Небесни псета

— Предложи ми я едно от момичетата. Всъщност от бившите. Малко по-възрастна е, ала още е в занаята. Не я бях виждала от доста време, но явно се бе разчуло, че в приюта сме закъсали. Според мен жената ни мислеше само доброто, просто искаше да помогне. Всъщност сигурна съм в това. И ми предложи единствения начин, който знаеше. Предложението ми се стори твърде изгодно, за да не го приема.

— Звучи страхотно, няма що — отбелязах аз. — И какво направи, Роза?

— Ставаше дума за дрога — обясни тя.

Най-сетне вдигна очи от чашата.

— Господи!

— Сводникът на момичето се занимаваше и с наркотици с някаква нова синтетична дрога, разновидност на кокаина. С нея се друсали, общо взето, богати хора, тъй че и парите са добри.

— Ти да не си полудяла? — възкликнах аз.

— Бях полудяла. Просто не виждах изход. А не можех да допусна „Нощен приют“ да умре. Но още не си чул края!

— Господи! — повторих аз.

— Трябваше да пренеса куфар с такава дрога… от Тихуана. Трябваше само да го взема, да се върна с колата през границата и да го доставя на някого. Всъщност на момичето. Какво по-лесно!

— Освен може би квантовата механика — отбелязах аз. Роза го пропусна покрай ушите си. — Колко ти обещаха?

— Десет бона. За един ден работа. А в „Нощен приют“ щяхме да караме с тези пари два месеца, ако не и повече. Достатъчно, за да посъберем някой и друг долар и да си стъпим на краката. — Роза отново се поколеба и се взря в чашата, сякаш си гледаше на кафе. — Приех. Отидох с колата на юг и взех куфара. Не трябваше дори да давам пари. Момичето ми обясни, че са платили по електронен път.

— Да живее Интернет! — възкликнах аз.

— Беше фасулско да прибера куфара, но на връщане загазих. Не ми провървя и туйто! Точно след Сан Исидро спуках гърне. Намерих автомонтьор, но му трябваха два дни, за да отстрани повредата. Наложи се да пренощувам там.

— Бре, бре!

Вече си давах сметка, че и занапред ще прибягвам до тази остроумна реплика.

— Опитах се да се свържа с онзи кретен, за когото пренасях дрогата, но все не можех да го открия. Знаех, че ще си глътне езика от страх, когато вечерта не се появя със стоката.

— За снощи ли ми говориш? — поинтересувах се аз.

— Не, беше преди няколко седмици. Преди да дойдеш при мен първия път. Но нека ти доразкажа! Чак на другата вечер, когато се прибрах в Лос Анджелис, разбрах защо не мога да го открия: бяха го убили.

— Ама че работа! — възкликнах аз.

— Същата вечер сводникът и момичето били убити в апартамента му. И досега не знам дали е заради дрогата или за нещо друго. Но ето че замръкнах с цял куфар дрога, която нямаше на кого да предам. И без пари, защото уговорката беше да ми платят, след като получат куфара.

— Добре си се наредила. И какво направи?

— Какво можех да направя? Занесох дрогата в „Нощен приют“ и я скрих там. Дори… дори ми минаваше през ума да я пласирам сама. Заради парите.

— Ти наистина си полудяла. И нима си си въобразявала, че ще се оправиш сама?

— Така си е, не бях с всичкия си — съгласи се Роза. — Но не го направих. Само си го помислих. Дрогата си стоеше в „Нощен приют“. Но вероятно ни подпалиха точно заради нея.

— Нима според теб някой е знаел, че дрогата е у теб?

Тя кимна много бавно.

— От няколко дена все ми се струва, че някой ме следи. Не съм сигурна, само ми се струва. И преди са ме сплашвали, знаеш го.

— Не, не го знам.

— Главно сводници. Защото им мътя водата и им преча. Взимам им стоката, машинките за пари. Това чувство ми е познато и съм сигурна, че някой ме следи. Не виждам за какво друго, освен заради дрогата. — Тя стовари пестници върху масата, чашите подскочиха и се разтракаха. — Бива ли да съм толкова тъпа? — изкрещя Роза. — „Нощен приют“ изгоря заради мен. Заради глупостта ми.

— Не можеш да си сигурна — възразих аз.

— А заради какво друго ще подпалват приюта? — знаеше си тя своето. — Заради мен, естествено. Защото се забърках където не ми е работа. С какво лице да ида сега при ченгетата?

Тя се задави и аз не знам дали от яд или от съжаление, или може би и от двете, но именно тогава се втурна към банята. Миг по-късно станах да мия съдовете.

Още не й бях разказал своята история. Бях смятал, че пожарът в „Нощен приют“ е последица от връзката на Роза с мен, сега обаче си мислех, че може би помещението е подпалено заради налудничавата й авантюра с дрогата. Осъзнах, че не съм длъжен да й разказвам за онова, което съм видял и научил, че не бива да я забърквам в кашата с „Усмихнатото хлапе“ и „Небесно псе“. Ако пожарът в „Нощен приют“ наистина нямаше нищо общо с Джак Рипън и сие, щях да изложа Роза на опасност, разкажех ли й каквото знам. Пък да не говорим колко зле — много, много по-зле — щях да изглеждам в очите й. Сърце не ми даваше да й разправя и за Шери, нищо че тя ме бе „наела“ тъкмо заради нея. Можех да забравя всичко за бъркотията около „Усмихнатото хлапе“. Защо да не сложа кръст на всичко това, защо да не продължим от тук нататък на чисто?