Лицето

В багажника на колата си, в куфарчето с инструменти, той държеше резервен заглушител, както и очила нощно виждане и комплект спринцовки с успокоителни медикаменти и отрова. Също и две готови за взривяване ръчни гранати.

Както винаги обаче той бе паркирал на няколко преки от къщата на Бритина, не на нейната улица. Тъй като Корки бе щатен преподавател, а тя — студентка, те много старателно държаха връзката си в тайна.

Да отиде до беемвето и да се върне, за да донесе нов заглушител, му се виждаше ненужно усложнение. Вместо това той клекна до простреляната си любовница и опипа врата й, опитвайки се да намери пулс в сънната й артерия.

Тя беше също толкова свършена колкото диското.

Корки отиде в банята, изми си чатала, ръцете и лицето. Да си влюбен в хаоса не означаваше, че трябва да презираш добрата лична хигиена.

Той извади голямо шише с освежител за уста от аптечката. Тъй като мъртвата Бритина не бе в състояние да се засегне, Корки отпи голяма глътка направо от гърлото му и си изплакна устата.

Целувките й оставяха лош вкус.

Поради това че Бритина имаше навика често да гладува, тя изпадаше в състояние на кетоза, по време на което организмът й бе принуден да гори мизерните запаси от тлъстина, които ревниво бе пазил. Част от симптомите на кетозата са гадене и повръщане, но има и по-приятен симптом — дъх с миризмата на плодове.

На Корки му харесваше ароматът на дъха й, но след размяната на слюнка и търкането на езиците им понякога в устата му започваше да киселее. Като всички неща в този несъвършен свят за удоволствието от чукането трябва да се плаща.

В този случай, разбира се, Бритина бе платила по-скъпо от него.

Той се облече бързо и слезе по чорапи по тясното стълбище в малката кухня в задната страна на къщата.

Жълтата му мушама и шапката му за дъжд висяха на кукичка на стената в малката остъклена веранда пред кухнята. Черните му ботуши стояха на пода близо до мушамата.

Дъждът се лееше с такава сила върху покрива на верандата, че звучеше като порой в тропическата джунгла. Той почти очакваше да види ухилени алигатори в задния двор и пълзящи по дърветата питони.

Корки мушна пистолета в един от безбройните джобове на мушамата. От друг джоб извади парче гумена тръба и нещо, което приличаше на малка кофичка кисело мляко, макар че беше черно с червена капачка и по него не бяха нарисувани вкусни плодове.

Вече нямаше причини да показва уважение към чистотата на пода в къщата на Бритина, затова той си обу ботушите и се върна вътре. Дълбоките мокри грайфери на гумените му подметки заскърцаха по линолеума в кухнята.

Имаше още работа за вършене. Беше оставил доказателства, с които би могъл да бъде осъден за убийство. Сперма, косми, отпечатъци от пръсти — всичко трябваше да се премахне.

От деня, в който бе започнал да посещава този тесен дом преди няколко месеца, той бе идвал без латексовите ръкавици, които си слагаше обикновено при извършването на убийства. Макар че Бритина Дауд беше суперексцентрична, тя със сигурност би заподозряла, че нещо не е наред, ако любовникът й ходи постоянно с хирургически ръкавици.

По-стръмни и още по-тесни стълби от останалите в къщата водеха от кухнята надолу към гараж, в който три от четирите страни бяха под земята. Всичко в него тънеше в гъст мрак като в катакомба или затвор.

Корки сякаш долавяше звуците на цял оркестър от паяци, подръпващи копринените струни на арфите си.

Четирите малки прозорчета във вратата на гаража биха пропуснали малко слънчева светлина в типичен за Калифорния ясен ден. Сивият мрак на бурята изобщо не можеше да проникне през прашните стъкла.

Той светна една гола крушка на тавана, която бе твърде слаба, за да изтегли силата от бога на зороастризма.

Богът на зороастризма се казва Ахура Мазда. Колата на Бритина беше мазда, без ахура, но Корки сметна шегата си за остроумна.

Той извади от багажника четири аерозолни опаковки с размера на лак за коса. С всяка от тях водач на автомобил, закъсал на пътя, можеше да напомпа и да залепи спукана гума. Той ги остави настрана и извади от багажника две празни туби за бензин.

Беше купил тези неща за Бритина в допълнение към сигнални ракети и жълт флаг с надпис АВАРИЯ с тлъсти черни букви и бе настоял тя да ги носи винаги в багажника на зороастрийския си бог.

Тя бе трогната от грижата му и бе заявила, че не би могъл да докаже любовта си с диаманти така добре, както с тези скромни подаръци. Всъщност те бяха част от подготовката му за отърваване от трупа й, когато дойдеше времето да я убие.

Корки не отричаше, че може да се представи като много романтичен, когато бе необходимо, но талантът му за старателна подготовка беше още по-голям. За каквото и да се захванеше — било то печенето на пуйка за Деня на благодарността, убийството на неудобна любовница, или планирането на отвличане на сина на най-голямата кинозвезда в света, той подхождаше към задачата си с много мисъл и търпение, посвещавайки й необходимото време за разработването на безупречна стратегия и гарантираща успех тактика.