Лицето

Итън излезе в коридора, но Фрик остана в асансьора.

Итън подпря вратата с ръка и каза:

— Не е трябвало да му връщаш обаждането, Фрик. Когато някой се опитва да те тормози, той изпитва удоволствие, като разбере, че му се хващаш. Най-добре е да му затвориш в момента, в който разбереш кой е, и ако телефонът позвъни отново веднага след това, да не отговаряш.

Фрик погледна към часовника си, мръдна стрелките му, за да бъде зает с нещо, докато казваше:

— Мислех, че ще можеш да разбереш кой е.

— Ще се опитам. Само че, Фрик…

Момчето продължаваше да бърника часовника си.

— Да?

— Много е важно да ми разкажеш всичко.

— Разбира се.

— Всичко ли ми каза?

Фрик притисна часовника към ухото си, сякаш за да чуе цъкането му.

— Разбира се. Беше само пъхтенето.

Момчето бе спестило част от информацията, но ако упражнеше натиск върху него сега, щеше само да го накара да пази тайната си по-усилено.

Като си спомни как самият той бе реагирал на разпита на Хазарт в църквата, Итън омекна.

— Ако нямаш нищо против, когато твоят номер позвъни довечера или утре, докато съм тук, бих желал аз да му отговоря.

— Добре.

— Твоят номер не звъни в моя апартамент, но аз ще променя настройката в главния компютър.

— Кога?

— Още сега. Ще отговоря веднага след първите няколко иззвънявания. Но ако се обадят утре, когато ме няма, остави линията да превключи на телефонен секретар.

Момчето най-сетне го погледна в очите.

— Добре. Познаваш ли сигнала ми?

— Ще го позная — усмихна се Итън.

— Много е скапан — отбеляза сконфузено Фрик.

— Да не мислиш, че първите девет тона от шапката на Полицейска мрежа ме карат да очаквам, че ми се обаждат за нещо важно?

Фрик се усмихна.

— Ако искаш да ми се обадиш по което и да е време през деня или нощта на някой от домашните ми номера или на мобилния ми телефон, не се притеснявай, Фрик. Аз и без това не спя много. Разбрахме ли се?

Момчето кимна.

— Благодаря, господин Труман.

Итън отстъпи назад и излезе в коридора.

Изпълнен с неловкост, Фрик дъвчеше умислено долната си устна, когато натисна бутона върху контролното табло навярно за третия етаж, където се намираше апартаментът му.

На фона на дребната фигурка на момчето асансьорът, чиито размери бяха достойни за небостъргач, изглеждаше по-огромен от обикновено.

Макар и нисък и слаб за възрастта си, в стойката и поведението на Фрик се четяха тиха решителност и смелост, учудващи за годините му и надхвърлящи ръста му. Странното и самотно детство на момчето го каляваше за изпитанията, който неминуемо му предстоят.

Въпреки богатството, ума и несъответстващата на възрастта му мъдрост момчето рано или късно щеше да бъде подложено на сериозни изпитания. В крайна сметка то беше човек и като такъв — наследник на своя дял от мъки и беди.

Вратата на асансьора се затвори.

Фрик изчезна и моторът забръмча отново. Итън се загледа в сигналното табло над вратата, докато то се смени от партера на втория етаж. Асансьорът продължаваше да се изкачва.

Итън си представи как вратата се отваря на третия етаж и се вижда, че кабината е празна — Фрик е изчезнал завинаги някъде между етажите.

Такива мрачни фантазии не бяха обичайни за него. Всеки друг ден, освен днешния, той би се зачудил откъде такова нещо му бе дошъл на ум и веднага би го заличил от съзнанието си със същата лекота, с която би изгладил гънка на ризата си.

В ден като днешния обаче, който беше толкова различен от всички останали, Итън бе склонен да вземе на сериозно и най-невероятните предчувствия и възможности.

Задното стълбище обикаляше шахтата на асансьора. Той изпита желание да изтича по четирите етажа нагоре. Асансьорът се качваше толкова бавно, че можеше да го изпревари до третия етаж.

Когато вратата се отвореше и Фрик се покажеше невредим, момчето щеше да се стресне, като го види толкова разтревожен. Запъхтян от свръхусилието, Итън нямаше да може да прикрие чувствата си, нито да ги обясни.

Моментът отмина.

Свитото му гърло се отпусна. Той преглътна с мъка и започна отново да диша.

Светлинният сигнал премина от втория на третия етаж. Моторът на асансьора замлъкна.

Фрик трябва да бе стигнал невредим до най-горния етаж. Не беше погълнат и смлян от обладана от демон машина.

Итън се постара да заличи, доколкото може, тази безумна идея от съзнанието си, докато вървеше към апартамента си в западното крило.

Глава 38

Докато бързаше по дългия северен коридор, Фрик няколко пъти се огледа тревожно през рамото си, защото винаги бе смятал, че из потайните кътчета на голямата къща навярно се навъртат призраци. А тази вечер той бе почти сигурен в това.

Когато мина покрай едно огледало в позлатена рамка, закачено над стара като света масичка, той сякаш съзря две фигури в помътнялото от времето стъкло — едната беше неговата, но другата беше по-висока и тъмна и го следваше по петите му.