Лицето

Освен това Бритина Дауд беше интелектуален сноб, който изпъстря разговора си с научен жаргон, по-неразбираем и от лабораторните термини на микробиолозите. Дори да не успееше да убеди кинозвездата, че е най-подходящият кандидат, с мършавостта си, младата жена щеше да го направи със засуканите си думи.

В навечерието на интервюто й за работа Корки я засипа с гъст като сметана чар и веднага стана ясно, че тя е изгладняла не само за храна, а и за ласкателства. Тя даде воля на апетита си за възхвала и Корки преспа с нея за първи път.

В крайна сметка тя получи работата като частен учител по английски език и литература на Елфрик Манхайм и започна да посещава редовно Палацо Роспо.

Преди това Ролф Рейнърд и Корки бяха обсъдили в общи линии удара, който би могъл да бъде нанесен в името на обществените безредици, като се докажеше, че дори една световноизвестна звезда може да се превърне в жертва на агентите на хаоса. Те все още не бяха избрали идеалния обект, докато любовницата на Корки не бе наета от Чанинг Манхайм.

От Бритина, в леглото и извън него, Корки бе научил много за имението на Манхайм. Тя го бе осведомила за съществуването на линия 24 и още по-важно — за члена на охраната Нед Хокънбери, доблестен пазител на Пийчис и Хърб, който според Фрик е бил уволнен заради оставянето на фалшиви съобщения от мъртвите на телефонния секретар на тази линия.

Бритина също бе направила подробен психологически портрет на сина на Чанинг. Той щеше да бъде безценен за Корки, когато пленеше момчето и се заемеше с емоционалното му разрушаване.

В приятната възбуда след лудешкия секс на Бритина не й беше дошло на ум да заподозре, че интересът на Корки към всичко, свързано с Манхайм, може да се дължи на нещо друго, освен на чисто любопитство. Тя беше неволен конспиратор, едно наивно влюбено момиче.

— Оправи ме, оправи ме — подкани го отново Бритина и Корки се подчини.

Вятърът блъскаше по стените на тясната къща и дъждът плющеше по кльощавите й страни, а върху тясното легло Бритина се мяташе като възбудена буболечка.

Този път, докато се прегръщаха унесено след сношението, Корки не я пита повече за Манхайм. Вече беше събрал повече информация по въпроса, отколкото му трябваше.

Както понякога имаше обичай, Бритина се впусна в монолог за безполезността на литературата — колко остаряло е писменото слово, как визуалните изображения ще надделеят над езика, как идеите, които тя наричаше „мемове“, се разпространяват от мозък в мозък сред населението, подобно на умствени вируси, създавайки нови начини на мислене в обществото.

Корки усети, че ще му се пръсне мозъкът, ако тя не млъкне, след което наистина щеше да му се наложи да намери нов начин на мислене.

След време Бритина се надигна, подрънквайки с костите си, от любовното гнездо с намерението да изтрополи до банята.

Корки се протегна под леглото и измъкна пистолета, който беше скрил там по-рано.

Той изстреля два куршума в гърба й, почти очаквайки, че тя ще се нацепи на парчета кокали и прах, подобно на древна мумия, станала чуплива от изсушаването през вековете, но тя просто се стовари мъртва във формата на бледа ъгловата купчинка.

Глава 57

През годините, в които бяха работили официално като партньори, Итън и Хазарт се бяха придържали към правилника, доколкото изобщо е възможно да се придържаш към правилник, написан главно от хора, които никога не са работили като полицаи.

В този декемврийски ден обаче, работейки неофициално отново като партньори, те бяха лоши момчета, които не играеха по правилата. Итън не се чувстваше добре в тази ролята, но тя му даваше успокоение, че държат положението под контрол.

На вратата на апартамента на Ролф Рейнърд имаше бележка, че в апартамент 2Б се провежда полицейско разследване. Никой няма право да влиза, освен упълномощения персонал от полицията и от отдела на областния прокурор.

Те не й обърнаха внимание.

Ключалката на вратата беше запечатана от полицията. Итън разчупи печата и го махна.

Хазарт носеше специален инструмент за отключване на брави, „Локейд“, който се продава само на блюстителите на закона. При нормални обстоятелства той би подал необходимата заявка, в която би указал точно за какво ще го използва, почти неизменно основавайки се на издадено съдебно постановление за обиск.

Сега обаче обстоятелствата не бяха нормални.

Хазарт се беше сдобил с един от инструментите „Локейд“ в полицейското управление не по обичайния ред. Той щеше да ходи по тънкия като бръснач ръб между праведността и падението, докато не върнеше инструмента на мястото му в шкафа.

— Когато си тръгнал след някакъв магьосник, който се разтваря в огледала, задникът ти и без това виси над пропаст — заяви той.

Хазарт пъхна тънкия шиш на локейда в ключалката. Наложи се да натисне спусъка четири пъти, докато пружината на уреда успее да премести всички шипове на механизма и да освободи ключалката.

Итън влезе след Хазарт в апартамента и затвори вратата. Той се постара да не настъпи петната от кръвта на Рейнърд върху белия килим пред прага.