Невидимият пазител

— Намеквам, че малката ни сестричка отново има проблеми с оня малоумник Фреди. В последно време или висеше на телефона в опити да го открие, или ходеше с подути от рев очи заради проклетия мръсник. Колко пъти й казвах, но тя не и не… Преди две седмици съвсем спря да идва на работа, под претекст, че е болна. И ще ти кажа от какво беше болна… Беше в страхотна депресия, докарана й от шампиона на плейстейшън. Той може само да харчи парите, които тя изкарва, да играе на конзолата и да пуши трева. Накратко, преди седмица принцеса Росаура благоволи да цъфне тук, за да ми иска обезщетение за напускане… Представяш ли си? Не можела да продължава да работи с мен и искала обезщетение.

Амая я гледаше мълчаливо.

— Това направи сестра ти. Вместо да се отърве от оня нещастник, идва при мен и иска пари. Пари — повтори тя с възмущение, — вместо да ми се отблагодари, че съм търпяла сцените и цивренето й, многострадалната й физиономия, вечните й проблеми, за които тя сама си е виновна. Но пък знаеш ли какво? Така е по-добре. Имам още двайсет работници и не искам никой да ми хленчи. Да видя сега дали на друго място ще й позволят и половината от нещата, които аз търпях.

— Флора, нали си й сестра… — промълви Амая, отпивайки от кафето.

— Разбира се, и в замяна на тази чест съм длъжна да понасям нервните й изблици.

— Не, но от една сестра се очаква да показва повече разбиране от другите хора.

— Да не мислиш, че не съм показвала разбиране? — каза Флора, вирвайки глава обидено.

— Може би е трябвало да проявиш повечко търпение.

— Е, това вече е прекалено.

Тя изсумтя и започна да разтребва бюрото. Амая продължи:

— Ходи ли да я видиш, след като три седмици не е идвала на работа? Попита ли я как е?

— Не, не съм. А ти? Попита ли я как е?

— Аз не знаех, Флора, иначе бъди сигурна, че щях да го направя. Не сменяй темата.

— Не, не я попитах, защото знаех отговора, знаех, че онзи мухльо я е подредил така. За какво да питам, след като всички го знаем?

— Имаш право. Знаехме причината и когато ти страдаше, но тогава и аз, и Рос бяхме до теб.

— И видяхте, че нямах нужда от вас. Реших проблема, както подобаваше: ясно и категорично.

— Не всички са силни като теб, Флора.

— А би трябвало. Жените в това семейство винаги са били такива — каза тя, откъсвайки шумно лист хартия, който запрати в кошчето.

Амая се замисли над озлоблението, пропило думите на Флора, и заключи, че сестра им ги възприема като слаби, посредствени и недоразвити същества, че гледа на тях с нещо средно между презрение и привидно снизхождение, лишено от капчица жал.

Докато Флора миеше чашите от кафето, Амая забеляза някакви снимки голям формат, които се подаваха от плик на бюрото. Сестра й позираше на тях усмихнато, месейки тесто в дрехи на майстор сладкар.

— Да не са за новата ти книга?

— Да. — Тонът й поомекна. — Това са предложения за корицата, пратиха ми ги днес.

— Разбрах, че предишната е имала успех.

— Да, прие се доста добре и издателството иска да продължим в същия дух. Нали разбираш, основни сладкарски рецепти, които всяка домакиня може да приготви без големи затруднения.

— Не бъди скромна, Флора, почти всичките ми приятелки в Памплона имат книгата и много я харесват.

— Ако някой беше казал на мама, че ще стана известна, като уча хората как се правят кексчета и кифли, нямаше да му повярва.

— Времената са други… Сега правенето на домашни сладки изглежда екзотично и модерно.

Очевидно бе, че Флора се наслаждава на похвалите и на вкуса на успеха. Тя усмихнато погледна сестра си, сякаш преценяваше дали да сподели с нея някаква своя тайна.

— Не казвай на никого, но ми предложиха да водя готварско предаване по телевизията.

— О, боже, Флора! Това е прекрасно, поздравления — каза Амая.

— Е, още нищо не съм подписала, изпратили са договора на адвоката ми, за да го прегледа, но когато получа одобрението му… Само се надявам тази история с убийствата да не повлияе негативно. Онази девойка, която преди месец бе убита от приятеля си, а сега и другото момиче.

— Не виждам по какъв начин могат да засегнат бъдещите ти планове. Престъпленията нямат нищо общо с теб.

— Изпълнението на плановете ми по никакъв, но смятам, че имиджът ми, както и този на „Мантекадас Саласар“ са пряко свързани с репутацията на Елисондо. Няма как да не признаеш, че такова нещо вреди на имиджа на града, на туризма и продажбите.

— Невероятно, Флора, както винаги демонстрираш голямото си човеколюбие. Напомням ти, че имаме две убити момичета и две съсипани семейства, не мисля, че сега е точният момент да разсъждаваш как това ще повлияе на туризма.

— Все някой трябва да го прави — отсъди тя.

— Затова съм тук, Флора, за да заловя онзи или онези, които са го извършили, и да се върне спокойствието в Елисондо.

Флора я изгледа втренчено и направи скептична физиономия.

— Ако ти си най-доброто, което Окръжната полиция е успяла да изпрати, господ да ни е на помощ.