Кухата игла

До вечерта Изидор стоя надвесен над бездната, с очи, втренчени в черната маса на пирамидата.

После слезе към Етрета, избра скромен хотел, вечеря, качи се в стаята и разгърна документа.

Оказа се, че вече е много лесно да се разкрие значението му. Веднага забеляза, че трите гласни букви на думата Етрета се намираха на първия ред, наредени и със съответните интервали. Значи първият ред се възстановявате така:

.о..Етрета

Каква дума може да има пред Етрета? Сигурно дума, която обяснява положението на Иглата във връзка със селото. Иглата се издигаше вляво, на запад… Спомни си, че западните ветрове се наричат долни ветрове. Вратата се наричаше също Долната врата. Написа:

Под Етрета

Вторият ред образуваше думата „госпожици“; очевидно пред тази дума стояха думите „стаята на“. Значи:

Под Етрета

Стаята на госпожиците

По-голяма трудност срещна при разгадаването на третия ред, но си спомни, че недалеч от Стаята на госпожиците, на мястото на укреплението Фрефосе, бе построена крепост, и възстанови целия документ:

Под Етрета Стаята на госпожиците Под укреплението Фрефосе Кухата игла

Четирите реда представляваха четири големи формули, които трябваше да се знаят. С тяхна помощ се отиваше под Етрета, влизаше се в Стаята на госпожиците, вероятно се минаваше под укреплението Фрефосе и се стигаше до Иглата.

Как? По указанията и начина, които образуваха четвъртия ред! Те представляваха очевидно по-специални формули, предназначени за намиране на входа и пътя до Иглата.

Изидор веднага предположи, че ако има пряка връзка между сушата и обелиска, то тя неминуемо тръгва от Стаята на госпожиците, минава под укреплението Фрефосе, спуска се отвесно на сто метра от брега и по тунел, издълбан в скалите под морето, стига до Кухата игла.

На другия ден следобед Изидор се изкачи по брега. Преоблечен като моряк, той се подмлади още повече и имаше вид на дванайсетгодишеи хлапак, с къс панталон и мрежеста фланела.

Щом влезе в пещерата, коленичи пред буквите. Очакваше го разочарование. Напразно ги чука и бута във всички посоки — те не помръдваха. Увери се, че са неподвижни и не представляват никакъв механизъм. Все пак… все пак те трябваше да означават нещо!

Неочаквано се сети: дали Г и Ф не са началните букви в документа и важните пунктове по пътя към Стаята на госпожиците и укреплението Фрефосе?!

Ако бе така, задачата добиваше следния вид:

Групата

ГФ е връзката, която съществува между Стаята на госпожиците и укреплението Фрефосе; отделната буква Г, с която започва редът, означава госпожици или пещерата, откъдето трябва да се тръгне; а отделната буква Ф

, намираща се по средата на реда, означава Фрефосе — вероятния вход на подземието.

Между тези знаци остават още два: неправилен четириъгълник, отбелязан с черта отляво, отдолу, и числото 19 — знаци, които очевидно сочат на намиращите се вече в пещерата как да проникнат под укреплението.

Формата на четириъгълника заинтригува Изидор. Дали около него по стените нямаше надпис, нещо с вид на четириъгълник?

Дълго търси и тъкмо се канеше да изостави тази работа, забеляза малкия отвор, пробит в скалата като прозорец на стая. Той представляваше неправилен четириъгълник. Ботрьоле забеляза, че като постави двата си крака на буквите Г и Ф на пода, стигаше точно височината на прозореца.

Застана в това положение и погледна. От прозореца се виждаше пътеката, която свързвате пещерата със сушата, а после и с основата на могилата на укреплението.

За да го види, Ботрьоле се наведе наляво и разбра значението на закръглената черта, на запетаята в документа. Отляво на прозореца парче кремък образуваше издатина, извита като нокът. Това приличаше на прицелна точка.

Ако човек допреше око до тази прицелна точка, върху склона на отсрещната могила се откриваше площ, изцяло заета от стара тухлена стена, останала от някогашно укрепление или римски град.

Ботрьоле се спусна към тази стена, дълга десет метра и обрасла с трева. Върху нея не откри нищо.

И все пак числото 19?

Върна се в пещерата, извали кълбо канап и платнен метър. Завърза канапа за кремъка, както и един камък на деветнайсет метра дължина и го спусна. Камъкът стигна едва края на пътеката.

„Глупак — рече си момъкът. — Нима по онова време са мерили с метри? 19 означава 19 разтега.“

Пресметна, отброи 37 метра канап, направи възел и пипнешком потърси на стената точката, до която възелът можеше да стигне върху стената на укреплението Фрефосе.

Изведнъж нададе вик. Възелът, който управляваше с края на показалеца си, стигна средата на един кръст, издълбан релефно върху тухла.

И наистина знакът, който придружаваше числото 19 в документа, представляваше кръст!

Едва надви вълнението, което го обхвана. Бързо улови кръста и като го натискаше, завъртя, както би завъртял спиците на колело. Тухлата се заклати. Удвои усилията си. Изведнъж се чу нещо като шум от ключалка и вдясно, на ширина един метър, стената се завъртя и се отвори входът на подземие.