Лицето

Фрик се качи по стълбите. Движеше се внимателно, като се подпираше с ръка на перилата през цялото време, защото се страхуваше, че удоволствието, което бе изпитал при счупването на глезена на Касандра, ще го урочаса и ще му докара същата беда и на него.

Таванът се простираше по цялата дължина и ширина на имението. Той не беше оставен недовършен — стените бяха измазани с гипс, подът беше от солидни дъски, покрити с линолеум, за да се чисти лесно.

Колонади от масивни вертикални греди подпираха сложна конструкция, която поддържаше покрива. Тук нямаше преградни стени и таванът си оставаше едно грамадно открито помещение.

На практика не беше лесно да се види от единия му край какво има в другия, защото от тавана бяха провесени на жици стотици грамадни, поставени в рамки филмови афиши. И всеки от тях носеше името и гигантския образ на Чанинг Манхайм.

Бащата на Фрик се беше снимал само в двайсет и два филма, но той колекционираше вещи, свързани с кариерата му, на всички езици. Филмите му носеха големи приходи по цял свят и това беше свързано със създаването на десетки афиши.

Висящите експонати образуваха един вид стени и пътеки, също като стотиците наредени един върху друг кашони, натъпкани със сувенири, като тениски с портрета на Чанинг Манхайм или с паметни реплики от филмите му, ръчни часовници, чиито стрелки отмерваха хода на времето по всеизвестното му лице, чаши за кафе, върху които бе изобразена неговата чаша за кафе, шапки, якета, стъклени чаши, фигурки на герои от филми, кукли, стотици най-различни играчки, бельо, медальончета, кутии за закуска и още много други, които Фрик не можеше нито да запомни, нито да си представи.

На всяка крачка бяха наредени изправени картонени фигури както в естествен ръст, така и уголемени на Татко призрак. На едно място той бе груб каубой, на друго — капитан на космически кораб, на трето — морски офицер, на четвърто — пилот на реактивен самолет, изследовател на джунглата, кавалерийски офицер от деветнайсети век, лекар, боксьор, полицай, пожарникар…

По-сложни картонени диорами представяха най-голямата кинозвезда в света на фона на декора от филмите му. Те бяха излагани на показ във фоайетата на кинотеатрите и частите на много от тях щяха да се размърдат и засвяткат, ако им се сложеха батерии.

Интересни предмети от реквизита във филмите му лежаха върху открити метални рафтове или бяха подпрени на стените. Футуристични оръжия, пожарникарски шлемове, войнишки каски, ризница, робот паяк с размерите на кресло…

По-обемисти предмети, като машината на времето от Стар Трек — следващото поколение, се съхраняваха в склад в Санта Моника. Както в склада, така и тук, на тавана, имаше системи за поддържане на постоянна температура и влажност на въздуха като в музей, за да се съхранят предметите в колекцията възможно най-добре.

Татко призрак наскоро бе купил съседния имот до Палацо Роспо с намерението да събори къщата в него, да обедини двата парцела земя и да построи музей в архитектурния стил на Палацо Роспо, в който да изложи на показ всички предмети, свързани с него.

Макар че баща му не беше отворил дума за това, Фрик подозираше, че някой ден възнамерява да отвори имението за посещения от публиката, подобно на Грейсланд, и че ще очаква от Фрик да се заеме с тази дейност.

Ако доживееше до този ден, щеше, разбира се, да му се наложи да пръсне черепа си или да скочи от някоя висока сграда, или и двете, ако не бе успял да започне нов таен живот под чуждо име в някое затънтено градче в Монтана или на някое забутано и безпросветно място, чиито жители продължават да наричат киното „магическия фенер“.

От време на време, когато се качеше на тавана, за да се разходи из лабиринта на Манхайм, Фрик се чувстваше омагьосан. Понякога го обземаше дори и вълнение, че е част от това почти легендарно, почти магическо предприятие.

Имаше и случаи обаче, когато се чувстваше едва два пръста над земята и продължаваше да се снишава, едно момче буболечка, което всеки момент може да бъде настъпено, смачкано и забравено.

Тази вечер колекцията нито го вдъхновяваше, нито го потискаше, защото той я обикаляше с единствената цел да намери скришно място. В този лабиринт би трябвало да може да се намери потайно убежище, където той да намери закрилата на вездесъщото лице и име на баща си, които биха могли да прогонят злото по същия начин както чесънът и разпятието гонеха вампирите.

Той стигна до едно двуметрово огледало в рамка с издялани и ръчно боядисани змии, гърчещи се в блестящи като скъпоценни камъни плетеници. В Черния сняг бащата на Фрик бе видял мигове от бъдещето си в това огледало.

Фрик видя Фрик и само Фрик, който примижаваше, за да накара отражението си да се размаже и да заприлича на някой по-висок и по-силен от него. Както обикновено, той не можа да се почувства като герой, но за щастие поне огледалото не му показа сцени от неговото бъдеще, та да се види какъв безнадежден мухльо щеше да си остане и на трийсет, четирийсет, петдесет години.