Невидимият пазител

След което бе излязла, затръшвайки вратата. Видя я отново чак в съда.

Знаеше, че се дължи на смесица от умора, гняв, презрение и отвращение, отчасти предизвикани от него самия при агонията на любовта, но въпреки това думите й се бяха запечатили и отекваха в главата му като неприятен шум в ушите. Докато не срещна Флора. Усмивката се върна на устните му, докато се бръснеше, гледайки се в огледалото на онзи хотел, където тя бе предпочела да останат, за да не предизвикват слухове в градчето. Една дискретна, самоуверена и толкова красива жена, че дъхът му спираше. Беше се хвърлила със страст в обятията му, а той й бе отвърнал подобаващо.

— Като машина — си каза Монтес и отново се погледна в огледалото, мислейки, че отдавна не се бе чувствал толкова добре и че може би когато случаят приключи, може да поиска място в Елисондо.

Амая се загърна и излезе на улицата. Тази сутрин не валеше, но се стелеше влажна мъгла, която покриваше улиците с патина от древна тъга, принуждавайки хората да ходят приведени, сякаш носеха огромен товар на гърба си, и да търсят убежище в топлите кафенета. Рано сутринта се бе обадила в Сан Себастиан, за да разбере как вървят тестовете.

— Вече ги задействах — бе й отговорила Хосуне. — И ако ме беше предупредила, че младши инспектор Ечайде е толкова сладък, щях да се епилирам.

Разменяха си тази шега още от университетските години, но този път долови в гласа на Хосуне и определен интерес. Зачуди се дали да не й каже, че си губи времето, но реши да не го прави. Продължи да се усмихва и след като затвори телефона.

Постара се да се забави възможно най-много, преди да отиде в управлението. Първо реши да се поразходи до църквата „Свети Яков“, но храмът се оказа затворен. Тогава тръгна през парка и детската площадка, пустееща в понеделник сутрин. Загледа се в сюрията охранени котки, които явно живееха под църквата и едва се провираха през отдушниците отвън. Продължи напред покрай стената, сещайки се за не толкова отдавнашното вярване, описано от Барандиаран и гласящо, че ако жена обиколи три пъти някоя църква, се превръща във вещица. Отново се озова пред входа и спря поглед на стройните дървета, които си съперничеха по височина с часовниковата кула. Понечи да тръгне към общината, но силните пориви на вятъра, които започваха да гонят ниските облаци, носеха разубеждаващи капки леден дъжд. Смени посоката и пое нагоре по улица „Сантяго“, към сладкарниците, където няколко жени закусваха с приятелки. На влизане в „Малкора“ усети любопитните погледи, когато се насочи към бара. Поръча кафе с мляко, което й се стори най-вкусното, което бе опитвала от много време насам, и преди да излезе, купи няколко блокчета от традиционния за Елисондо ръчно изработен шоколад с цели лешници, с който тази сладкарница бе прочута.

Опита да се скрие от дъжда, крачейки енергично под балконите. Купи „Диарио де Навара“ и „Диарио де Нотисиас“ и тръгна към колата, която бе оставила на паркинга на старото управление в средната част на улицата. Даде предимство на една руса жена с малка кола. Стори й се, че я бе виждала на снимките, които Ириарте държеше на бюрото си. Пое по улиците точно във времето за доставки и най-накрая, почти по обяд, пристигна в управлението.

Върху бюрото си намери старите снимки и доклада от лабораторията, който вече бе получила по имейла и който доказваше казаното от доктор Такченко преди два дни — че между брашната няма съвпадение. Анализът бе извършен чрез високоефективна течна хроматография. Имаше и нещо ново. Мазното петно по козята кожа, извлечена от кордата, с която бяха удушени момичетата, беше ръжда със следи от въглеводород и винен оцет. Сякаш това й помагаше с нещо.

Ириарте и Сабалса ги нямаше. Един от дежурните полицаи й обясни, че са отишли да разпитат отново последните хора, която бяха видели момичетата живи. От болницата в Навара я информираха, че Фреди бавно се подобрявал и състоянието му вече се смятало за по-малко тежко. Почти в един се обади Падуа.

— Госпожо инспектор, дойдоха някои резултати, свързани със случая на Йоана, които, мисля, ще ви заинтригуват. Ръката е била отрязана с електрически нож или трион, като заради посоката на разреза клонят по-скоро към първото. Предполага се, че уредът е бил с батерии, защото там няма електричество. Неравността, която се наблюдава в горната част на раната, е от ухапване… Вероятно си спомняте, че при аутопсията се взе отливка.

— Да.

— Оказа се, че със сигурност са човешки зъби.

— По дяволите! — възкликна тя.

— Знам какво ще ми кажете, но вече направихме сравнение със зъбите на бащата. Не съвпадат.

— По дяволите — отново промълви Амая.

— Да, и аз така мисля — отвърна той. — Погребението на Йоана е утре, майка й ме помоли да ви предам.

— Благодаря — каза тя, мислейки за друго. — Лейтенант Падуа, един информатор ми съобщи, че е забелязал нещо подозрително на десния бряг на реката, в района на Ари Саар. Изглежда, че оттатък буковата гора има няколко пещери, на около четиристотин метра нагоре по хълма. Може и нищо да не излезе, но…

— Ще съобщя на горската служба.