Лицето

Когато дискът се отвори, на екрана се появи името УИСЛЪР, ДЪНКАН ЮДЖИЙН заедно с болничния номер на Дъни и друга жизненоважна информация, събрана при приема му.

— По време на престоя му в реанимацията — продължи О’Брайън — дишането, пулсът и мозъчната му дейност бяха под постоянно наблюдение и данните се изпращаха до работните места на сестрите от отделението. Това е стандартна процедура от край време. — Той щракна с мишката няколко пъти. — Останалото е сравнително ново. Системата записва електронно данните, събрани от приборите за наблюдение през целия престой на пациента в реанимацията. За евентуална проверка по-късно.

Итън се досети, че записите се пазят като доказателство за защита срещу бъдещи неоправдани съдебни дела.

— Това е енцефалограмата на Уислър при влизането му в реанимацията в четири и двайсет следобед миналия петък.

Един невидим писец рисуваше непрекъсната линия от ляво надясно по безкрайно протичаща графика.

— Това са електрическите мозъчни импулси, измерени в микроволтове — продължи О’Брайън.

Монотонна крива от пикове и спадове описваше мозъчната активност на Дъни. Пиковете бяха ниски и широки, спадовете — сравнително стръмни и тесни.

— Картината на делта-вълните е типична по време на нормален сън — обясни О’Брайън. — Но тези делта-вълни не са същите като при обикновена нощна почивка. Тези пикове са по-широки и значително по-ниски от обикновените делта-вълни, осцилациите на влизане и излизане от спадовете са по-плавни. Електрическите импулси са редки, с намалена амплитуда и сила. Това е състоянието на дълбока кома, в което се намираше Уислър. Така… Нека сега да превъртим към навечерието на смъртта му.

— Към неделя вечер.

— Да.

Часове от наблюдение се извъртяваха на екрана за минута. Необикновените делта-вълни се замъгляваха и подскачаха съвсем лекичко, защото измененията от вълна на вълна бяха минимални. Час от компресирани данни, прегледани за секунди, изглеждаха твърде подобни на която и да е минута от същите данни, разглеждани в реално време.

Кривите бяха до такава степен еднакви, че Итън не би разбрал колко часа — или дни — от данни се извъртяваха, ако времето не се показваше на екрана.

— Събитието се случи в последната минута преди полунощ в неделя — рече О’Брайън, превключи данните да показват в реално време и попадна на 11,23,22 часа в неделя вечерта. След още две кратки бързи превъртания той пусна нормалния запис от 11,58,09.

— Оттук остава по-малко от минута.

Итън усети, че се накланя напред на стола.

Пориви от дъжд блъскаха по стъклата на прозорците, сякаш вятърът, разгневен от раните си, изплюваше натрошените си зъби.

Един от хората, заемащи другите работни места, си беше тръгнал.

Жената, която беше останала, говореше тихичко по телефона. Гласът й беше напевен и леко мистериозен, подобен на гласовете, които оставят съобщения на телефонния секретар, обслужващ линия 24.

— Ето го — рече доктор О’Брайън.

В 11,59 ленивите дотогава делта-вълни сякаш внезапно полудяха — остри, неравни скокове и спадове.

— Това са бета-вълни, силно изявени бета-вълни. Бързата осцилация показва, че пациентът се съсредоточава върху външен стимул.

— Какъв стимул? — попита Итън.

— Нещо, което вижда, чува, чувства.

— Нещо външно? Какво би могъл да вижда, чува или чувства в състояние на кома?

— Това не е крива на човек в кома, а на индивид в пълно съзнание, който е нащрек и е разтревожен от нещо.

— И това е резултат от неправилна работа на апарата?

— Според няколко души от персонала става дума за грешка на машината, но…

— Вие не сте съгласен.

Загледан в екрана, О’Брайън се поколеба.

— По-добре да довърша историята. Най-напред… когато сестрата в реанимацията видяла данните, тя веднага отишла при пациента, мислейки че е излязъл от комата. Но той бил също така отпуснат и безжизнен, както и преди.

— Възможно ли е да е сънувал? — попита Итън.

О’Брайън поклати категорично глава.

— Кривата на сънуването е много характерна и лесно се разпознава. С научни изследвания са установени четири стадия на съня и на всеки от тях съответства определен тип вълна. Нито една от тях не е като тази.

Амплитудата на бета-вълните започна да се увеличава. Пиковете и спадовете станаха остри като игли, измествайки предишните неравни плата, и спусканията помежду им бяха стръмни.

— Сестрата извикала лекар — продължи О’Брайън. — Лекарят извикал още един свой колега. Никой не намерил физически доказателства, че Уислър е излязъл и в най-малка степен от дълбоката кома. Апаратът за изкуствено дишане продължавал да действа. Пулсът му бил бавен и не съвсем равномерен. И въпреки това според енцефалограмата мозъкът му произвеждал бета-вълните на човек в пълно съзнание.

— Казахте и че е бил разтревожен.

Бета-кривата на екрана подскачаше лудо нагоре-надолу, спадовете се стесняваха, разстоянието между най-високите и най-ниските точки на всеки елемент се увеличаваше, докато започна да наподобява кривата, рисувана от сеизмограф по време на земетресение.