Маскарад

По-късно Агнес споделяше, че Баба не била невидима. Просто ставала част от околността, докато не реши да се открои. Била тук, но не личало точно къде. Изобщо не се забелязвала подобно на най-изкусните икономи.

— Как влязохте? — озъби се Андре. — Огледах цялата стая!

— Да видиш означава да повярваш — невъзмутимо отвърна тя. — Разбира се, лошото е, че и да повярваш означава да видиш, а тъкмо с туй сте прекалили тука. Я ме чуй — знам, че не си Призрака… Та какъв си тогаз, щом се промъкваш там, дето не бива да влизаш?

— Мога да ви задам същия въп…

— Аз ли каква съм? Вещица, и то твърде способна

.

— Тя е… ъ-ъ, от Ланкър. Оттам съм и аз — смънка Агнес, забила поглед в обувките си.

— Охо, да не сте онази, която е написала книгата? — веднага подхвърли Андре. — Чувал съм хората да я обсъждат много…

— Не! Доста по-зла съм от нея, ясно?

— Такава си е — смънка Агнес.

Андре задълго се вторачи в Баба, сякаш претегляше шансовете си. Изглежда установи, че нямат никаква тежест.

— Ами аз… се мотая из мрачни местенца и си търся белята — изтърси накрая.

— Тъй ли било… Има една много лоша дума за таквиз хора — троснато изрече Баба.

— Знам я — заяви Андре. — Тя е „полицай“.

Леля Ог излезе от подземията, потривайки замислено брадичката си. Музиканти и певци се размотаваха наоколо, без никой да знае още какво може да се случи. Призрака бе проявил почтеността да бъде подгонен и убит по време на антракта. На теория нямаше причина да не изиграят и третото действие, стига хер Трубелмахер да претърси околните кръчми и да събере целия оркестър. Шоуто трябва да продължи.

Да, подсмихна се тя, трябваше да продължи. Досущ като зараждането на буря… не… по-скоро като любенето. Да, туй е то. Такова сравнение повече подхождаше на Леля Ог. Даваш всичко от себе си и рано или късно настъпва мигът, когато няма как да не продължиш, защото е немислимо да спреш. Театърмайсторът можеше да им удържи по два-три долара от надниците, но те щяха да продължат и си го знаеха. Затова продължаваха.

Стигна до една стълба и бавно се изкачи до тавана.

Досега й липсваше увереност. Време беше да провери.

Тук бе опустяло. Мина предпазливо по тясно мостче с перила и се озова над залата. Гълчавата на публиката стигаше до нея по-глухо през тавана.

Там, където дебелото въже на полилея потъваше в дупката, се виждаше светлина. Леля пристъпи върху скърцащата подвижна платформа и надникна.

Ужасната горещина едва не й донакъдри косата. На броени метри под нея горяха стотици свещи.

— Страшен ужас ще настане, ако всичко туй се изтърси долу — промълви Леля. — Сградата май ще пламне като плевня…

Погледът й се плъзна по въжето и спря в точка на равнището на корема й, където то бе прерязано до половината. Никой не би забелязал, ако не търсеше точно това.

Очите й зашариха и накрая зърнаха на тъмния под нещо, полузаровено в прахоляка.

Зад нея една от многото сенки се изправи, напрегна се и затича.

— Знам ги аз полицаите — сопна се Баба. — Имат големи шлемове и големи ходила, личат си от цял километър. И сега двамина се пречкат зад кулисите. Всички виждат, че са полицаи. Ти не приличаш на тях. — Тя подхвърли значката на дланта си. — Хич не ми допада туй хрумване за тайна полиция. Що са ви тайни полицаи?

— Защото — отвърна Андре — понякога има тайни престъпници.

Баба замалко не се усмихна.

— По туй спор няма… — Тя се загледа в обратната страна на значката. — Специален участък, Въжената улица…

— Не сме мнозина — продължи Андре. — Току-що започваме. Командир Ваймс казва, че щом нищо не можем да направим на гилдиите на убийците и крадците, по-добре да се заемем с другите престъпления. Скритите. Затова са необходими стражници с… особени умения. Например аз доста добре свиря на пиано…

— Че какви ли умения имат оня трол и онуй джудже? — усъмни се Баба. — Май ги бива само да стърчат тъпо… Аха! Ясно…

— Познахте. За което дори нямаха нужда от подготовка. Командир Ваймс твърди, че по-очевидни полицаи от тях никой не може да измисли. Впрочем ефрейтор Нобс разполага с документи, които доказват, че е от човешката раса.

— Да не са подправени?

— Не ми се вярва.

Баба Вихронрав склони глава настрани.

— Ако домът ти се подпали, кое ще изнесеш първо?

— Ох, Бабо… — въздъхна Агнес.

— Хъм… А кой го е подпалил? — отговори с въпрос Андре.

— Ти си полицай, личи си. — Тя му върна значката. — Да не си дошъл да арестуваш горкия Уолтър?

— Знам, че той не е убил доктор Подкоп. Защото тогава го наблюдавах. Цял следобед се стараеше да отпуши клозетите…

— Имам доказателства, че Уолтър не е Призрака — намеси се Агнес.

— Почти сигурен съм, че Салзела го уби — прекъсна я Андре. — Знам, че понякога се промъква потайно в подземията и съм убеден, че краде пари от Операта. Но Призрака е бил забелязван и когато Салзела е стоял пред очите на мнозина. Затова вече мисля, че…

— Мислиш, а? Мислиш? — скастри го Баба. — Някой тука е взел да мисли най-после? И по какво разпознаваш Призрака, господин полицай?

— Е… нали носи маска…