Невидимият пазител

— Когато татко умря, мама започна да се държи много странно, предполагам, че са били първите симптоми на алцхаймер. Изведнъж се озовах приклещена между изискванията на Флора, бръщолевенето на мама и Фреди… Предполагам, че тогава Фреди ми се е сторил някакъв изход.

— И какво се промени сега, за да решиш, че можеш да вземеш такова решение? Защото има нещо, което не бива да забравяш. И то е, че макар Флора да се държи като стопанка и господарка, фабриката е колкото нейна, толкова и твоя — нали ви отстъпих моята част при това условие. Ти си не по-малко способна от нея да ръководиш фирмата.

— Може и да е така, но в момента имам и други грижи освен Флора и работата. Не беше само заради нея, макар че изигра голяма роля. Всеки ден слушах непрестанното й натякване и в един момент започнах да се задушавам. Това, добавено към ситуацията в личния ми живот, направи нещата нетърпими и ми стана толкова тежко да ходя там всяка сутрин и да слушам все същата песен, че се почувствах психически изтощена и дори физически зле. Въпреки това бях спокойна и уравновесена както никога. „Решена“, това е думата. Някак изведнъж ми просветна и разбрах — нямаше да се върна, не се върнах и няма повече да се върна. Поне засега.

Амая вдигна ръце до лицето си и започна да ръкопляска бавно и отмерено.

— Браво, сестричке, браво!

Рос се усмихна, имитирайки поклон.

— Ами сега?

— Работя в една фирма за дограма, водя счетоводството, правя ведомостите за заплати, организирам седмичния график, срещите. Плътни осем часа от понеделник до петък, но когато излизам оттам, забравям за работа. Не е най-прекрасното място, но е точно това, от което имам нужда сега.

— А как върви с Фреди?

— Зле. Много зле — каза тя, свивайки устни и извръщайки глава.

— Затова ли стоиш тук, при леля? — Рос не отговори. — Защо не му кажеш да се изнесе? В крайна сметка къщата си е твоя.

— Казах му, но той не иска и да чуе да напуска къщата. Откакто си тръгнах, прекарва дните си между леглото и дивана, налива се с бира, играе на плейстейшъна и пуши трева — каза Рос с отвращение.

— Така го нарече и Флора, „шампион по плейстейшън“. Откъде намира пари? Нали ти не му…?

— Не, това е минало… пари му дава майка му, а приятелите му се грижат да си има от всичко.

— Ако искаш, мога да го навестя. Както казва леля, един добре хранен и поен мъж издържа доста време, без да работи — каза Амая през смях.

— Да — усмихна се Рос, — така си е, но по-добре недей. Точно това исках да се опитам да избегна. Нека аз да се оправя, имам грижата, обещавам.

— Нали няма да се върнеш при него? — каза Амая, гледайки я в очите.

— Не, няма.

Амая се поколеба за миг, но когато си даде сметка, че може би съмнението е изписано на лицето й, помисли, че това е начинът, по който би я видяла Флора — неспособна да повярва във волята на някой, различен от нея самата. Насили се да се усмихне широко.

— Радвам се, Рос — каза тя с цялата убеденост, която успя да събере.

— Тази част от живота ми остана в миналото, нещо, което нито Флора, нито Фреди успяват да проумеят. На Флора й е непонятно, че съм решила да си сменям работата в такъв момент, но вече съм на трийсет и пет и не искам да прекарам остатъка от живота си, тормозена от голямата си сестра. Да понасям всекидневно все едни и същи упреци, коментари и злобни забележки и да я гледам как заразява всичко живо със своята отрова. А Фреди… Предполагам, че той не е виновен. Дълго вярвах, че е отговорът на всички мои въпроси, че притежава някаква вълшебна формула, която ще ми донесе своеобразно просветление, ще ми създаде нов начин на живот. Толкова нестандартен, толкова непримирим, такъв бунтар и най-вече толкова различен от мама и Флора. А и с този негов талант да я вбесява — усмихна се тя дяволито.

— Виж, тук си права. Човекът има дарба да къса нервите на Флора и затова определено ми допада — отвърна Амая.

— Докато не осъзнах, че в крайна сметка не е толкова различен. Че бунтарството и отказът му да приема нормите са просто фасада, зад която се крие страхливец, човек, негоден за нищо, способен като същински Че Гевара да критикува обществото, докато харчи за трева парите, които измъква от мен или от майка си. Мисля, че съм съгласна с Флора само за едно — че няма равен в компютърните игри. Ако плащаха пари за това, щеше да е едно от големите национални богатства.

Амая я погледна нежно.