Небесни псета

Още се озъртах и направо налетях на плешивия дребосък, който, когато се появих, си тръгваше от „Усмихнатото хлапе“. По колко ли души на ден изритваха от онзи кабинет? Дребничкият мъж стоеше между асансьорите и пушеше евтина пура точно пред табелата „ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО. НАРУШИТЕЛИТЕ СЕ НАКАЗВАТ СПОРЕД ЗАКОНА“. Лицето му беше пепеляво.

— Да не би да работите за тези боклуци? — поинтересува се човекът.

— За кои боклуци? — направих се аз на по-тъп, отколкото съм.

— Как за кои? За „Усмихнатото хлапе“. Педали!

— А, не. Работя за „Небесно псе“. А вие?

— Такова име не ми е известно. Но тези кретени се прикриват зад какви ли не имена. Всичките им дружества са с ограничена отговорност и не вписват и цент в графата „Печалба“. Мошеници!

— Всъщност точно в момента сме в преговори.

— Да де, преговори! Отваряйте си очите на четири! Онзи мухльо като нищо ще ви отреже ташаците и после ще се опита да ви ги пробута, но с петнайсет процента по-скъпо.

Мъжът изтръска пепелта от пурата върху килима и я размаза с тока на обувката си. Чудничко!

— За Олдъс ли говорите? — попитах аз.

Номерът вече бе минал веднъж.

— Кой?

— Господин Олдъс.

— Какъв ти Олдъс! — излая Мики Марвин. — Говоря за Изкормвача. Ти, мой човек, да не падаш от Луната?

— Изкормвача ли?

— Ами да, Изкормвача. Джак Рипън Изкормвача

2

. Да не би в града да има двама Изкормвачи?

— Джак Рипън ли? — повторих изумен. — Нима „Усмихнатото хлапе“ е на Джак Рипън?

Дребосъкът бе започнал да мачка смрадливата пура, но при тези думи спря и ме загледа с отворена уста — съвсем в стила на Хъмфри Богарт държеше пурата залепена за долната си устна.

— Мики Марвин не търпи глупаците — отсече плешивкото и се врътна в другата посока.

Натиснах копчето на асансьора и макар той да дойде след цяла минута, Мики Марвин не се обърна да ме погледне. Наблюдавах го как, застанал сам в коридора, пафка с пурата и си мислех, че на дребничкия Мики Марвин всъщност му се налага да търпи доста неща.

Когато слязох от асансьора, мъжът на информацията във фоайето разговаряше с някакъв човек — излязох на двора и седнах при шадравана. Точно до входа бяха застанали няколко секретарки, които пушеха припряно, смееха се и току поглеждаха притеснено часовниците си. Изчаках никотиновите изгнанички да приключат и чак тогава се върнах във входното фоайе — огледах се, за да се уверя, че няма никого, и отидох на информацията. Без да сваля очи от мен, старецът се облиза — явно предвкусваше какво ще му кажа.

— Намерихте ли кабинета? — поинтересува се той.

— Общо взето, да. Бяхте прав за температурата горе — вметнах аз. Човекът се подсмихна, но не каза нищо. — Сигурно от време на време чувате разни неща.

— Засега съм добре с ушите — рече старецът и сякаш за да ми го покаже нагледно, пъхна в дясното си ухо кутре и го разтръска.

— Защо не ми звъннете, ако чуете нещо за „Небесно псе“? — възкликнах аз и плъзнах по писалището петдесетачка заедно с листче, на което бях написал телефонния си номер.

Те надали щяха да изчезнат по-бързо дори и да ги бе прибрал Дейвид Копърфийлд.

— Че защо да не ви звънна? — отвърна човекът.

Точно в този момент вратите на асансьора се отвориха с гръм и трясък и от него слезе Мики Марвин. Погледна към нас и щом ме видя, изсумтя презрително. Метна угарката от пурата на пода и излезе ядосано от сградата.

— Ама че келеш — затюхка се мъжът на информацията, — кой според него ще му чисти?

— Мен ако питате, на Мики Марвин изобщо не му пука за това.

6.

Когато се качих в колата, климатикът забоботи, но мен още ме тресеше от посещението в сградата на „Усмихнатото хлапе“ и криво-ляво оцелях, докато се връщах към Холивуд. Пък и трябваше да обмисля доста неща.

Беше ясно като бял ден, че „Небесно псе“ тайно е управлявана от киностудия „Усмихнатото хлапе“. Вероятно се криеше зад една или няколко фиктивни фирми, но това можеше да се провери. Нямах представа как Джон Дългуча е направил връзката между „Небесно псе“ и „Усмихнатото хлапе“, ала бях готов да се обзаложа, че той не е трябвало да узнава, но някой се е изтървал. Седалището на „Усмихнатото хлапе“ бе доста лъскаво и тежкарско — и през ум не би ти минало, че някой тук се занимава с порнофилми.