Лицето

— Щом не става въпрос за два развалени апарата, как ще обясните всичко това, докторе?

— Нямам обяснение. Попитахте ме дали има нещо необикновено в архива за пациента. Особено нещо, което изглежда… свръхестествено.

— Е, да, но…

— Нямам речник подръка, но според мен „свръхестествено“ означава нещо, което не е нормално, което е необичайно и не може да се обясни. Мога само да ви кажа какво се е случило, господин Труман, но не мога да кажа нищичко за причината му.

Езици от дъжд ближеха прозорците.

Сумтейки и ръмжейки настоятелно като вълк, вятърът просеше да влезе.

Над славния град се носеше продължителен тътен.

Итън и О’Брайън гледаха през прозореца и Итън предполагаше, че лекарят също като него си представя, че някъде се разиграва терористично нападение, ислямистки екстремисти, подхранвани от злонамереност и бродещи из съвременния свят с демонична решителност, убиват жени и бебета.

Тътенът постепенно заглъхна и О’Брайън въздъхна с облекчение:

— Гръмотевица.

— Гръмотевица — откликна Итън.

Гръмотевиците и светкавиците не придружават често бурите в Южна Калифорния. Гръмотевичният трясък вместо бомбената експлозия предвещаваше неспокоен ден.

Бета-вълните, начупени като светкавици, се стрелкаха по екрана на компютъра.

По време на комата си Дъни бе преживял някаква ужасяваща среща, която се бе състояла извън този свят, както и извън света на сънищата, в някакво мистериозно царство. Бе участвал в разговор без думи, сякаш бе поел призрак с дъха си, който бе преминал през дробовете в артериите му и после по кръвта от сърцето в мозъка му, където го бе преследвал от тъмните кътчета на съзнанието му в продължение на петдесет и шест минути.

Глава 53

Подобно на арабски шейх с жълто наметало, извикан на бял свят с потъркване на вълшебна лампа, Корки Лапута представляваше едно ярко петно в инак мрачната къща на триокия урод.

Тананикайки си „Отново заедно“ и „Танцувай шейк“ — и двете хитове на Пийчис и Хърб, той обикаляше задръстените стаи, подреждаше ги по скалата „смрадлива, по-смрадлива, най-смрадлива“ и търсеше нещо останало от първите двайсет хиляди долара, които бе дал на Хокънбери преди няколко седмици.

Биячът можеше да е записал името на Корки в някое тефтерче, на някое листче или дори на някоя от стените, като се има предвид колко много тези мърляви стени приличат на стените в най-мръсните обществени тоалетни. На Корки не му пукаше за това. Не беше дал на Хокънбери истинското си име.

Хокънбери, който знаеше, че паметта му е пробита като решето, сигурно беше записал телефона на Корки някъде. На Корки не му пукаше и за това. Дори полицията някога да го намереше, той нямаше да я доведе до него.

Корки си купуваше нов мобилен телефон всеки месец или на шест седмици. Той пристигаше с нов номер и чисто нова сметка на фалшиво име и фалшив адрес. Корки го използваше за всички опасни разговори, свързани с дейността му в служба на хаоса.

Той се снабдяваше с тези телефони от един суперкомпютърен хакер и анархист мултимилионер на име Мик Сачатоун. Мик ги продаваше за шестстотин долара парчето и гарантираше, че ще работят трийсет дни.

Обикновено минаваха два месеца, преди от телефонната компания да разберат, че някой е проникнал в системата им, и да открият незаконната сметка. Тогава те спираха услугата и се заемаха да издирват виновника. По това време Корки беше вече изхвърлил телефона и си беше взел нов.

Целта му беше не да спести пари, а да гарантира анонимността си, когато се занимаваше с противозаконна дейност. Скромният му принос към евентуалната финансова разруха на телефонната компания беше една допълнителна приятна награда.

Най-сетне Корки откри съкровището от банкноти на Нед Хокънбери в спалня, която беше само една степен по-цивилизована от пещера, в която мечка прекарва зимния си сън. Подът беше затрупан с мръсни чорапи, списания, празни торбички от пържен бекон, празни кутии от печени пилета и оглозгани пилешки кокали. Парите бяха пъхнати в празна кутия от пастърма под леглото.

От двайсетте хиляди бяха останали само четиринайсет. Останалите шест хиляди явно бяха похарчени за мазна и нездравословна бърза храна.

Корки извади парите от кутията.

В къта за ядене до хола Хокънбери продължаваше да лежи мъртъв и все тъй грозен.

При предишните им три срещи Корки бе стигнал до заключението, че Хокънбери не поддържа семейни връзки. Неженен, непривлекателен за любовник и непринадлежащ към общителните екземпляри, които имат безброй приятели, пристигащи на гости без предупреждение, бившият бияч по турнетата на рокгрупите едва ли щеше да бъде намерен, докато ФБР не пристигнеше тук вследствие на отвличането на малкия Манхайм.

И все пак, за да предотврати случайното откриване на трупа от някой любопитен съсед или нещо подобно, Корки взе ключовете на Хокънбери от една кука в кухнята и заключи предната врата на излизане от къщата. После пусна ключовете в избуялия храсталак.

Като ръмжаща адска хрътка, беснееща из небесата, гръмотевицата лаеше сърдито от провисналия сив небосвод.

Сърцето на Корки подскочи от радост.