Лицето

Той бе пролял реки от собствената си кръв върху този килим, бе умрял върху него. Споменът за това бе прекалено ярък, за да е само сън.

Черно-бялата мебелировка и украса бяха съвсем същите, както ги помнеше.

По стените ято гълъби бяха замръзнали в полета си. Подобно на бели тебеширени чавки върху сиви каменни плочи, в мрачното небе кръжаха гъски. Група кукумявки, кацнали на хамбарен покрив, обмисляха съдбата на мишките.

Предишната вечер Хазарт бе присъствал на първото претърсване на апартамента. Беше му известно какво бе взето като евентуално доказателство и какво бе оставено.

Той се отправи директно към черното лакирано бюро с дръжки, имитация на слонова кост, в ъгъла на хола.

— Това, което ни трябва, вероятно е тук — рече той и претърси чекмеджетата от горе до долу.

Гарги, кацнали на желязна ограда, свирепо гледаща чапла, древна като птеродактил — всички те надничаха в тази стая от други времена, от други места.

Обзет от параноя, която не се опитваше да прикрива, Итън имаше чувството, че когато извърне очи от снимките, птиците в тях извръщат глави, за да го следят с поглед, напълно наясно, че той трябва да е мъртъв, а човекът, който бе направил колекцията от образите им, трябва да живее, за да им се радва.

— Ето ги. — Хазарт извади кутия от обувки от едно чекмедже. — Банкови справки, използвани чекове.

Те седнаха на масата от неръждаема стомана и пластмаса в ъгъла за хранене, за да прегледат финансовите документи на Рейнърд.

Масата беше до прозореца. Зад прозореца се виждаше бурният ден, потънал в сивота, брулен от вятъра, окъпан в дъжд, освободен от гръмотевици и светкавици, но все още заплашителен, мрачен и зловещ.

Не беше достатъчно светло за четене и Хазарт стана и светна малкия керамичен черно-бял полилей над масата.

Чековете бяха събрани в единайсет бали, вързани с ластичета — по една на месец за текущата година от януари до ноември. Използваните чекове за текущия месец щяха да бъдат изпратени от банката чак към средата на януари.

Когато свършеха, те щяха да приберат всичко обратно в кутията и да я сложат пак в чекмеджето точно както Хазарт я бе намерил. Сам Кеселман, детективът, натоварен със случая на Мина Рейнърд, щеше без съмнение да прегледа същите тези чекове, след като се оправеше от грипа, върнеше се на работа след коледните празници и прочетеше недовършения сценарий на умрелия актьор.

Ако се опитаха да изчакат Кеселман обаче, Чанинг Манхайм можеше да бъде убит дотогава. И Итън също.

Трябваше им да прегледат само чековете от първите осем месеца, предхождащи убийството на Мина Рейнърд.

Хазарт взе четири от балите и избута другите четири към Итън.

Според сценария един безработен и недооценен актьор бе изкарал курс по актьорско майсторство в един университет, където се бе запознал с някакъв професор, с когото се бяха наговорили да убият най-голямата кинозвезда в света. Ако образът в сценария бе вдъхновен от реален професор убиец, чек за образователна такса би могъл да им подскаже в кое висше учебно заведение да започнат търсенето.

Не след дълго те откриха, че Ролф Рейнърд е бил побъркан на тема образование. Бележките му върху отрязъците на кочана бяха изрядни и информативни.

През първите осем месеца на годината той бе посетил две тридневни конференции по актьорско майсторство, една по писане на сценарии, един еднодневен семинар по самореклама и два допълнителни курса по американска литература.

— Шест възможности — отбеляза Хазарт. — Отваря ни се напрегнат ден.

— Колкото по-скоро ги проучим, толкова по-добре — съгласи се Итън. — Но Манхайм ще се прибере от Флорида чак в четвъртък следобед.

— Е, и?

— Значи имаме на разположение и утре.

Хазарт насочи погледа си към прозореца и се загледа в картината на бурята, сякаш беше гледачка, предсказваща бъдещето по дъждовните капки, вместо по мокрите листенца, останали на дъното на чаша чай.

След кратък размисъл той рече:

— Може би не би трябвало да разчитаме на утрешния ден. Имам чувството, че времето ни изтича.

Глава 58

Прозрачно увитите кокали се строполиха на пода без вик на изненада или стон.

За да се увери, че Бритина е мъртва, Корки искаше да я застреля още веднъж, този път в тила. За съжаление, пистолетът му бе започнал да лае.

Дори и най-висококачественият заглушител престава да действа добре след многократна употреба. Независимо от това какъв материал се използва за заглушаване в удължителя, при всеки изстрел той се свива по малко и действието му се влошава.

Освен това Корки не притежаваше заглушител с качеството, на което се радват агентите на ЦРУ. Човек не може да се надява на материали и изработка, с каквито се славят големите производители на оръжие, когато купува заглушители от активисти, борещи се срещу яденето на телешко месо.

Той бе опраскал Хокънбери шест пъти и Бритина — два пъти. Заглушителят бе поел шума само на осем изстрела.

Навярно последният изстрел не се бе чул извън тясната къща, но следващият щеше да бъде значително по-силен. Той бе човек, готов да поеме добре обмислен риск, но случаят не беше такъв.