Небесни псета

Щом пристъпи в кръга светлина, хвърлян от лампата, видях, че му има нещо на брадата. По нея не бе полепнала храна, както си мислех. Тя беше сплъстена и проскубана. Пощадените кичури наподобяваха ръждиви стоманени нишки. Ръцете му също бяха червени, с парчета сякаш обелена провиснала кожа.

— Господи, какво ти се е случило! — ахнах дрезгаво аз.

В този миг ни удари смрадта. Роза явно я надуши първа, защото прошепна нервно:

— Марти!

Тогава я усетих и аз — същата нечовешка воня, лъхнала ни от беса, който ни бе нападнал в снимачния павилион.

Някой пак удари с все сила вратата и тя се откачи от пантите. Дочул пукота на разцепен дъб, Йоримицу се обърна и застана лице в лице с…

С Йоримицу!

Буквално усетих как челюстта ми увисва. Роза ахна и пусна ръката ми. Пресегнах се да я хвана, но не улових нищо друго, освен въздух.

Обезобразеният Йоримицу отметна глава и прихна при вида на своя двойник. Другият пристъпи колебливо и влезе в стаята, но на пътя му се изпречи Бенкай, който скочи пред него със сабята в ръка. Понечи да се впусне в атака, но спря като закован, когато Йоримицу номер две му излая някаква заповед на японски. Видях още неколцина мъже в черно, които надничаха от коридора.

Йоримицу, който беше с нас в стаята, изкрещя някаква дума на японски. Видях как Бенкай и другите извръщат глави и затварят очи. След миг разбрах защо.

Обезобразеният Йоримицу вдигна рязко ръце и кимоното буквално се свлече от тялото му. Докато разкъсаната коприна падне на пода, Йоримицу вече не беше Йоримицу. Тялото му се изду като надуваем дюшек. Направо набъбна.

В един миг беше с лицето на Йоримицу, в следващия вече имаше кървавочервените черти на бяс. Носът му порасна, стана дълъг и тънък като на Пинокио, с остър като на човка връх, бузите се издуха, превръщайки устата в смъртоносна паст с остри като пики зъби. Очите му се уголемиха и изневиделица блеснаха като страховити тлеещи въглени. Брадата и мустаците, по-скоро онова, което бе останало от тях, окапаха напълно, затова пък космите по черепа пораснаха направо пред очите ми, докато стигнаха до средата на мощната му гърбина.

И от тази гърбина поникнаха две огромни криле с дълги-предълги пера, тъмни като чернозем и червени като току-що пролята кръв. От дългите пръсти на ръцете и краката на беса се подадоха извити остри нокти. Вдигнах очи от тези нокти и забелязах, че късичкият, но дебел, покрит с люспи член е набъбнал, а от върха му се стича гнусна жълтеникава течност. Страшилището ме погледна право в очите и не щеш ли, аз разбрах — без да ми е казвал някой — че пред мен стои тенгу.

Небесно псе.

Усетих как нозете ми се подкосяват, но Роза отново се вкопчи в ръката ми и благодарение на това не се свлякох на пода. Чувах я как диша тежко — или може би просто хлипаше? — зад мен тенгу разпери криле и нададе дрезгав вик, от който млякото ще се пресече още във вимето на кравата. Йоримицу — истинският, изкрещя нещо, но бесът само се ухили. При всички положения оголи лъскави зъби срещу него.

Бенкай още веднъж пристъпи към страшилището, чието зловоние вече изпълваше стаята, но тенгу беше по-бърз. Запокити нещо като топка, която не знаех откъде се е взела, право в лицето на Бенкай. Докато летеше във въздуха, топката се уголеми и се запали като магнезиев пламък, когато се удари в плътта на Бенкай.

Той изпищя — ако не го бях чул с ушите си, нямаше да повярвам, че е възможно някой да пищи така. Строполи се на пода, а сабята му отхвръкна с трясък встрани.

Тенгу отново се изкикоти гръмогласно.

Усетих, че Роза ме дърпа да отстъпя още една крачка от чудовището, но нямаше накъде. Тенгу усети, че сме се размърдали, и се обърна към нас. В стаята се втурна друг мъж със сабя, ала Йоримицу го спря. Тенгу дори не го погледна.

В един миг съществото стоеше насред стаята, в следващия вече беше върху нас. Усетих как ме сграбчва грубо с нокти през кръста и ме вдига във въздуха. Чух как Роза пищи, когато чудовището вдигна и нея с другата ръка. Опитах се да се обърна към нея, но главата ми бе заклещена под мишницата на страшилището и не можех да помръдна. Вонята беше непоносима — смърдеше на разложено месо, и аз започнах да повръщам. Чух как Йоримицу пак крещи нещо от вратата, но всуе — полза никаква. Чувствах как гърдите на беса се разширяват с всяка глътка въздух, как люспите му ме дерат и ми смъкват кожата.

Усетих го да се гърчи. Опитах да го изритам, но краката ми увиснаха безпомощно във въздуха. Ръцете ми бяха хванати като в менгеме. Ако се напънех, виждах все пак на педя от себе си. Страшилището се обърна към прозореца и затича. Чух как запляска с криле и в лицето ме удари топъл въздух. Видях как прозорецът се приближава все повече и повече.

Почувствах как челото ми се блъска в стъклото и бесът излита през прозореца на втория етаж. По лицето ми бликна кръв, от която вече не виждах нищо.

За миг се насладих на това невъзможно удоволствие — човек да лети, после всичко потъна в мрак.

18.

Първо видях трупа и чак след това забелязах кръвта.

Бях целият в кръв.