Лицето

Фрик спокойно би могъл да изкара втори ден със същите джинси и риза. Но той се страхуваше, че господин Труман можеше да забележи и да се заинтересува за причината.

Госпожа Макбий би забелязала моментално и би настояла да чуе причината за такава немарливост.

Господин Труман не можеше да се мери по бързина с госпожа Макбий. Но като бивш полицай нямаше да пропусне да забележи носените цял ден замърсени и смачкани дрехи.

Колкото и малка да бе вероятността, че нещо зло и подобно на змия го чака в апартамента му, Фрик нямаше намерение да пробва в близко бъдеще. Нямаше да отиде там да се преоблече.

Понеделник бе ден за пране. Госпожа Карстеърз, една от дневните прислужнички, която се грижеше за прането, връщаше изпраното на членовете на семейството и персонала на следващата сутрин.

Фрик намери изгладените си джинси, панталони и ризи окачени на количка, подобна на тези, с които хотелските носачи разнасят сложените в калъфи костюми и багаж. Сгънатото му бельо и чорапи бяха подредени на дъното под закачените дрехи.

Изчервен, чувствайки се като перверзен тип, той се съблече гол в пералното помещение. Сложи си чисто бельо, джинси и бархетна риза на сини и зелени квадрати, чиято кройка позволяваше да се носи отгоре над панталона, като хавайска.

Той премести портмонето си и сгънатата снимка от старите си джинси и сложи мръсните дрехи в коша под семейния улей, обслужващ втория и третия етаж.

Окуражен от успешно проведените операции по удовлетворяването на естествените нужди, измиването и преобличането при такива тежки военни условия, Фрик се върна в кухнята.

Влезе предпазливо. Боеше се, че госпожа Макбий го чака там с думите: Ех, господинчо, мислиш ли, че така лесно можеш да ме излъжеш?

Но нея я нямаше.

Той извади от килера една малка количка от неръждаема стомана с два плота. Подкара я из кухнята и започна да я товари с неща, които щяха да му трябват в потайното място.

Понечи да вземе опаковка с шест кока-коли, но тази напитка не беше вкусна топла. Вместо това той сложи опаковка от четири диетични оранжади, които бяха фантастични дори със стайна температура, и шест 350-милилитрови шишета с вода.

След като сложи няколко ябълки и една кесийка претцели върху количката, той разбра, че е направил грешка. Когато се криеш от убиец психопат, чиито сетива са изострени като на дебнеща пантера, да хрупаш шумно храна беше също толкова неразумно, както да пееш коледни песни, за да минава по-лесно времето.

Фрик смени ябълките и претцелите с банани, кутия шоколадови понички и няколко блокчета овесени ядки със стафиди.

Добави и една пластмасова торбичка с цип, в която да слага обелките от бананите. Ако ги оставеше на открито, те щяха да миришат силно, докато почерняваха. Според филмите всеки сериен убиец имаше обоняние, по-силно от това на вълк. Обелките от банани можеха да струват живота на Фрик, ако не ги опаковаше в добре затворен плик.

Едно руло книжни салфетки. Няколко опаковани в станиол влажни кърпички. Дори когато се криеше, искаше да поддържа хигиената си.

От един бюфет, пълен с най-различни празни контейнери, той избра два еднолитрови меки пластмасови буркана с капачки на винт. Те щяха да свършат работата на палмата.

Господин Сатър, бидейки един много неуравновесен човек, бе запасил кухнята с десет пъти повече прибори, отколкото някога биха потрябвали, дори ако целият персонал се захванеше да тренира хвърляне на ножове и тръгнеше да работи по карнавалите. Три полици на стената и четири чекмеджета предлагаха достатъчно остриета, с които би могла да се въоръжи цялата богата на кокосови орехи нация на Тувалу.

Фрик извади един касапски нож. В съответствие с размерите му, острието бе широко като мачете — страховито на вид, но неповратливо.

Той избра вместо него един по-малък, но внушителен нож, с петнайсетсантиметрово острие, свирепо заострен връх и така наточен, че можеше да разцепи човешки косъм. От мисълта, че може да го забие в човек, му се повдигна.

Сложи ножа на долния плот на количката и го покри с кърпа за чинии.

Не се сещаше за нищо друго, което засега да му трябва от кухнята. Господин Сатър, зает с пазаруване и без съмнение сменящ люспестата си кожа с нова, не се очакваше да пропълзи в Палацо Роспо с часове, но Фрик не можеше да не бърза да се измъкне от владенията на майстор-готвача.

Да се качи на сервизния асансьор беше прекалено опасно, защото той се намираше в западното крило, недалеч от апартамента на господин Труман. Фрик се надяваше да избегне среща с шефа на охраната. Асансьорът за гости в източния край на северния коридор щеше да е по-безопасен.

Внезапно подгонен от гузната си съвест, той избута количката през летящите врати в коридора, зави надясно и едва не връхлетя върху господин Труман.

— Много си подранил тази сутрин, Фрик.

— Амиии, има работа за вършене, разни неща… — измърмори Фрик, ругаейки се вътрешно, че в гласа му звучат фалшиви и гузни нотки и че той много прилича на някой разсеян Хобит.

— За какво ти е всичко това? — посочи господин Труман към количката.