Лицето

Фрик се разтревожи за момент дали няма да поискат да го приберат в лудницата. Никой не смята, че мястото му е там. Ала в рода му имаше един случай на затваряне в лудница. Някой щеше да си спомни едно от преживяванията на Псевдомама и като погледнеше Фрик, можеше да си помисли: Ето един смахнат, готов за затваряне.

И което е още по-лошо, той бе излъгал господин Труман преди и сега ще трябва да си признае за това.

Той не бе разказал за разговорите си с непознатия от телефона, защото дори те бяха прекалено странни и съвсем не бяха за вярване. Бе се надявал, че ако се ограничи само с пъхтенето на перверзния тип, господин Труман ще проследи източника на обажданията, ще хване мръсника — ако непознатия действително беше перверзник — и щеше да разгадае тази невероятна история.

Господин Труман го бе попитал дали му е казал всичко и Фрик бе заявил:

— Разбира се. Беше само пъхтенето.

Което си беше чиста лъжа.

Сега Фрик трябваше да признае, че както казват полицаите, е спестил част от истината, а полицаите по телевизията не обичат лъжци, които крият информация. От тук нататък господин Труман щеше да започне с право да го подозира, чудейки се дали синът на най-голямата кинозвезда в света не бе на път да се превърне в престъпник.

Щеше да му се наложи да разкаже на господин Труман за непознатия, за Робин Гудфелоу, който всъщност беше Молох, за да го подготви за безумната история, случила се на тавана.

Прекалено много безумни обяснения наведнъж за когото и да било, да не говорим на обезверен бивш полицай, който се е нагледал на всякакви гадости и мрази лъжливи боклуци. Като не беше казал цялата истина на господин Труман тази вечер, Фрик се бе поставил сам натясно, както правят винаги глупаците в тъпите полицейски филми, независимо дали са виновни, или невинни.

Лъжите няма да ти докарат нищо друго, освен мъка.

Тъй, тъй, тъй.

Единственото доказателство за историята му беше смачканата снимка на хубавата жена с милата усмивка, която му бе пъхната в ръцете от мъжа от огледалото.

Той се загледа във вратата на апартамента на господин Труман.

После сведе очи към снимката.

Снимката не доказваше нищо. Може да я бе взел от всекиго и отвсякъде.

Ако мъжът от огледалото му бе дал магически пръстен, с който да може да се превърне в котка, или пък му беше дал двуглава жаба, която може да говори английски с едната глава и френски — с другата, и да пее песните на Бритни Спиърс със задника си, ето това щеше да бъде доказателство.

Снимката не беше нищо повече от една смачкана хартия. Нищо повече от портрета на една хубава жена с прекрасна усмивка, една непозната.

Ако Фрик разкажеше за случилото се на тавана, господин Труман щеше да си помисли, че е пушил марихуана. Щеше напълно да изгуби доверието му.

Без да почука, той обърна гръб на вратата.

В тази битка той беше сам. Да бъде сам не беше нищо ново за него, но взе вече да му омръзва.

Глава 45

След като се натъпка с китайска храна, изхвърли остатъците в шахтата за боклук и освежи знанията си за потайните кътчета на Палацо Роспо, Корки Лапута си направи второ мартини и се качи на втория етаж в спалнята за гости в задната част на къщата, където пленникът му лежеше измършавял до такава степен, че дори озверели от глад чакали биха го сметнали за мизерна плячка и не биха останали да го чакат да умре.

Корки го наричаше смръдльо, защото след дълги седмици на легло без къпане той вонеше така противно, че напомняше на особено миризливо сирене.

Беше минало много време, откакто смръдльото бе произвел твърди изпражнения. Така че миризми от този характер вече не представляваха проблем.

Още когато го бе пленил, Корки му беше вкарал катетър, в резултат на което не бе имал проблеми с напикани чаршафи. Тръбичката на катетъра се оттичаше в голям стъклен контейнер до леглото. В момента само една четвърт от обема му бе пълен.

Задушливата воня на вкиснато се дължеше главно на непрестанни изпотявания от страх в продължение на седмици, които бяха оставяни да засъхнат, без да им се обръща внимание, и от мазнини на кожата, които бяха се натрупвали толкова дълго, че бяха гранясали. Измиването с гъба не беше сред услугите, които Корки предлагаше.

Когато влезе в спалнята, той остави мартинито си и взе един спрей дезинфектант с аромат на бор от нощната масичка.

Смрадливецът затвори очи, защото знаеше какво го чака.

Корки отметна чаршафа и одеялото и напръска обилно кльощавия си пленник от главата до петите. Това бе бърз и ефективен начин да се намали вонята до приемлива степен за времето, в което щяха да проведат нощния си разговор.

До леглото имаше висок стол с удобна мека седалка и облегалка. Корки се настани върху него.

До стола имаше поставка за саксии, изработена от дъб и служеща като масичка. Корки отпи глътка от мартинито си и го остави върху поставката.

После се зае мълчаливо да изучава миризливеца.

Смрадливецът, естествено, си траеше, защото му бе дадено да разбере къде зимуват раците, ако се опита да подхване разговор.