Небесни псета

— Мафията е американско понятие — продължи Йоримицу. „Дрън-дрън“, помислих си аз, но не казах нищо. — Да, якуза е престъпна организация, но не само това. Точно както и при ямабуши, има различни видове якуза. Различни кланове — различни оябун, баши — и различни вярвания. Някои са си дребни престъпници: дрога, проституция, комар и така нататък. Други обаче не са толкова дребни. Ала пипалата на якуза са проникнали дълбоко в японската история и култура. В Япония бизнес и държава са се сраснали. Напоследък това създава много проблеми — сигурно сте чели за скандалите, за правителствата, които падат едно подир друго — и въпреки това ние продължаваме да си живеем по този начин, по начина, който знаем. Якуза се е просмукала в бизнеса, в политиката, във всичко. И всичко се свежда до ламтежа за власт, който невинаги е престъпен.

— Но Джак Рипън…

— Имайте търпение — прекъсна ме Йоримицу, като ми се закани с пръст. — Най-опасни в якуза са геньоша. Откриваме техните корени в дисциплината на ямабуши, сред аскетите нембуцу, обучавали се, молили се заедно с моите предци в планините на Хоншу, а по-късно и на Кюшу. Вероятно знаете от филмите, че хората от якуза се придържат към един обичай — юбицуме, тоест отсичат част от пръста си, за да покажат пред оябун, че искрено се разкайват.

Ние с Роза кимнахме. В главата ми като светкавица изникна споменът за японеца с отсечения пръст, когото бях видял първия път в „Усмихнатото хлапе“. Веднага застанах нащрек.

— Първоначално това е обред, присъщ на нембуцу — спазвали са го яма-но-хиджири от планината Йошино, за да засвидетелстват дълбоката си вяра. После хората от якуза са го заимствали и са го изопачили, точно както вярата на ямабуши е била изопачена от онези геньоша, които са се присъединили към горьо-до. Не е работа на хора като мен да преценяват дали геньоша са се съюзили с они — бесовете, заради ламтежа си за власт, или най-престъпните общества на якуза са се появили под влияние на бесовете. Но тази връзка е била добре дошла и за двете страни, тъй като властта и влиянието на якуза са се разраснали и разпространили, а бесовете са оцелели благодарение на силната вяра на якуза. И тази връзка процъфтява и до ден-днешен. Връзка, с която сега трябва да се сблъскате и вие.

— Защо пък аз? — попитах.

За мен въпросът беше риторичен.

— Карма? — рече Йоримицу.

Според мен се пошегува. Никой не се засмя.

— Така и не ни обяснихте какво общо има всичко това с нас — каза Роза с уморен глас.

— Геньоша, а оттам и горьо-до са проникнали дълбоко в самата основа, на която се крепи властта на корпоративна Япония. Много корпорации са под влиянието на якуза. Не всички съзнават степента на това влияние, дори неговото съществуване. Геньоша пипат много внимателно, усвоили са това тънко изкуство през годините, когато са живели в сянката на властта и са дърпали конците, без да го усети никой. Различните кланове, спадащи към якуза, отстояват интересите си по различен начин, в различни отрасли и предприятия. Инвестициите им са и материални, и духовни. Почеркът на геньоша се проявява къде ли не — дори в сектата Аум, която пусна отровен газ в токийското метро, личи дългата ръка на геньоша. Но основните им усилия са съсредоточени главно в „Йошитоши Интернешънъл“.

— Бинго! — извиках аз — в главата ми бе светнала лампичка.

— Според мен във вашата страна е направено много, за да се увеличи японското влияние. Шуми се доста и как японците се сдобиват с американски фирми и американски имоти. За нас е пълна загадка как някой, който си продава къщата, се оплаква от купувача, въпреки че брои на драго сърце парите, които е получил от сделката. Ако някоя японска фирма купува нещо в Съединените щати, то е само защото е получила тази възможност. Ние, японците, открай време се славим като предприемчиви хора, които не пропускат възможностите. Това е качество, което, доколкото разбирам, американците превъзнасят на думи. Но както личи, само ако те се възползват от тези възможности.

— Да, в това отношение американците са си доста смешни — изпелтечих аз.

— Не виждам нищо смешно — отбеляза Йоримицу. — Вашият господин Джак Рипън предостави тази възможност на „Йошитоши“. Както се изразявате вие, предложението бе прекалено добро, за да го отхвърлиш.

— Но знаел ли е Рипън какъв буркан с червеи е отварял? — поинтересувах се аз. Йоримицу вдигна озадачено вежда. — Не е ли бил наясно с влиянието на геньоша?

— Разбира се, че е наясно — отвърна Йоримицу. — Самият Джак Рипън е горьо-до.

— Ама че работа! — изругах аз.

Бях чувал през годините как мнозина наричат Рипън жив дявол, но колцина ли наистина вярваха, че той се е съюзил със силите на мрака? Добре де, какво съм седнал да задавам такива тъпи въпроси? Погледнах към Роза, но тя се разсейваше. Не знам дали защото не можеше да приеме подобно твърдение, или просто защото бе изтощена.

— „Йошитоши“ вече е направил значителни вложения в Съединените щати, но хората във фирмата — а чрез тях и горьо-до — се домогват да навлязат още по-осезаемо във вашата култура.

— В какъв смисъл?