Небесни псета

Бях повече от сигурен, че с това снимките за тази вечер приключват, и очаквах операторът да изключи камерата. Но хората от снимачния екип продължиха да стоят като вкаменени. Казах си, че явно снимат японски порнофилм на ужасите, в който девственото бяло момиче е обладавано от чудовище или демон, или каквото там беше тази страхотия върху скалата. И досега недоумявах за кой дявол им е на Джак Рипън и „Усмихнатото хлапе“ да се занимават с такива бози, но тези въпроси можеха и да почакат. От една страна, не ми се стоеше повече тук, не ми се гледаха хард сцени — не че смятам порнографията за зло, но според мен тя е унизителна и за онези, които участват в нея, и за хората, които я зяпат — от друга страна обаче, не ми се и тръгваше. Как да си тръгне човек, като може да се порадва на тази прелестна гледка: младата плът!

Дъртият мръсник и детективът надделяха над добродетелния гражданин. Бог да ми е на помощ!

Жрецът пак запя и започна да прави движения с ръцете, после коленичи и допря чело о камъка. Чудовището продължи да чака зад него, макар че сега бе вперило поглед в голото момиче. Жрецът вдигна глава и протегна длан към беса, който направи крачка напред и посегна към пояса си. Очаквах да покаже огромен член — между другото, за мен огромен е всеки член над четиринайсет сантиметра — но вместо това той извади меча от ножницата и заби върха насред вдигнатата длан на жреца. Простенах тихичко, когато видях — наистина го видях с очите си! — как острието пронизва плътта: колкото и да ми се искаше да вярвам в противното, знаех, че тук няма никакви специални ефекти. Изведнъж ми прилоша ужасно и аз се замолих да не се случва онова, което бях сигурен, че ще се случи.

Чудовището извади меча от ръката на жреца и с окървавения връх изписа върху камъка нов йероглиф — стори ми се същият, както птиците в полет, само че преобърнат — сетне сложи меча върху плоската скала. Жрецът долепи окървавени длани под брадичката си и се поклони — и този път допря чело о камъка. Всички останали: помощниците на жреца, стражата, дори продуцентът и неговите приятелчета, които бяха извън обсега на камерата, също коленичиха покорно. На крака остана само операторът — дори асистентите му се бяха проснали ничком.

— Мамка му… — прошепнах, съвсем смаян.

Какви дубли очакваха да се получат? Чудовището прекрачи сведения жрец и надвисна над момичето. То още беше с лице надолу: не беше и трепнало, откакто го бяха проснали върху плоската скала. Чудовището завъртя младата жена, като я дръпна за глезените. Очаквах да я обладае кучешката, но той само я завлече насред камъка и грубо я обърна. Видях, че нежната кожа на гърдите й е издрана и е почервеняла там, където се е жулила о скалата. Страшилището пак взе меча и докосна с плоското на острието устните си. Посочи с меча четирите точки на компаса, сетне изписа с върха кървав йероглиф върху оголения корем на момичето. Сигурно бе натиснал силно, защото рукна кръв, която бързо закри йероглифа. След това чудовището метна напосоки меча и коленичи над момичето. Нямаше време да мигна, камо ли да извикам предупреждение — макар че и аз не знам кого щях да предупредя — страшилището заби на мига остри нокти в плътта на младата жена.

— Божичко! — извиках аз, но не извърнах поглед.

Бесът бръкна чак до китките в корема на момичето. Дебелата златна гривна върху лявата му ръка заблещука на прожекторите сред кръвта и слузта. Усетих как ми се гади и преглътнах, за да не повърна. Идеше ми да се разрева. Това не бяха никакви специални ефекти. Направо пред очите ми младичката проститутка на Роза беше изкормена за пред камерата. Онзи кретен Джак Рипън — мамка му! — снимаше филм, в който една от героините наистина умира, и то не къде да е, а в някакъв си окръжен парк.

Страшилището продължи да бърника в корема на младата жена, която потрепна леко, но пак не издаде и звук. Молех се вече да е мъртва, после обаче видях как тя примигва точно когато бесът изтегли от дупката дълго лъскаво черво. Камъкът беше целият в кръв, дори черното кимоно на жреца бе опръскано, макар че той още не бе вдигнал чело от скалата. Страшилището продължи да тегли от крехкото тяло на момичето черва, които намотаваше внимателно като филактерия около ръката си, докато накрая тя не заприлича на смъкнала кожата си змия, захапала чудовището чак до лявото рамо. После разкъса с рязко движение на лапата увисналата ивица — от стомаха на момичето остана да виси дълго гнусно черво. Младата жена сигурно вече беше мъртва, но сърце не ми даваше да фокусирам бинокъла върху лицето й и да се убедя в това.

Останалите продължаваха да стоят на колене като вкаменени, а чудовището претърколи нехайно тялото на Шери по скалата и я ритна. Тя падна и се скри от погледа ми — слава богу! — но макар и да бях далеч, чух как трупът й пльосна на земята.