Невидимият пазител

Сабалса излезе от залата и се насочи към кабинета си. Ириарте бе необичайно мълчалив, докато прелистваше за пореден път доклада с анализа. Амая затвори вратата.

— Госпожо инспектор, давате ли си сметка за ролята, която може да изиграе това в случая? Това е най-сигурната следа, която сме имали досега.

Тя кимна решително.

— И е свързана с вашето семейство.

— Знам какво имате предвид. Като превенция на нещо подобно, началникът ви сложи начело на това разследване заедно с мен и точно затова ви се обадих — каза тя, доближавайки се до прозореца и поглеждайки навън. — Сега искам да дойдете тук и да погледнете това.

Той застана до нея. Тя си погледна часовника.

— Едва петнайсет минути, откакто е пристигнал факсът, и вече е тук — каза тя, сочейки една кола, която тъкмо паркираше под прозореца.

От колата слезе инспектор Монтес, който вдигна поглед към мястото, където се намираха, преди да тръгне към входа. Инстинктивно се отдръпнаха назад.

— Не може да ни види, стъклата са огледални — каза Ириарте.

Амая надникна през вратата на залата тъкмо навреме, за да види как Фермин Монтес влиза в кабинета на Сабалса, за да излезе няколко минути по-късно, носейки някакъв плик, навит като фуния.

Видяха през прозореца как се качва в колата си, хвърляйки внимателен поглед наоколо, и излиза от паркинга.

— Очевидно е, че отношението на инспектор Монтес към ръководителя на операцията, в случая вие, е доста незадоволително. Той не би трябвало да изнася доклада от управлението без разрешение, нито Сабалса да е този, който да му разрешава, но от друга страна, той е част от екипа на разследването и не е необичайно, че иска да е информиран.

— А не смятате ли, че би трябвало да присъства на оперативките, при положение че са точно за това? — попита Амая, на която й бе втръснало от мъжката солидарност.

Колегите й винаги се опитваха да оправдават постъпки, които биха критикували у жена.

— Мислех, че е болен, поне Сабалса така ми каза.

— Да, днес ще видите с очите си колко тежка е болестта, от която страда инспектор Монтес — каза тя, видимо ядосана. — Успяхте ли да убедите съпругата си да ни заеме колата?

— Паркирана е отзад — отвърна той огорчено. — Точно както ми наредихте — добави, сякаш за да подчертае, че не й е враг.

Амая малко се засрами, че е била толкова сурова с някой, който й бе оказвал пълно съдействие от самото начало. Смекчи тона и взе чантата си, окачена на облегалката на стола.

— Да тръгваме.

Колата на жената на Ириарте бе стар виненочервен нисан микра с четири врати и детски столчета отзад. Инспекторът й подаде ключовете и тя се забави няколко секунди, докато нагласяше седалката и огледалата. Когато излязоха от паркинга, от колата на Монтес нямаше и следа. Но тя нямаше нужда от такава. Знаеше отлично накъде е тръгнал. Подкара спокойно колата, за да му даде време да пристигне, и когато инспектор Ириарте вече започваше да губи търпение, излезе от Елисондо и пое в посока Памплона. Пет километра след това спря колата на паркинга на хотел „Бастан“. Ириарте се канеше да попита нещо, когато разпозна колата на Монтес, паркирана близо до входа на ресторанта. Амая паркира отсреща и зачака мълчаливо, докато не видя да пристига мерцедесът на Флора, която се огледа няколко пъти, преди да влезе в заведението.

— Затова ви е била колата, сега разбирам — каза Ириарте.

Амая кимна и двамата слязоха от колата. Вече бе съвсем тъмно и въпреки че заради ранния час на паркинга нямаше чак толкова много коли, колкото предния ден, успяха да се доближат достатъчно, за да виждат добре залата през витрината. Монтес беше седнал по-близо до прозореца и не виждаха лицето му. Флора се настани срещу него и го целуна по устните. Той й подаде сгънатия плик и тя го отвори.

Промяната в изражението на лицето й бе видима дори от разстояние. Опита се да се усмихне, но на лицето й се появи гримаса, която само бегло приличаше на усмивка. Каза нещо и се изправи. Монтес понечи да я последва, но тя сложи ръка на гърдите му и го накара да седне обратно. Наведе се да го целуне отново и бързо излезе от ресторанта.

Флора слезе по трите стъпала, които я деляха от паркинга, с плика в една ръка и с ключовете от колата в другата. Приближи се до мерцедеса и го отключи с дистанционното.

Амая се появи пред нея, излизайки зад колата.

— Знаеш ли, че е престъпление да изнасяш доказателства, свързани с криминално разследване?

Сестра й замръзна на място и вдигна ръка към гърдите си с променено лице.

— Как ме уплаши!

— Няма ли да ми отговориш, Флора?

— Какво? Това ли? — каза тя, вдигайки плика. — Преди малко го намерих на пода, дори не съм го гледала, не знам какво е. Щях да го предам в общинската полиция. Щом казваш, че са доказателства, вероятно са изпаднали от инспектор Монтес. Той със сигурност ще потвърди.

— Флора, ти го отвори и го прочете, отпечатъците ти са на всяка страница и току-що видях как Монтес ти го предава.

Флора се усмихна снизходително и отвори вратата на колата.