Небесни псета

Йоримицу заповяда рязко нещо на Бенкай. Воинът се наведе, вдигна нещо от пода и ми го подаде през седалката. Брой на „Таймс“. Йоримицу прегъна страницата и ми я връчи. Поклатих глава, забелязал, че това е икономическият раздел, но сетне погледът ми беше привлечен от заглавието: „Комисията по ценните книжа и борсите одобри продажбата на «Рипън» на японците“.

— Но какво…

— Времето, когато се сключва сделката, не е избрано случайно — обясни Йоримицу. — Утре е Обон, празникът, когато японците почитат духовете на мъртвите. Именно утре Джак Рипън и „Йошитоши“ ще подпишат официалните документи. И утре вечер горьо-до ще повикат Шутен Доджи.

Вече ми се виеше свят от всички тези японски думички и имена. Хванах се за главата.

— Не разбирам — рекох.

Йоримицу си пое дълбоко въздух и чак тогава заговори:

— Шутен Доджи е най-злият от повелителите на бесовете. Дори на мен ми се вижда невероятно, че горьо-до се осмеляват да го повикат тук. Никога досега този обред не е изпълняван извън Япония. И това е показателно, че горьо-до са убедени в своето могъщество тук и вярват, че занапред ще бъдат непобедими. Шутен Доджи също участваше в последната голяма битка между горьо-до и какуре. Тя се състоя преди много столетия, но и до ден-днешен дори онези, които не вярват в мита, разказват преданието със страх и почуда. Според преданието дъщерята — още девица, на могъщия владетел Кунимаса и нейните дружки били отвлечени от бесовските сили на Шутен Доджи и били отведени в неговата твърдина навръх планината Ое. Смазан от мъка, Кунимаса повикал воина Минамото но Йоримицу… — При това име отметнах рязко глава. — Да, негов адаш съм. Та го повикал и го помолил да спаси дъщеря му. Йоримицу склонил да посрещне предизвикателството и три дни и три нощи призовавал духа на великия воин Шоки, най-голям враг на бесовете, който да му даде благословията си. Йоримицу и неколцина негови другари поели с мечовете си към планината Ое. По пътя Йоримицу получил помощта на ямабуши, жреците какуре, които го упътили към крепостта на повелителя на бесовете. Пред портите смелчаците срещнали една от дружките на момичето — перяла в потока окървавено копринено кимоно. Тя разправила на Йоримицу, че Шутен Доджи храни пълчищата си от бесове с човешко месо и че е ред на дъщерята на владетеля Кунимаса да бъде принесена в жертва. Йоримицу и хората му се промъкнали в крепостта и с помощта на духа на Шоки разгромили бесовете: обезглавили Шутен Доджи и пленили мнозина от по-нисшите они, които отвели при владетеля Кунимаса — да погинат от бавна мъчителна смърт.

— Щом този Шутен Доджи е бил убит, как ще се върне? — попитах аз.

— Това е легенда. Легендите са изтъкани от истини и полуистини, така че разказът да стане по-красив, а поуката — по-убедителна. Какуре казват: „Когато легенда и истина са едно, предавай легендата“. Такива като Шутен Доджи не могат да бъдат унищожени докрай, докато е жива вярата в тях. Горьо-до съществуват и вярват. Значи съществува и Шутен Доджи. Силна ли е вярата, силен ще е и повелителят на бесовете.

— А Рипън и горьо-до смятат, че са достатъчно могъщи, за да го върнат?

— Продажбата на фирмата на Джак Рипън е знакът, който те чакат. Избрали са да изпълнят обреда в първата вечер на Обон, защото тогава всички се молят на духовете на умрелите и портите между царствата се разтварят. Тогава вярата е най-силна.

— Ами Роза? — попитах пак, макар да имах чувството, че знам отговора.

— По време на заклинанията — хома, тя ще бъде принесена в жертва на Шутен Доджи. Живата й плът ще бъде поднесена на току-що преродилия се повелител на бесовете.

— Сега я втасахме! — изругах аз. Вече ми идваше множко. После ми хрумна нещо. — Но нали каза, че в легендата Йоримицу — онзи, другият де — е победил Шутен Доджи? И е спасил девойката.

— Точно така, възтържествувал е над повелителя на бесовете.

— И е спасил девойката.

Йоримицу се извърна и погледна през прозореца. Пътувахме по магистрала Санта Моника и наближавахме центъра на Лос Анджелис. Смогът беше толкова гъст, че едвам виждах монолитните кули Арко.

— Йоримицу! — подканих аз.

— Според легендата Йоримицу и хората му закъснели и не успели да спасят девойката. Тя била изнасилена, а бесовете изяли черния й дроб. Йоримицу спасил само една нейна къдрица, която занесъл на покрусения баща. — Стори ми се, че той хлипа. Сякаш сам е виновен, нещо от този род. — Воинът предложил да се раздели с живота си като наказание, че се е провалил, но владетелят Кунимаса не искал и да чуе.

— Ама че край! — изсумтях аз.

— Да, не е в стила на Холивуд — съгласи се Йоримицу.

— Но тъкмо в него е заложена поуката.

— И каква е тя?

Йоримицу пак се извърна с лице към мен.

— Че в отколешната битка нито доброто, нито злото, нито мракът, нито светлината ще удържат окончателна победа. И в преданието, точно както и в живота, винаги има точка на равновесие и всички ние можем само да се надяваме да я намерим в постъпките си и да съхраним това равновесие.

Позамислих се.

— Ама че работа! — възкликнах след малко.

Йоримицу кимна.