол да го вземе! — изруга Ганимар, който вървеше начело. — Врата!

— Охо — прошепна Изидор, като я видя, — не може лесно да се разбие. Това е чисто и просто един железен блок.

— Спукана ни е работата — обади се Ганимар, — няма дори ключалка.

— Щом няма ключалка, за да се отвори, значи има някакъв секрет.

— И понеже ние не го знаем…

— Аз ще го разбера.

— Как?

— Чрез документа.

— Кой знае — разгърна документа Ганимар. — Числото четирийсет и четири и един триъгълник, отбелязан с точка отляво. Доста е неясно…

— Не, не. Разгледайте вратата. Ще видите, че тя е закрепена в четирите ъгъла с железни плочи във форма на триъгълник и че плочите се крепят с големи гвоздеи. Вземете лявата плоча отдолу и завъртете гвоздея, който е в ъгъла… Шансовете са девет срещу един да успеем…

— Попаднали сме на десетия — изрече Ганимар, след като опита.

Като продължаваше да размишлява, Ботрьоле тихо рече:

— Ето… Ганимар и аз сме на последното стъпало на стълбата… има четирийсет и пет стъпала… Защо четирийсет и пет, когато в документа са посочени четирийсет и четири?… Ганимар, имайте добрината да се изкачите с едно стъпало. Така, не изпускайте четирийсет и четвъртото стъпало. Сега ще завъртя железния гвоздей.

Тежката врата се завъртя на пантите си. Пред очите им се разкри доста голяма пещера.

— Сигурно сме точно под укреплението Фрефосе — извика Ботрьоле. — Минали сме земните пластове, няма тухли. Вече сме сред варовика!…

Пещерата се осветяваше от сноп лъчи, които идваха от другия край. Като се приближиха, видяха пролука в стената. Нещо като наблюдателница. На петдесет метра срещу тях се подаваше между вълните внушителната грамада на Иглата. Наблизо, вдясно, се виждаше дъгата на Долната врата, а далеч наляво се очертаваше друга арка, под която свободно можеше да мине кораб с издигнати мачти и платна. В дъното се вълнуваше морето.

— Не виждам нашите лодки — забеляза Изидор.

— Не може да се видят — обясни Ганимар. — Долната врата закрива целия бряг на Етрета и Ипор. Но виждате ли там, в открито море, черната линия…

— Да.

— Това е торпильор № 25. Нека сега Люпен се опита да бяга… ще види подводни пейзажи…

Дървена преграда показваше отвора на стълбата в пукнатината. Тръгнаха по нея. От време на време се виждаха прозорци, пробити в стената. Те винаги гледаха към Иглата, която им се струваше все по-грамадна. Преди да достигнат равнището на водата, прозорците изчезнаха и настъпи мрак.

Изидор броеше стъпалата на висок глас. На триста петдесет и осмото стигнаха по-широка площадка, преградена пак от желязна врата, закрепена с плочи и гвоздеи.

— Вратата ни е позната — обади се Ботрьоле. — Документът показва числото 357 и триъгълник с точка отдясно. Трябва да повторим операцията.

И втората врата се отвори като първата. Показа се дълъг, много дълъг тунел, осветен от ярката светлина на фенер, окачен на купола. Стените бяха влажни, капки вода падаха на пода. За да се улесни движението, от единия до другия край имаше тротоар от дъски.

— Минаваме под морето! — съобщи Ботрьоле. — Къде сте, Ганимар?

Инспекторът влезе в тунела, тръгна по дървения тротоар и спря пред един фенер, започна да го оглежда.

— Приборите датират може би от средните векове, но начинът на осветление е модерен.

Тунелът стигаше до друга пещера, по-голяма, там се виждаха стъпала, които водеха нагоре.

— Сега вече започваме да се изкачваме в Иглата — обади се Ганимар, — работата става сериозна.

Един от хората му го извика.

— Ето една друга стълба отляво. После откриха и трета стълба, но отдясно.

— Положението се усложнява — прошепна инспекторът. — Ако минем отсам, те ще избягат оттатък.

— Да се разделим — предложи Ботрьоле.

— Не, не… ще намалим силите си… За предпочитане е един от нас да тръгне напред на разузнаване.

— Ако искате, да отида аз.