Лицето

Огромното помещение бе изпълнено с декоративни урни, амфори и фигурки, изработени от базалт с типичните мотиви за ампир, или от порцелан от периода на династията Хан. Базалтовите предмети бяха матовочерни, а не лъскави. Времето беше поизтрило блясъка на порцелана и Фрик нямаше причина да се тревожи, че фигурката на кон или каната за вода, направена преди раждането на Христос, би могла да послужи като шпионка, през която би могло да го наблюдава някакво зло създание от друго измерение.

В дъното на библиотеката имаше врата към тоалетна. Фрик я залости с един стол с изправена облегалка, без да посмее да я отвори, защото над мивката в тоалетната имаше огледало.

Тази разумна предпазна мярка създаде малък проблем, който бе лесно разрешен. Тъй като му се ходеше до тоалетната, той поля една палма в саксия.

Той винаги си миеше ръцете, след използването на тоалетната. Сега му се налагаше да рискува да пипне някаква болест, да не кажем чума.

Из цялата библиотека бяха подредени двайсетина палми в саксии. Той си постара да запомни коя беше препиканата, за да не убие цялата тропическа гора.

Върна се в къта за разговори, който се намираше най-близо до елхата, отрупана с ангели пазители. Нямаше начин това да не е сигурно място.

Освен креслата и табуретките за краката, мебелировката включваше и диван. Фрик се канеше да се изтегне на това импровизирано легло, когато тишината беше нарушена от един бодър приятен за детското ухо сигнал, но по-подходящ стая за бебета или малки деца.

Тинга-линга-лиии.

Телефонът бе поставен върху мебел, която госпожа Макбий наричаше escritoire, която за Фрик си беше просто бюро. Той застана до него, наблюдавайки премигването на сигналната светлина за личната му линия при всяко иззвъняване.

Тинга-линга-лиии.

Очакваше господин Труман да отговори до третото иззвъняване.

Тинга-линга-лиии.

Господин Труман не отговори.

Телефонът иззвъня четвърти път. Пети път.

Телефонният секретар също не се включи.

Шести път. Седми път.

Фрик не вдигна слушалката.

Тинга-линга-лиии.

* * *

От един шкаф в апартамента си Итън бе извадил предметите от шестте черни кутии и ги бе подредил на бюрото си по реда, в който бяха пристигнали.

Беше изключил компютъра.

Телефонът му бе подръка, така че да поеме обажданията за Фрик, ако неговата линия позвънеше, и да може да вижда сигналната светлина на линия 24, ако някой се опиташе да я използва. Дейността по линията за съобщения от мъртвите се усилваше напоследък, което го тревожеше по причини, които не можеше да обясни с думи, и той искаше да държи положението под контрол.

Седнал на стола зад бюрото с кока-кола в ръка, той размишляваше над елементите на загадката.

Малкото бурканче с двайсет и две мъртви калинки. Hippodamia convergens, от семейство Coccinellidae.

Другото, по-голямо бурканче, в което бе пресипал десетте мъртви охлюва. Гледката ставаше все по-противна с всеки изминал ден.

Бурканчето от туршия, съдържащо девет парчета препуциум във формалдехид. Десетото парче бе предадено за изследване в лабораторията.

Спуснатите пердета приглушаваха ударите на дъжда по стъклото и изолираха Итън от заплахата на разярения вятър.

Буболечки, охлюви, препуциум…

Неизвестно защо вниманието на Итън се отклони към телефона, въпреки че той не беше иззвънял. Никоя сигнална лампа не светеше — нито за линия 24, нито за другите двайсет и три.

Той надигна кока-колата и отпи.

Буболечки, охлюви, препуциум…

* * *

Тинга-линга-лиии.

Може би господин Труман се бе подхлъзнал, бе паднал и си бе ударил главата и сега лежеше в безсъзнание и не чуваше телефона. Или може би бе отнесен в друг свят, отвъд огледалото. Или просто бе забравил да направи промяна в системата, за да получава личните обаждания за Фрик.

Този, който звънеше, не се предаваше. След двайсет и първото повторение на тъпия сигнал Фрик реши, че ако не отговори, ще трябва да го слуша цяла нощ.

Лекото треперене в гласа му го ядосваше, но си наложи да се овладее:

— Сладкарницата и повръщалнята на Вини, къщата на петкилограмовите мелби, където човек се насища и после се изчиства.

— Здравей, Елфрик — поздрави непознатият.

— Не мога да реша дали си перверзен тип, или приятел, както казваш. Склонен съм да се спра на перверзен тип.

— Грешиш. Огледай се и виж истината, Елфрик.

— Какво да гледам?

— Виж какво има около теб в библиотеката.

— В кухнята съм.

— Би трябвало да си разбрал досега, че не можеш да ме излъжеш.

— Моето много потайно място ще бъде някоя от по-големите фурни. Ще пропълзя вътре и ще затворя вратата след себе си.

— Тогава се намажи с масло, защото Молох просто ще пусне газта.

— Молох вече беше тук — възрази Фрик.

— Това не беше Молох. Бях аз.

При това съобщение Фрик едва не затвори телефона.

— Посетих те — продължи непознатият, — защото исках да разбереш, че наистина те грози огромна опасност и не остава никакво време. Ако бях Молох, с тебе щеше да е свършено.

— Ти излезе от едно огледало! — Любопитството и удивлението на Фрик за момент надделяха над страха му.