Небесни псета

От удара подскочих на седалката, но белезниците ме върнаха също тъй бързо обратно на нея. От мястото, където металът се бе впил в китката ми, се застича тънка струйка кръв, ударих си за кой ли път главата в тавана. Пръстите на ръката, прихваната към белезниците, поизтръпнаха, усетих тъпа болка в рамото, но то явно не бе съвсем изметнато. Затова пък в очите ми капна кръв и аз разбрах, че раната на челото се е отворила.

Лопес се хвана за главата. Сигурно си представяше купищата обяснения, които безспорно щеше да се наложи да пише. След миг обаче се окопити, въздъхна тежко и тръгна като фурия с мрачно лице към шофьора на черния автомобил. Изведнъж ми хрумна, че съвсем ще я оплескаме, ако случайно от острия завой изскочи друга кола, и погледнах нервно напред.

Флеърти беше изчезнал сякаш вдън земя. Както и силуетът, сведен над волана.

— Ох! — простенах аз.

Извърнах се тъкмо навреме, за да видя как Бенкай поваля Лопес с един-единствен удар отстрани по главата. Всички врати на черната кола бяха затворени и нямах представа откъде е изникнал. Ченгето се свлече като студена бира в горещ ден. Бенкай го докосна с пръст по врата, после го грабна под мишница и го изтегли от асфалта към гъстия шубрак отстрани на шосето — да не се пречка.

Задната врата на полицейския автомобил изскърца, отвори се и пред мен изникна косматото лице на Йоримицу.

— Коничи ва — рече ми той усмихнат и се поклони.

— Здравей — отвърнах аз.

Може и да не съм изчел от кора до кора Джеймс Клавел, но чуя ли приятелски поздрав, го разбирам и без Клавел.

19.

Докато се връщахме с кадилака в Лос Анджелис, Йоримицу ми обясни как стоят нещата. Караше един от множеството Мъже в черно, Бенкай отново беше седнал на мястото на стрелеца. Там където тенгу му бе нанесъл удара, се синееше огромна цицина, но инак той изглеждаше здрав и невредим. Двамата полицаи — и двамата в безсъзнание, полицейският автомобил и другата пострадала кола бяха зарязани насред гората — никой не отвори нито веднъж дума за тях. Опитах се да попитам Йоримицу как какуре са организирали и са осъществили засадата, но той само махна с ръка, сякаш това бе някаква незначителна подробност. Все едно да питаш Пикасо как си чисти четките.

— Знаеш ли къде е Роза? — поинтересувах се аз.

Йоримицу се извърна на задната седалка на кадилака и ме погледна право в очите. Ъгълчетата на устните му под брадата и мустаците потрепнаха, той присви очи и ме изгледа, без да мига. Това изражение никак не ми хареса — като малък го бях виждал върху лицето на ветеринаря, когато ми каза, че се налага да умъртви кучето ми. Или върху лицето на Мани Стайл, когато ми съобщи, че повече няма да се снимам в „Солникови и Пиперкови“.

— Госпожица Мендес е изпаднала в огромно затруднение — оповести Йоримицу. — Отвлечена е от горьо-до.

— Отвлечена къде?

— Съществото, което преодоля защитата на нашата къща, за да ви нападне — онова, което се преобрази направо пред очите ви — е могъщ бяс. Кешин.

— Не беше ли тенгу? — прекъснах го аз.

Все едно знаех за какво говоря.

— Да, тенгу. Но много силен. Тенгу са планински същества, нали така? Свещените планини: Йошино, Хико, Хацузе, Атаго, не са разположени в едно-единствено царство. Разбираш ли?

— Не съвсем — признах си аз.

— Планините се подават от земята, нали така? Те съществуват на много равнища.

— Тоест надморски височини.

— Да, височини, но планината съществува и на земята, и в небето — две царства — по същия начин е и в Нака-цу-куни — Средната земя, в равнините, където са хората, и в Шиде-но-яма, портата към гокураку и джигоку. Отвъдните царства. Тенгу са повелители на планините, нали? А кешин, който дойде да ви отвлече, преобразен като мен, е повелител на тенгу.

— Значи е голям кретен.

— Точно така. Нямахме представа, че тук е повикано и това същество. За кратко време горьо-до са се сдобили с по-голяма сила, отколкото предполагах.

— Всички откачалки все към Калифорния се стичат — промърморих аз.

— Моля?

— А, нищо, стара шега — отвърнах аз, — не е смешна. И какво за Роза?

— Според мен вашата госпожица Мендес е била отвлечена, за да участва в обред, който ще бъде изпълнен утре вечер.

— Какво значи „обред“?

— Присъствал си вече на такъв обред. Описа ми го.

— Снимките с убийство на живо във Васкес Рокс ли? — изкрещях аз колкото ми глас държи и сграбчих Йоримицу за ръкава на кимоното. Бенкай се обърна на седалката, но Йоримицу поклати глава. — Ще я убият ли?

— Няма да е съвсем същото като онова, което си видял, но да, ще я принесат в жертва и това ще е основното в обреда.

В съзнанието ми изплува яркият спомен как са изкормили Шери. Представих си как Роза се е проснала върху скалата, а тенгу разпаря с остри нокти нежната кожа на стегнатото й коремче. Пригади ми се.

— Но защо? — изграчих аз. — Щом повелителят на тенгу вече е тук…

— Да, за беда кешин вече е тук. Но съществуват и по-могъщи повелители на бесовете, които могат да бъдат повикани. Горьо-до трябва на всяка цена да призоват такова същество, та присъствието им тук да е пълно и неоспоримо.

— Но защо точно сега? Какво се е случило?