Лицето

От един от гоблените, който сигурно датираше от преди последния ледников период, страховити конници върху тъмни жребци май обръщаха глави, за до го наблюдават, докато минава. Стори му се, че с периферното си зрение видя как конете с диви погледи в очите и разширени ноздри започват да галопират през изтъканото поле и гора, сякаш решени да скочат от стената в коридора на третия етаж.

Сегашното му душевно състояние подсказваше, че Фрик няма да е подходящ кандидат за работа в гробище, погребален дом, морга или заведение за криогенно замразяване, където пълчища от мъртъвци са замразени в очакването, че някой ден ще бъдат съживени отново.

В един от филмите си Татко призрак бе играл ролята на Шерлок Холмс, който се бе оказал първият човек, чието тяло е било научно замразено при смъртта му. После е бил размразен през 2225 година, за да помогне на тогавашното утопично общество да разгадае първото убийство за последните сто години.

Филмът би спечелил, ако се изтриеха злите роботи или злите извънземни, или злите мумии. Понякога прекалено силното въображение можеше да развали един филм.

В този момент обаче Фрик изобщо не се съмняваше, че Палацо Роспо гъмжеше от призраци, роботи, извънземни, мумии, както и нещо безименно, много по-страшно от другите, особено тук, на третия етаж, където той беше сам.

Не сам, в смисъл далеч от опасността, а в смисъл на единственото живо човешко същество.

Спалнята на баща му, както и стаите, свързани с нея, бяха на този етаж, в западното крило и в част от северното. Когато Татко призрак се върнеше, Фрик имаше компания в това високо убежище, но през по-голямата част от времето той прекарваше нощите в уединение.

Както сега.

На ъгъла на северния и източния коридор той застана неподвижно като замразен труп в криогенен контейнер и се вслуша в шумовете на къщата.

Повече с въображението си, отколкото със слуха си, той долови трополенето на дъжда. Покривът беше от аспидни плочи, с хубава изолация и доста високо над него.

Слабата, едва доловима въздишка на зимния вятър беше само спомен отпреди, защото тази нощ беше тихо.

Освен в апартамента на Фрик, от източния коридор се влизаше и в други стаи. Рядко използвани спални за гости. Дрешник за спално бельо. Склад, натъпкан с неизвестни за Фрик електроуреди, които му напомняха на лабораторията на Франкенщайн. Имаше и малък хол, богато мебелиран и добре поддържан, в който никой никога не седеше.

В края на коридора, зад една врата, започваше задното стълбище, което продължаваше цели пет етажа, чак до долния гараж. Друго стълбище, в края на западния коридор, също стигаше до дъното на Палацо Роспо. То, разбира се, не беше толкова широко и величествено като главното стълбище, където на всяка площадка бяха окачени кристални полилеи.

Актрисата Касандра Лимоне (с рождено име Санди Лийки), която беше живяла с бащата на Фрик пет месеца и беше оставала в къщата дори когато него го нямаше, бе тичала потна нагоре-надолу по всяко от стълбищата по петнайсет пъти на ден като част от програмата за под държането на фигурата си. На втория етаж имаше прекрасно обзаведена спортна зала, където сред многото уреди имаше и един със стъпала за изкачване, но според Касандра „автентичните“ стълби не бяха толкова скучни като изкуствените и оказваха по-добър ефект върху мускулите на краката и задника й.

Плувнала в пот, пъхтяща, с кръстосани очи и смръщено лице, бълваща ругатни като обладаното от зъл дух момиче от „Екзорсистът“, съскаща на Фрик, ако той се окажеше на стълбите, когато ги използваше тя, катерещата се Касандра би била неузнаваема за редакторите от списание Пийпъл. Те на два пъти я бяха избрали за една от най-красивите личности в света.

Изглежда обаче, усилията й бяха възнаградени. Татко призрак неведнъж бе наричал Касандра смъртоносно оръжие, защото с мускулите на прасците си би могла да пукне нечий череп, с мускулите на бедрата си би могла да скъса сърцето на всеки и със задника си би могла да побърка всеки мъж.

Ха, ха, ха. Вместо да подложат на проверка чувството ти за хумор, някои шеги проверяваха рефлекса ти за задавяне.

Един ден, към края на престоя си, Касандра беше паднала по задното стълбище в западното крило и си бе счупила глезена.

Много беше смешно.

Сега Фрик продължи по източния коридор не към апартамента си, а към последното помещение вдясно преди стълбището.

Това не особено изискано място с размери 3,60 м на 4,30 м имаше солиден дъсчен под и голи бели стени. То беше празно в момента и служеше за временен склад на вещи, които се пренасяха на и от тавана.

Една просторна платформа, движена от електромотор, можеше да повдига и сваля до двеста килограма между двата етажа, което правеше възможно съхраняването на тежки кашони и обемисти предмети в огромното пространство под покрива. Имаше и врата, зад която се виеше стълба към тавана.