Лицето

Тя не бе попитала защо са необходими две туби за бензин, след като би могла да носи само едната. Той беше сигурен, че тя няма да попита, нито дори да се замисли, бидейки човек на изображението и на утопичните мечти, а не на математиката и логиката.

Той сложи празните осемлитрови туби на пода. Вкара единия край на гумена тръбичка в отвора за наливане на бензин на колата и смукна през другия.

Редовните упражнения в този вид дейност помогнаха на Корки да поеме възможно най-малко бензинови пари в дробовете си и нито капка течност да не попадне в устата му. Източването започна веднага след пъхването на тръбичката в тубата.

След като и двете туби се напълниха, Корки ги отнесе на партера. Той остави бензина да се разлива по пода на гаража през свободния край на гумената тръбичка. После се върна за четирите аерозолни опаковки и ги занесе в кухнята. Сложи две от тях върху най-ниския рафт на долната фурна и другите две върху най-ниския рафт на горната фурна.

Докато се качваше по стълбите с една от осемлитровите туби, той изключи термостатите на първия и на втория етаж. Това щеше да попречи на електрическата запалка да хвърли искра в газовата фурна и да предизвика експлозия на бензиновите пари, преди да е напуснал къщата.

Корки остави капачката на тубата затворена и започна да полива обилно през чучура бледото голо тяло на Бритина Дауд. Дългата й коса можеше да послужи добре за подпалка, но в тялото й нямаше достатъчно тлъстина за поддържане на огъня.

Той изля близо литър бензин в банята, но напои насъбраните чаршафи с половин туба. Дори не влезе в двете малки стаички на горния етаж, защото никога не беше ходил в тях, а и защото не бе необходимо да полива навсякъде, за да постигне желания ефект.

Тръгна от спалнята, оставяйки непрекъсната бензинова следа след себе си по коридорчето на горния етаж, после по стълбите надолу към партера. Остави празната туба в основата на стълбището и взе пълната.

После обиколи хола и трапезарията и спря пред прага на кухнята. Сложи тубата на пода, отвъртя капачката и я хвърли.

Извади от джоба на якето си черната кофичка с червената капачка. Тя съдържаше взривно вещество.

Обвивката на веществото беше гъвкава. Той го оформи така, че да запуши като с тапа гърлото на осемлитровата туба, в която бяха останали около два литра бензин.

Дръпна халкичката върху червената капачка. Това беше началото на химическа реакция, при която се отделяше топлина и след четири минути щеше да се предизвика експлозия, достатъчно силна, за да подпали бензина в тубата и да предизвика пожар, достигащ бързо и до трупа в спалнята на втория етаж.

Сега не беше подходящ момент някой да звънне на вратата.

И, естествено, никой не позвъни, защото освен на отличната си стратегия, солидната тактика и прецизната подготовка, той можеше да разчита на Лапутския си късмет. Хаосът му беше ангел хранител и той се намираше неизменно в зоната на затишието на мощната му разрушителна сила.

Той се върна при фурните и залости и двете врати, което бе необходимо, за да може да се включи програмата за самопочистване. После натисна копчетата за почистване на всяка от тях.

Високата температура щеше бързо да разшири съдържанието на аерозолните флакони и те щяха да се взривят. Тъй като вратите бяха залостени, натискът от взрива нямаше да се освободи лесно. В резултат фурните можеха да се повредят достатъчно, за да причинят изтичане на газ и още по-голяма експлозия.

Къщата щеше да се разруши напълно и без номера с фурните. Високооктановият бензин, разлят от тубите почти навсякъде, а също и този, който продължаваше да се източва на пода в гаража, щеше да подхрани пламъците и да унищожи всички следи от неговото ДНК, от спермата до космите, както и всеки отпечатък, оставен от пръстите му. Въпреки това той предпочиташе да се презастрахова винаги, когато бе възможно.

Корки излезе на задната веранда и облече огромната си жълта мушама. После нахлупи шапката си за дъжд.

Бутна вратата и слезе по стълбите. Стигна до края на двора, мина през портата и тръгна по уличката, без да погледне повече къщата.

При дъжд той се чувстваше като риба във вода.

От небето се изливаше порой. Бурни потоци се вливаха в канавките, но вода заливаше и бордюрите.

Но този проливен дъжд нямаше да успее да угаси огъня, подготвен от него. Напоените с бензин пламъци щяха да погълнат изцяло дървената постройка, преди стените да рухнат и да пуснат вътре дъжда.

Нещо повече, бурята беше на негова страна. Наводнените кръстовища и задръстването щяха да попречат на пожарните коли да пристигнат бързо.

Корки бе завил на ъгъла и вече виждаше беемвето си, когато в далечината чу първата експлозия. Звукът бе нисък, равен, приглушен, но страшен.

Скоро той щеше да е изличил всички следи и улики, които биха могли да насочат полицията към него след нападението му в Палацо Роспо.

Глава 59

Фрик обикаляше по-далечните стаи на Палацо Роспо и събираше фенерчета за осветление по време на земетресение в кошница за пикник.